/Поглед.инфо/ Един от най-сигурните белези за разрухата на една система е, че за обществото всичко, което се случва, се превръща в политика. Самата политика се коментира оживено, страстно, остро и ожесточено.

Това е тревожен знак, че противоречията са се изострили дотолкова, че не позволяват никаква толерантност. Подготвя се открита гражданска война. Репетицията за нея започва отдалеч и е обхванала всички сфери на живота, политиката, икономиката, обществената дейност, дори изкуството, културата и спорта.

Животът на всяко общество, особено бедното, е политика, защото трудно се решават неговите социални проблеми и не се дава възможност на членовете му да живеят достойно. Но идва момент и в богатите общества, когато вътре в тях започнат разложителни процеси, политиката да измести нормалното общуване, спокойното говорене, задълбочения анализ и да се превърне в обичайна форма на социални контакти. В случая „обичайна форма на социални контакти“ означава мобилизиране на социални сфери и превръщането им в поле на политически битки – дори и когато те са далеч от политиката и се нуждаят от други форми на коментиране и оценяване. Социалното напрежение не признава търпение и бързо съгласие; единодушието се постига бавно и трудно – дори и в оценките на изкуствата и културата. Защото преди да се прецени един културен факт, непременно ще вкарват в него качества и свойства от политиката и това ще го направи предизвикващ конфликти и несъгласия. Макар обективно погледнато, такава потребност не само няма, но и е напълно излишно да се натоварва изкуството с политика и то бих казал „битова“, засягаща момента, актуалните политически неразбории.

Днес т. нар. „Запад“ е навлязъл в подобна фаза и все повече изнемогва от политически конфликти. Много от тях са изкуствени, неприсъщи на политиката, но тя ги провокира, поражда ги и животът започва да става несигурен и тревожен. Дори двама души, когато си говорят, могат да се скарат за нищо. Но щом спорят и в някаква степен се налага да оценяват предмета на своя разговор, е почти неизбежно да се прехвърлят в политиката дребен факт, несъществен случай. И просто такъв, който трудно се изравнява с политиката.

Сегашна Франция преживява едни от най-сложните си времена, чието начало трябва да търсим още в края на 60-те години, когато започна упадъка й. Франция беше велика и много силна държава и цивилизация, оказала огромно влияние върху световно развитие на духа и културата, на науката и технологиите. Историята обаче не я пощади и започна да разколебава нейната мощ, за да я изпрати в периферията, отнемайки й правото да решава световните дела.

Франция днес е само подобие на онази Франция, която поне до края на Втората световна война бе духовния и културен център на Европа и света и определяше политиката на човечеството. Тя изгуби своите предишни духовни водачи, от великите си писатели, композитори, художници, изпълнители, от своите философи, мислители, велики хора, които отваряха очите на другите и им показваха как трябва да се живее. Няма ги вече е големите държавници! А не са раждат нови и някогашна богатата на духовност и култура Франция все повече заприличва на провинция, която не вижда перспектива пред себе си.

Опитите на отделни водещи политици да възвърнат предишната сила на държавата си оставаха само опити. Франция не можеше да излезе от политическата и икономическата си зависимост от САЩ и второстепенната си роля в световната политика. Западна икономиката й и сега тя трудно се конкурира дори с Китай и Русия. Духовната обстановка в държавата е такава, че обезсилва и опорочава всяка амбиция, принизява я и дори я опошлява. Духовна пареза на обществото и държавата!

Не е чудно тогава, че френската реалност бива коментирана и оценявана почти винаги през политиката, макар явлението или фактът да са извън нея. Но те биват въвличани в политическия контекст и дискурс, за да им се даде повече политически характер нежели такъв, какъвто би следвало да получат. Политическият дискурс и политическата оценка ще омаловажат или преувеличат това, което е необходимо и политически неугодният ще бъде или заклеймен и подигран, или възвеличен. Повече не може да става дума за справедливост и обективно професионално отношение. Картината се изкривява още повече и предизвиква още недоверие и съмнение.

Олимпийските игри винаги са били силно украсени политически. Те са част от световната политика. Затова и в определена степен всяка олимпиада е обект на политически преценки преди и след нейното завършване. Мисля обаче, че сегашните олимпийски игри, провеждани в Париж, са в много по-голяма степен политическо събитие и всеки елемент от нея е подлаган и ще бъде подлаган на политически анализи и оценки.

Видяхме това още на откриването.

Олимпийските игри се провеждат винаги в големите и богати държави, които са в състояние да ги организират, да изградят инфраструктурата, да построят олимпийското село и да посрещнат огромния брой спортисти и треньори, да ги настанят, обслужат и им гарантират сигурност и неприкосновеност. Поверяването на тези игри на съответната държава е признание за нейното място и значение в световните дело. Затова и тя чрез игрите отпраща послание към тези, които ги признават, с което декларират своята политика, виждания за световното устройство, разбиране за живота, обещания за дела, които да осигуряват свободата и възхода на човечеството.

Откриването (а и закриването) на игрите е очаквано с нетърпение и се гледа с внимание именно поради съдържащите се в него важни послания и философско-политически откровения на държавата-организатор.

Френската държава в лицето на своите управници се мъчи да докаже, че е във възход и че отново е велика. Церемонията по откриването на игрите трябваше да покаже дали това е така, на какво се дължи самочувствието на Франция, какви са основанията в традицията и в актуалното състояние на икономиката и обществото, за да бъде оправдано самочувствието.

Това бе и съдържанието на тази церемония!

Тя съдържаше тези послания и изцяло изрази начина на мислене на френското общество, както и на целия Запад, техния морал, представите за света и неговото устройство, разбирането за живота, йерархията на ценностите, та дори и за християнството. Видяхме една след просвещенска Франция, която напълно е усвоила постмодернисткото мислене, формулира е ново отношение към свободата и човека. И окончателно се е отказала от християнството, над което издевателства открито. Затова пък на трансгендерството се отдава очакваното уважение и признание като израз на човешката свобода да бъдеш, какъвто искаш. Розовият цвят се натрапваше и това също е твърде показателно. Франция се прави актуална и силно привързана към проблемите на днешния ден по този скверен начин, който не подобава на една велика сила. Бесовете обаче бесуват!

И изобщо – пошло. Макар и претенциозно, с мащабни ефекти, впечатляващи нашите сноби, които не са виждалите подобни примамки и ги намират за ефектни.

А фактът, че този път откриването не е, както досега е било, на стадион, а в центъра на Париж, показва също отношение към традициите, създавани от самата Франция. Това е една провокация, каквато е само по себе си цялата церемония. Но провокацията е израз на не достатъчна подготвеност и яснота в мисленето и идеите и за да се прикрие слабостта. Поради което се правят опити за отклоняване вниманието. Но накъде ще го отклониш това внимание, когато постмодерния кръгозор е твърде тесен и е лишен от простор, фантазия и богатото въображение – освен в посока на жестокото, перверзното, скандализиращото.

Въпросната церемония не бива да се отминава с лека ръка и да се причислява към атрибутите на спорта и забавата. Тя говори с друг език за политиката на Франция и Запада, предупреждава света за всичко, което го очаква и което вече е започнало да променя живота на хората в Европа.

Перспективата е тревожна и дори опасна.

Нашите постмодернистчета побързаха да проявят лоялността на слугинажа и да възвеличаят „френски творчески гений, завърнал „Франция в легендите“. Хайде, те трябва да са послушни и да служат вярно, ала всички останали нека се замислят и прочетат показаното в Париж на откриването на олимпийските игри като послание на държавата Франция, на нейните господари и съюзници, за да бъдат направени необходимите изводи.