/Поглед.инфо/ Между българския политически елит и нормалните българи зее огромна пропаст, която непрекъснато се разширява. Елитът живее в своя луксозен свят, измисля си приоритети, които интересуват само него, след което полага огромни усилия, за да ни накара и нас да повярваме в тях. За пореден път се убедихме във верността на тази констатация онзи ден, когато в Народното събрание президентът Плевнелиев произнесе своето програмно слово. Словото звучеше така все едно го произнася висш апаратчик по време на комсомолски конгрес в дълбокия соц. Все едно някой ме телепортира от 2015 в 1975 г. - така се почувствах, докато слушах тази реч. Клише до клише, фалшив патос, претенция за постигнато национално съгласие и тотална откъснатост от реалните проблеми на страната. Много ми е интересно с какво влизането в Шенген ще помогне на хората, които не могат да си позволят качествени медицински услуги заради постоянно намаляващите доходи. Или пък другият президентски приоритет - встъпването в чакалнята на еврозоната, валутния механизъм ERM 2 - как точно това ще помогне на българите да плащат непрекъснато повишаващите се сметки или да осигурят качествено образование на децата си.
Да не говорим пък за другия върховен приоритет - референдума за изборните правила. Тотална безсмислица и загуба на време. За нас, де. За елита това е важна стъпка, защото ще се опита да ни нахлузи задължителното гласуване. Няма да се уморя да повтарям, че задължителното гласуване е крайно циничен и в същността си крайно антидемократичен акт. Ако това нещо се приеме, директно се връщаме в живковските времена, когато гласуването, на практика, си беше задължително. Преди да поставят подобен въпрос на референдум, президентът и останалите, които подкрепят тази мярка, трябваше да си отговорят на въпроса - а защо всъщност хората не гласуват? Отговорът изобщо не е сложен. Българите не гласуват, защото са отвратени от политическата каста. И какво прави кастата, когато се сблъсква с това отвращение? Да не би да прави опит да се промени, да отговори поне в минимална степен на очакванията на избирателите? Нищо подобно. С пробутването на задължителното гласуване най-високопоставените представители на кастата на практика ни казват следното: "Така значи, не искате да гласувате? Не искате да гласувате за нас, които сме толкова прекрасни и неповторими? В такъв случай, след като не искате да гласувате доброволно, ние насила ще ви накараме да го направите". Ето така българската политическа каста отговаря на съвсем справедливото недоволство на българското общество. Отговаря с насилие, защото не може да си представи, че може да има и друг отговор. Липсва й въображение.
Има ли смисъл да изреждам останалите скучнотии, наречени, кой знае защо, приоритети, които се чуха онзи ден в парламента? Санирането, влизането в някакъв енергиен съюз, реформите и останалите преки пътеки към светлото капиталистическо бъдеще. Всъщност изреждането на тези неща има смисъл само за да покажем за пореден път до каква степен висшите представители на политическата каста са се отчуждили от народа си. Те наистина нямат представа, че истинските приоритети на страната са съвсем други. И са свързани основно с повишаване на доходите, намаляване на безработицата и, най-вече, с развитие на производството. Защото страна, в която нищо не се произвежда , в какъвто и банков или енергиен съюз да влезе, ще си остане страна от третия свят, страна на камериерки, сервитьори и проститутки- в буквалния и в преносния смисъл. Никога не съм обичал конспиративните теории, но все повече ми се струва, че точно така искат да ни виждат нашите евроатлантически приятели. Много е удобно да сме такива - беден обслужващ персонал, който ще се задоволява с трохите от чуждата трапеза, а когато се налага, ще воюва за интересите на господарите. Разбира се, господарите винаги ще се грижат освен обеднялата безпросветна маса, да има и един ограничен елит от верни политици и грантови анализатори. Особено последните са много необходими, защото някой трябва да обяснява на хората, че няма никакво значение колко са бедни, несравнимо по-важно е да изповядват евроатлантическите ценности.
Това поведение на кастата ражда напълно обясимата реакция на все повече нормални хора. Нормалните българи са отвратени от поведението на политически елит и в същото време нямат намерие да изпадат в резигнация и да оставят всичко в неговите ръце. Нормалните българи затова са нормални, защото не се предават, а търсят алтернатива на статуквото. Това търсене има най-разнообразни форми. Едни предпочитат идеите на национализма, други се обръщат към новите, модерни варианти на лявата философия и политика, насочени към изграждането на по-справедлив свят, в който ще бъдат преодолени чудовищните неравенства на днешния ден. Бъдещето ще покаже кой точно вариант или комбинация от варианти ще има най-голям успех. Във всеки случай алтернатива на статуквото има. И това е най-добрата новина в иначе доста песимистичната българска ситуация.
