Петър Волгин е журналист и писател. Роден е на 28 септември 1969 г. в София
Завършва българска филология в СУ "Свети Климент Охридски"
Става известен със скандалното си предаване "Без контрол" по БНР, което тръгва на 1 април 1998 г.
Сега е водещ на предаването "Деконструкция" по БНР, което се излъчва всяка събота от 12 до 14 ч. Също е редактор и водещ на обедното предаване "12+3" на БНР
Освен журналист, Волгин е и писател. Издал е "Медиен апокалипсис" (2000 г.), "Лудница" (2004 г.), "Неудобните" (2004 г.), "Обичам ли те?" (2007 г. в съавторство с Искра Ангелова)
Последната му книга - "Радикална еврейска енциклопедия", е номинирана за наградата "Хеликон" за 2013 г.
- Г-н Волгин, още ли смятате студентската окупация за бутафорна? Подобно ваше мнение в началото раздразни много хора.
- Критиката ми не е насочена към самите студенти. Убеден съм, че повечето от тях са с напълно чисти намерения и действително искат нещо да се промени. Упрекът ми е към тези, които се опитват да ги манипулират - към нечистоплътните фигури, защитаващи нечисти интереси. Това са същите фигури, които стояха и в основата на летните протести. Щом видяха, че опитите им се провалят, решиха с цената на всичко да реанимират протестите, че да има нова вълна на протестно движение. Много по-лесно е да направиш това в един университет, отколкото на улицата, защото не са ти необходими много хора.
- На летните протести излязоха близо 200 000 души, никой не може да изкара толкова хора на улицата по поръчка.
- В самото начало, последвало назначаването на Делян Пеевски, хората наистина излязоха по желание, водени от възмущението си, че така не се прави. Показаха, че за един ден могат да накарат властта да се вслуша в тях и да си промени мнението. Но след това тази енергия беше приватизирана тъкмо от най-големите фенове на приватизацията през последните две десетилетия - от провалилите се на изборите десни партии.
Не им се чакаше
4 години, искаха
избори веднага,
ако може вчера. В приватизацията на протестите се включи и ГЕРБ, защото те пък не могат да си представят съществуване извън властта.
Икономическите групировки са ясни. Има и по-дребни играчи, които използваха това, за да оправдаят поредния си транш от чужбина. Говоря за неолибералните NGO-та, които се борят за демокрация така, както по времето на социализма други надъхани комсомолци се бориха за световен мир. Колкото повече се борят, толкова повече неща могат да напишат във въпросните пейпъри, с които искат финансиране. Няма лошо, всеки трябва да яде. Моето възмущение е, че представят своите финансови интереси за желание на цялото общество.
- Защо подкрепяте правителството на Орешарски?
- Никога не подкрепям правителства. Винаги съм бил изключително критично настроен към което и да е правителство, защото смятам, че журналистиката винаги трябва да е критична. Разбира се, властта в наше време е много разпръсната. Има едно прословуто виждане на Мишел Фуко за това, че властта вече не е централизирана, тя е навсякъде. Властта може да бъде и в Министерския съвет, и в някой тинк-танк, и на улицата. Затова трябва да бъде атакувано както правителството, така и тези, които се борят с него, защото те също представляват немалка власт с много силни финансови, идеологически, медийни ресурси.
Парадоксално е и това, че когато критикуваш лидерите на тези протести, ти се поставяш в много по-неизгодна ситуация, отколкото ако критикуваш правителството. Ще ви споделя личен опит. В момента има страхотна атака срещу мен и срещу "Деконструкция" от страна на най-различни хора и институции, най-вече свързани с тези партии, които ви изброих, и тези NGO-та. Те постоянно пишат писма до СЕМ, където казват как Волгин трябва да бъде уволнен, отстранен, защото не говори правилните неща. Кой знае защо има наглостта да не се възторгва от Костов или от Реформаторския блок. Когато ти се изправяш срещу такава машина, най-малкото, което рискуваш, е да те уволнят.
Такъв натиск не
съм усещал от
времето
на Иван Костов,
когато ни уволниха, защото говорихме "неправилни" неща. Е, аз и днес продължавам да говоря "неправилно".
- Какви неща говорите?
- Примерно, че трябва да има нещо, което се нарича социална справедливост. Трябва да има преразглеждане на много от резултатите от прехода, включително и приватизацията. Трябва да има сериозен разговор и действия около факта, че огромното богатство на държавата беше продадено на безценица на няколко души. Освен това имам "нахалството" да не възхвалявам пазарния фундаментализъм. И неолибералите ме наричат комунист.
Атакуват ме, защото не искат по националното радио да се говори по социални теми, да има някакъв тип ляво говорене. Искат да се говори само как да помогнем на богатите да печелят повече, защото ще започнат и на нас да ни дават. Както видяхме обаче за почти 25 години, те спечелиха достатъчно, но на нас нищо не ни дадоха.
Има един слон в стаята и той се нарича бедност, но всички се правят, че не го забелязват. Той е заел почти цялата стая, но всички минават така по ъгълчетата, покрай стената се прокрадват, но не назовават името на този слон, защото ги е страх, че ще ги обявят за комунисти.
Голямата ми критика към хората, които организираха протестите, беше в тази посока. В най-бедната държава в ЕС, с най-ниски заплати и пенсии, с изключително грозно и цинично неравенство, никой от тези морални, красиви, умни, интелигентни хора не каза веднъж нещо по този въпрос. Говореха за морал, за някакво извисяване, разхождаха си кучетата, но никой от тях не се сети, че има хора, които действително живеят на границата на бедността и отдавна са я преминали. Никой не се сети, че това е огромният въпрос на България - социалното неравенство и бедността. Тази социална нечувствителност, демонстрирана през последните месеци, е удивително късогледа и неморална. И тъкмо тя, в крайна сметка, доведе до провала на протестите.
- Определят ви като част от новите леви. Такъв ли сте?
- Във всеки случай съм част от новото ляво. Крайно време е в България да бъде отречен неолибералният консенсус, да бъде пратена в историята максимата, че единствено пазарът определя всичко, без значение
дали става дума
за салам,
луканка,
стихосбирка,
театрален спектакъл, филмово произведение. Нашите пазарни фундаменталисти разсъждават така. Ако този безумен идеал бъде реализиран, това ще означава в България да има само поп-фолк концерти и никаква класическа музика, защото тя няма пазарен успех.
Аз съм част от лявото, което иска държавата да си влезе във функциите и да направи така, щото единствените облагодетелствани от прехода да не са шепа олигарси. Все повече хора започват да мислят, че тези либертариански приказки за свободния независим индивид, който благодарение на своите качества, гени, талант се е извисил и спечелил милиони, са просто маска, зад която се крият съвсем други интереси. Една от задачите на новата левица е да покаже несъстоятелността на тази неолиберална доктрина. Новата левица трябва по радикален начин да постави въпросите, които до този момент не бяха поставени - за начина на забогатяване по време на прехода и за необходимото възмездие. Това не означава лагери или терор, а най-елементарно човешко желание за справедливост.
- Имате ли политически амбиции, след като искате да създавате новата левица?
- Не. Не е задължително новата левица да е партия, може да е движение, група хора, интелектуален кръжок. Основното е хората да научават нови неща. Искам да им помогна да научат, че има и друго мислене освен либертарианското, да научат, че има и други автори освен Милтън Фридман и Айн Ранд.
Всяка манекенка
вече казва, че е
чела Айн Ранд
Това е хубаво, но има и много други автори, които си заслужават четенето.
- Как ще завърши окупацията, какво ще се случи? 4 месеца протести са сериозна гражданска енергия, подобно нещо не сме преживявали.
- Това, което ще се случи, ще бъде възцаряването на огромен скептицизъм у хората, защото за пореден път ще видят, че са излъгани и използвани за чисто политически и икономически интереси.
- Тази ваша остра позиция не е ли само вид самореклама? Заради подобни тези бързо станахте отново популярен.
- Това, което определяте като реклама, ми носи огромни негативи, включително и заплахи за уволнение. Но пък по-важно е да казваш истината, нали?
