Замислих се по време на днешната лекция.
Но най-напред да кажа, че съвременната наука на сигурността не може да бъде преподавана без да интегрира в изследванията си знания от различни други науки и познавателни ресурси – теория на хаоса, теория на катастрофите, теория на фракталите, теория на игрите, теория на вероятностите, синергетика, мрежови структури, теореми на Гьодел и др.
През февруари беше постигнат доста широко обществено съгласие, че в страната ни протичат процеси на хаос и се намираме в състояние на катастрофа.
В началото на този парламент спонтанната, масова, над- и транс-партийна реакция на гняв и протест срещу избора на Пеевски за председател на ДАНС (незабавно схванат не като случайна ексцесия и неволен гаф, а като трагично логическо следствие от прогнилостта на политическата система, която именно предизвиква процеси на хаос и задълбочава състоянието на катастрофа), отново и с огромна съзидателна и многообещаваща сила показа и доказа все същото, за което зовяха площадите и улиците през февруари – нещата не могат да продължават повече така, страната ни се нуждае от нов обществен договор, радикално различен морал на политиците и качествено ново поведение на партиите.
Тази активна, емоционална, заредена с позитивна енергия и, същностно демократична реакция на огромната част от обществото бе едно от малкото истински негови прояви, през унилата глухота, настаняваща се през последните години.
Кога друг път са били заедно на площадите и безпартиен патриот, и родолюбив турчин, и раннопреходен седесар, и заклет костовист, и журналист от „Дума”, и син на заместник-министър от това правителство, и собственик на малка фирма, и държавен служител от регионалното министерство, и дошъл по работа в София земеделец, и студент от престижен наш ВУЗ, и дошъл си в отпуск висш чиновник в европейска банка!?
Но после нещо започна да се къса, мнозина се свряха обратно под стрехите на своите комплекси, лоялности, принадлежности, убеждения и заблуди.
В своя типичен български стил (който показва колко всъщност сме еднакви ние, няколкото български етноса) ние се разпаднахме на противоборстващи племена, на конфронтационни лагери и най-вече на малки групи, защото в малките групи най-ясно се виждат себеподобните и това действа успокояващо на съвестта и разтревоженото подсъзнание, а и защото малката група е най-близо до толкова реалната перспектива да се превърнем в спасяващи се поединично индивиди.
И сега вече ние сме позволили да ни разделят отново – на сити и гладни, на сини и червени, на десни и леви, на умни и глупави, на анти и за правителството.
Така ние през юни почти напълно сме забравили вече, че бяхме стигнали до едни и същи верни, правилни и точни изводи през юни и в името на тези изводи протестирахме и настоявахме за радикална промяна.
Резултатът е очевиден и очеваден. Ние вече не мислим за това, което ни обединява – не разсъждаваме заедно за процесите, пораждащи хаос и за състоянието на катастрофа, в което сме изпаднали.
Вместо това спорим за това, което ни разединява и на нас като на огладнели животинки пред месарница ни подхвърлят като парченца месо, заради което да започнем да се ръфаме още по-яростно - нови поводи и причини, нови подсказвания и указвания за какво още да се смразяваме и какво допълнително да ни разедини.
Ето как статуквото отново победи. То видя за първи път през февруари консенсусна обществена енергия да бъде променено, но успя да се реорганизира и ремобилизира, да хвърли прах в очите на страдащото от кокоша слепота общество и да разполови обединилите се срещу него.
Сега едните от февруарските протести срещу статуквото продължават да манифестират срещу него, но много повече намират енергия и мотивация не от негивите недъзи, а от недъзите на тези, които го яхнаха.
А другите от февруарските протести срещу статуквото, застанаха челичено на неговата страна, само защото вече тяхната партия е назначена от статуквото да го циментира...
И по време на лекцията, говорейки за теорията на хаоса и теорията на катстрофите като инкорпорирани все по-интензивно в съвременната наука за сигурността, си помислих, че това не е никак случайно, а е подчинено на новата логика на социумните процеси в рисковото общество с неговата мрежова организация...
С други думи, това, което исках да кажа е, че днес ние не мислим заедно за овладяването на процесите на хаос и за излизане от състоянието на катастрофа, а до посиняване и почервеняване, до ненавиждане и непонасяне, до оглупяване и обезнадеждяване спорим за второстепенни неща, а в резултат на това процесите в страната генерират още повече хаос и състоянието още повече прави катастрофата необратима.
