/Поглед.инфо/ Следващият текст е продължение на дебата между Петър Волгин и Петър Ганев „ЗА и ПРОТИВ социалната държава“, организиран от Българско либертарианско общество. Публиката в клуб Студио 5, където се проведе сблъсъкът на идеи, имаше много повече въпроси, отколкото времето позволяваше да бъдат зададени, затова и двамата участници се съгласиха да представят отговори на останалите незададени питания.
Update: Можете да видите отговорите, добавени от г-н Волгин
За двамата
Защо при съществуваща пазарна икономика не могат да бъдат подстригани пенсионерите? Бръснарници има достатъчно! Неработещи бръснари, също! Цените високи (7-8 лв.) и не падат. Нима следва държавата да се намеси? Подобно е положението и с други услуги.
Ганев: Странен въпрос. Аз поне знам в центъра на София за салон, където е изрично написано, че има подстригване за пенсионери за 3 лв. Най-интересното е, че е на една от най-скъпите улици в столицата (ул. „Оборище“). Държавата още не е почнала да подстригва, но пазарът е предложил решение на вашия казус – повече от двойно по-ниска цена на цитираната от Вас. Така или иначе, не е правилно автоматично да заключвате причинно-следствена връзка между две наблюдения – неподстригани възрастни хора и неработещи фризьори, като несъответствие между търсене и предлагане, и пазарен провал. Получаването на подобна услуга не е ничие изконно право, нито предоставянето ѝ е задължение за някой друг.
Как бихте коментирали аргументите на Томас Пикети в неговата книга „Капиталът през 21 век“? Той поставя като критично условие глобална данъчна ставка върху богатството от 70%. Смятате ли, че това е възможно в бъдеще?
Ганев: Не съм съгласен с Пикети. Неговата теза е, че увеличението на капитала води до неравенства. Това не е така. Увеличението на капитала води до развитие и по-добър стандарт на живот в обществото. Ние (разбирай по света) сме много по-богати от нашите родители – това се случи благодарение на капитализма, а не на социалната държава. Глобална ставка върху богатите ще е сред последните стъпки преди краха на наложената държава на „благоденствието“.
Мислите ли, че глобализацията увеличава неравенството между хората?
Ганев: Не, мисля, че това е глупаво твърдение. Глобализацията значи отворени граници и възможност за свободно движение (на стоки, капитали, хора и т.н.). Свободният достъп ни прави равни. Всъщност, ако си направите труда да видите кои са изостаналите в своето развитие страни, то това са точно тези, които не участват в свободната търговия и процесите на глобализация. Статистиката за световното разпределение на доходите показва свиване на подоходното неравенство в световен план последните 3-4 десетилетия, именно благодарение на отварянето на границите и глобализацията.
След като минималната работна заплата е толкова добре работещ инструмент, защо да не я направим 2000 лв. и да решим проблемите с бедността?
Ганев: Минималната заплата не е работещ инструмент. Изкуствената намеса във възнагражденията на пазара на труда винаги е водела само до едно – безработица и отнета конкурентоспособност. Ако я увеличим до 2000 лв., то официално заетите в страната ще паднат от 3 млн. на около 100 хил. човека. Всичко друго ще е скрита заетост и на практика ще имаме напълно незаконна икономика.
Как бихте обяснили тоталния икономически, социален и културен банкрут на социалната държава през 20 век?
Ганев: Накратко – социалната държава не създава, а преразпределя и се крепи да празни обещания от политици. Крахът е неизбежен.
Ако имахте възможност, през коя година бихте живяли в България след 1878 г. и защо?
Ганев: Бих живял в годините непосредствено след освобождението до началото на 20-век. Това е чисто романтичния отговор, който предполага, че всъщност изборът е измамен и невъзможен. Ако реално се наложи да избирам, ще избера настоящето.
Социалната държава, принудата и насилието, свързани ли са те? Поражда ли тази концепция конфликти в обществото или ги предотвратява?
Ганев: Социалната държава е по дефиниция принудителна. Всички позитивни права (облаги) са на практика насрещни задължения. Точно както правото на пенсия е задължение за пенсионна вноска. Очевидно поражда конфликти. Не просто конфликти, а морален банкрут на едно измислено общество на подареното благоденствие.
За Петър Волгин
В момента държавата преразпределя 38% от БВП, колко процента трябва да преразпределя, за да е социална? Защо?
Волгин: Не мисля, че същината на въпроса е в конкретния процент. Много по-важна е философската концепция за това как и от кого се събират парите и какво се прави с тях. Най-общо казано, има две концепции. Според едната на свръхбогатите трябва да бъдат създадени всички условия, за да забогатяват още повече. Съответно те ще започнат да правят така, че и не чак толкова богатите да живеят по-добре – да имат по-добри условия на живот и по-добри доходи. На теория това звучи чудесно, само че никъде не се осъществява на практика. На практика се получава така, че колкото повече благини предоставяте на свръхбогатите, толкова повече те се грижат за собственото си благополучие и съвсем забравят за останалите, които, уж, би трябвало да подпомагат. Според втората концепция не свръхбогатите, а държавата трябва да се грижи за това ВСИЧКИ да имат равни шансове за просперитет. Това неминуемо означава, че свръхбогатите ще бъдат принудени да се разделят с част от богатствата си. Освен всичко останало, това ще бъде и справедливо, защото както ние прекрасно знаем, повечето от богатствата им не са натрупани по най-честния начин.
Защо смятате, че благоденствието се дължи някому, а не се създава от някого?
Волгин: Благоденствието се създава от всички нас. Само че едни си присвояват огромната част от него, докато други живеят в мизерия. Мантрата, че тези с многото пари са си заслужили всеки цент/стотинка, копейка/, защото са невероятно талантливи и креативни, си е само мантра. В огромната част от случаите богатството се постига не заради невероятен талант, а заради подходящи контакти с подходящите хора. Висшите мениджъри, които прибират милиони долари бонуси може би са 5-6 пъти по талантливи от обикновените служители. В никакъв случай не са 100 или 200 пъти по-талантливи, каквато е разликата в заплащането.
Имате ли примери за страни със свободен пазар с единици милиардери и мнозинство бедни?
Волгин: Както всичко останало на този свят, и богатството е ограничено. Съоветно колкото повече се увеличива броят на милиардерите, толкова повече се увеличават и бедните. Това е изключително вредно за демокрацията. Първо, едни хора могат да се купят която си искат институция, които си искат депутати, когото си искат премиер. И второ, когато хората видят, че в обществото, което се нарича демократично, се засилват неравенствата и животът им непрекъснато се влошава, те намразват самата демокрация. Следва революция. Така че, оказва, свръхбогатите наистина се превръщат в гробокопачи на собственото си бъдеще.
Не мислите ли, че социалната държава „гали“ едни групи и „бичува“ други?
Волгин: Държавата не бива нито да „гали“, нито да „бичува“. Тя трябва да се грижи за това да не се увеличават неравенствата и да не изпадат все повече хора в бедност. Всъщност именно онази държава, които функционира според неолибералните принципи, прави така, че едни хора се ползват от огромни облаги, а други непрекъснато затъват. Именно приложените на практика неолиберални принципи доведе до това, че светът изпадна в най-жестоката криза от края на 20-те години на миналия век.
Харесвате ли опита на Венецуела – в аспект национализация и социална държава?
Волгин: Харесвам всеки опит на държавата, била тя в Европа, Азия, Южна или Северна Америка да си изпълнява задълженията. А това означава да се грижи не само за интересите на мултинационалните корпорации и на свръхбогатия елит, а да мисли и за съдбата на обикновените си граждани. Ако държавата не прави това, ако остави всичко на „невидимата ръка на пазара“, ще се стигне до едно чудовищно състояние на обществото, при което 1-ият процент свръхбогат елит ще живее суперщастливо за сметка на останалите 99 процента. Вече написах до какво в крайна сметка ще доведе тази аномалия.
За Петър Ганев
Да сравни здравната система в САЩ и Англия. Частната с/у държавната. Колко харчат респективно и колко души са изключени от системата.
Ганв: Да се сравняват тези две системи е изцяло нова тема. Направете здравен дебат и нека се обсъдят в детайли. Още повече, че след реформата на Обама дебатът ще стане съвсем пъстър. Дебатът за разходи срещу покритие е доста подвеждащо зададен. Аз бих го задал така – коя система развива здравните услуги? Коя система прави иновации? Да, както може да се очаква, там, където има повече пазар, там е и моторът на съвременната медицина.
Казахте, че социалната държава е интелектуалният провал на 20 век. И също така, че банките са част от нея, както и големите богаташи. Какво направиха великите десни икономисти, за да спрат това?
Ганв: Защитниците на свободата си служат с аргументи, а не с принуда. В цялата история на човечеството е имало хора, които са защитавали принципите на свободата. Те са последните, които можем да обвиним за една или друга несправедливост.
80% от работодателите са със средно и по-ниско образование – изследване на БСК. Как очаквате те да създават устойчивост и работни места?
Ганв: Този процент е много спорен, но дори и така да е – забравете думата работодател и я заменете с предприемач. Предоставянето на дадена услуга или стока не е задължително обвързано с някакво образование. Заменете и думата устойчивост с богатство. Създаването на богатство не изисква от работодателите да бъдат академици. Не казва и че не трябва да бъдат. Предприемачите не наемат хора защото те самите са високо образовани и знаят, че така се развива обществото. Наемат ги, защото преследват дадена идея или печеливша възможност.
Не е ли крахът на социалната държава резултат от недостатъчно облагане на богатите (бизнеса)?
Ганв: Не, крахът на социалната държава е фундаментално заложен в идеята за социалната държава – благоденствие чрез преразпределение, принуда и зависимост. Това няма общо с някоя конкретна ставка на данък.
Какъв процент от БВП може да се отдели за социални нужди преди държавата да фалира?
Ганв: Няма подобен процент. Държавата може да фалира и при 10 процента солидарни социални разходи, и при 50% и нагоре. Когато държавните харчове са половината от икономиката, а дълговете са повече от самата икономика, кризата на социалната държава вече е очевидна.
http://ekipbg.com/
