/Поглед.инфо/ Макар че формално, от гледна точка на догматичната теология и догматичната наука, върху която се основава т.нар. научен атеизъм, религията и науката са в постоянен конфликт, те всъщност са в постоянна официално неафиширана колаборация и цялата история на човечеството доказва това по категоричен начин. В трите тома на “Философия на универсалната история като фундаментална философия” ( 2010, 2012, 2016) това е показано върху базата на огромен естествено- и обществено научен материал и фундаменталните принципи и ценности на световните религии.
Този анализ не се опира на нито една известна теологична, политическа, социологическа, философска, политикономическа и т.н. теории и доктрини, макар че държи сметка за тях. Той следва естествената логика на живота, в хода на която homosapiens’a (разумният човек), за да оцелее е трябвало непрекъснато да прави избор в отношенията си с факторите на средата и с другите представители на своя род и подобни на тях други видове homo. Така се е установил естественият морален принцип за избора между доброто(оцеляване, радост, удоволствия и т.н.) и злото(гибел, страдания , страх и т.н.).Доброто и злото ще станат двете фундаментални ценности, върху които ще се въздигне системата от принципи и ценности на човека като морално същество. Съответно изборът на едното или другото ще формира принципа на свободата, а отговорността това да се прави по отношение към кръвно свързаните със съответния индивид други представители на рода е положила принципа на дълга. Това са може да се каже четирите кита на човешката моралност.В този смисъл фундаменталната характеристика на човека е неговата моралност. В съответствие с тази характеристика човекът е преди всичко zoomoralis, а повтаряното определение на Аристотел на човека като zoopoliticon всъщност се надгражда на този фундамент и придава едни или други конкретни прояви на моралноста.
В процеса на своето социално развитие и разширяване на кръга за избор и отговорност фундаменталните морални принципи са се обогатявали и конкретизирали в по-конкретни принципи и ценности. Именно върху тях формират своите морални системи естествените религии. Логично тези морални системи носят в себе си неразвитостта на обществените отношения, както и конкретните условия на средата и факторите на живота. От тук следват и чудатостите на моралните ценности на някои примитивни народи, съхранени и до днес.
Но трябва категорично да се каже, че формирането и налагането на моралните принципи и норми е целяло преди всичко ограничаване на животната агресивност на човека, подчиняване на неговите инстинкти на интересите на общностите, в които той е могъл да съществува. Иглавният фактор, който е трябвало да осъществи реализацията на моралните принципи и норми, които е въздигала съответната религия са били санкциите, наказанията, които са последвали нарушаването на тези принципи и норми. В много случаи те са били многократно повече от позитивните, водещи към добро морални норми. Върховният арбитър всякога е бил и остава съответвия бог/богове при естествените религии, и разбира се, Богът при монотеистичните световни религии. Тук няма и не може да се говори за каквато и да е класовост, партийност.
Религиите по силата на своята развитост и на своите възможности са налагали тази универсалност, общозначимост за всичките човеци от дадена група, етнос, народ. Едва юдаизмът, будизмът, зороастризмът (vi- v пр. н.е. ) успяват върху базата на развитите обществени отношения на съответните империи да предложат на народите действително универсални морални принципи, които в съответвите религии на юдаизма и християнството, будизма, и шиизма да станат фундаментални за огромна част от човечеството.В този смисъл те са световни религии не само със своя монотеизъм, но и защото формират основите на моралните системи на различни народи, представляващи различни култури и цивилизации.
Възходът на монотеистичните религии с техните морални системи , конкретно на юдеохристиянството започва с утвърждаването му като държавна религия в началото на четвъртия век от н.е. в Римската империя. Именно в симбиоза и синтез с напластената в нейните пространства и народи елино-римска култура ще се изградят моралните устои на Европейската цивилизация.В другите пространства на Азия индуизмът и будизмът в синтез с старите местни религии ще формират своите актуални морални системи. Роденият в Арабската пустиня Ислям, въпреки претенциите му за Аврамическа религия ще актуализира старите морални системи .на естествените религии на Близкоизточните народи и обхващаш пояса на народите, останали вън от пространството на юдеохристиянството агресивно ще ги налага като фундаментални. Така изначално, със самото си рождение тези две световни монотеистични религии и морални системи ще влязат в дълбок конфликт.
Доминацията на юдеохристиянството в Европа, особено в западната й част под диоцеза на Римо-католицизма и на исляма, представян главно от сунизма, в пространствата на Арабския халифат, ще продължи десетки векове в периодите на техните средновековия. Наред с разцвета на културите, стимулирани от високите морални принципи и идеали тези епохи ще влязат в историята с жестокото преследване и унищожаване на отклоняващите се от официално обявените норми и ценности, с инквизицията и нетърпимостта към другите вери. Но те ще бъдат запомнени и с непознатия разврат и разгул на върхушката на римо-католическата църква и с търговията с реликвите на християнството. Това ще бъдат епохи, в които водени от кръста и меча полуграмотни и неграмотни европейци ще вилнеят не само срещу мюсюлманите в Близкия изток, тръгнали да освобождават Божия гроб, но и в пространствата на Новия свят срещу представителите на други непознати им култури и цивилизации.
При всичките тези ескцесии и експанзии водещи ще бъдат не високите морални принципи и норми на християнството, а алчноста, животната природа на т.нар. християни. Подтисканата чрез публичните проповеди на църковния клир зверска природа на човека ще се освобождава в името на Бога, на справедливостта, на човеколюбието. Но както във всяка епоха е имало критични наблюдатели, така и в тези времена тези критични наблюдатели, от които са запазени само няколко имена – на монаха Сованорола, на Джон Уиклиф, на Ян Хус, на Мартин Лутер.Техният морален укор към църквата беше за преминалата всякакви граници с индулгенциите.
Но, ако първите, и редом с тях много други не записани, бяха проклети, разтерзани, изгорени в името на узурпирания чрез инквизицията от Римо-католическата църква християнски морал, то Витенбергския монах в своите 19 тезиси пренесе полето на битката извън църквата в личното отношение на мирянина/вярващия към Бога в съответствие с моралните принципи и норми изложени в Стария и Новия завет. Религията ставаше лично дело на вярващите и само от техните дела зависеше тяхната вяра и как те ще се представят пред Бога.
Така започнал като морален протест срещу извратеното прилагане на моралните принципи и норми на “старото”, неодържавено още християнство, записани в Светото писание и в Кумранските манускрипти и стимулирано от темите и тезите в изкуството и литературата на Ренесанса протестът на Витенбергския монах отключи политическите интереси на раждащия се капитализъм Затова, не случайно, добре познаващия историята и реалностите на Германия Фр. Енгелс нарече “протестът” на М. Лутер “първа буржоазна революция”. За Жан Калвин именно тези дейни субекти на раждащия се нов обществен строй ставах “избраните”от Бога, а не онези послушните на църковните проповеди и заповеди католици.
Затова също не случайно първата по същество буржоазна революция на Нидерландия в средата на XVI в. възведе протестантизмът официално като държавна религия, но отделена от държавата като лично дело на всеки вярващ християнин. Затова също така не случайно първите и най-многобройни групи колонисти в Новия свят, където от Британската колония щеше да се родят САЩ, бяха лютерани, калвинисти, квакери, методисти, мормони, менонисти, евангелисти и всякакви други “исти”, които се обявяваха за “избрани” да установят един нов Йерусалим .
Не трябва да се забравя, че възхода на християнството като държавна религия стимулираше и развитието на самата Европейска държавност. Затова формално като контраверзия, но фактически в колаборация с развитието на римо-католицизма и неговата логическа реформация в протестанството, неразбрана и чисто догматично емоционално предизвика 30 годишната религиозна война в Европа, се роди и философията /идеологията на либерализма( Дж. Лок, Ш. Л. Монтескьо), която стана и базата, главния фактор , върху който се опря “Декларацията за правата на човека и гражданина”, обявена от Великата Френска революция (1789- 1794) а също Американската декларация за независимост (1887) , а след това и Конституция. Именно във философията на либерализма свещеното право на “библейския човек” на свобода е обявено и за сакрално право на “естествения човек”.SIC! Не просто колаборация, а синтез, при който правото на вярващия християнин е изцяло присвоено от светското право на обществения човек, на гражданина!
Но посочените документи на Френската революция и Американската война за независимост на практика не само провъзгласяваха политическото раждане на капитализма, съпроводено с отделянето на църквата от държавата, но и утвърждаваха главния фактор за възхода и експанзията на този строй в класическата му епоха. Узурпирането на иззетия от християнството чрез протестантизма морал за избрания, дейния, свободния човек, който няма време да ходи на църква и да губи часове и дни за литургии и меси, стана морал на истинския капиталист, на успелия, на преуспелия. Така съвсем логично в съответствие с многото фактори на пространствата на Новия свят , където се образуваха от бившата Британска колония САЩ се роди философията на Прагматизма като специфична национална философия, която логически стана и ядрото на Геополитиката на тази млада капиталистическа държава.
И както е добре известно не само на професионалните философи, но и на студентите по философия изходна, фундаментална категория на познавателната теория на тази философия, ако въобще може да се говори за такава, не е Истината, както е за старата, класическата Онтология и Гносеология, а Ползата, Изгодата. Тук разривът не само със старата Метафизика, а и с фундаменталните принципи на Християнството е пълен, категоричен. Ако във върха на Онтологичната метафизика –Философията на Г.В.Ф.Хегел се постига тъждеството на религия и философия ( Христос:”Аз съм Истината, и Пътят”- Ев. на Йоан) което след сто и петдесет години щеше да потвърди в своята Философия на процеса, на Ставането А. Р. Уайтхед , то във Философията на Прагматизма няма и не може да се говори за някаква истина...
Както е добре известно от историята на човечеството водени от тази философия и геополитика САЩ много бързо от колония успяха да се възползват от своята позиция в геопространството и в началото на 20 в. започнаха да се намесват все по-успешно в делата на Стара Европа, а след Втората световна война да я превърнат постепенно в Протекторат , а овладяли ръководството на световните институции и организации да мечтаят за пълен хегемонизъм над всички страни и народи. Такъв шанс им се удаде с края на Студената война, когато рухна техния главен враг – СССР, изповядващ идеологията на социалното равенство без свобода и без вяра в някакъв БОГ.
Така , ако капитализмът започна своя възход с отделянето на църквата-религията от държавата, като постепенно опразни фундаменталните й морални принципи и ценности , то т.нар. социализъм-комунизъм изобщо изхвърли църквата-религията, замествайки ги с т.нар. научен атеизъм.
Разбира се, както е добре известно, САЩ не можаха да се възползват от шанса си да станат едноличен лидер на чочечеството, въпреки че успяха за едно десетилетие да наложат чрез т.нар. Вашингтонски консенсус, идеологията и политиката на много европейски и други свои васали, просто защото природата на капитализма не позволява такива неща, освен алчен грабеж и господство. Но когато зинеш да погълнеш целия свят в противоречие с всякакви закони на Универсума и на Историята и да го направиш подобен на теб, не на Господа Бога, не може да не се задавиш и да се провалиш.
Редом с натрапване на правилата на неолиберализма в икономиката вървяха и неолибералните представи за държавата, нацията, семейството и т.н., които в духа на Open Societe на Дж. Сорос трябваше да преформатират европейските народи и държави по подобие на самите САЩ. Така вместо традиционните морални и въобще културни ценности бяха вкарани в оборот на политическия лексикон “евро-атлантическите ценности”, в съответствие с които е нормално да влизат и правят брачни съюзи мъже с мъже и жени с жени, да се афишира на паради различната полова ориентация, да се въздават права на малцинствени групи за налагане над държавнообразувалите етноси и т.н. тук вече вървеше не само радикално скъсване с трациционните принципи и норми на християнския морал на европейските народи, но и с техните културни и политически традиции и ценности.
Неочаквано за идеолозите на новия неолиберален глобализъм много народи започнаха да се съпротивляват срещу налагания им като униформа американски модел на света. Духът, който събуди тези народи и ги мобилизира за борба беше заложен в техните религии и хилядолетни култури. В това въздигане първа беше повалената в 1991 г. Русия. Обявявайки своето право на суверенност и свой път в историята (2007 г.), Опряна на фундаменталните принципи и ценности на Православното християнство Русия даде знак на набиращия икономическа и технологическа мощ Китай, не само да я подкрепи, но че е време и той да тръгне, опрян на хилядолетната си култура, на непрекъснато обогатяващите се принципи и ценности на Кофуцианството. След Китай все по-смело заявят своето право на собствен път и роля в света, опряни на хилядолетните си култури и религии Индия, Иран, даже Турция.
Това надигане на Евразия, която британските и американските геополитици от Х. Макиндър, А. Махън, Н. Спийкмън до П. Уолфовиц и Зб. Бжежински сметаха за “ОСТА” на Земята, и че който я контролира и владее ще владее света уплаши “младия империалистически звяр”(САЩ) (Карл Хаусхофер – 1943г.), тръгнал по стъпките на Британската империя, за да завладее света и те наред с разшряването на своя инструмент за контрол над Европейските страни – НАТО събудиха дремалия векове фундаменталистки ислям и го хвърлиха в битката срещу непокорните им мюсюлмански народи и лидери. Откърмен от капиталът на отхвърлилия всякакъв морал капитализъм на Запада се беше родил като още един глобален проблем глобалния тероризъм. За кратко бяха смляни диктатурите на Садам Хюсеин и Муамар Кадафи. И пак засечка- Сирия. Пуснатата в ход теория на Стивън Ман за “управляемия хаос”родила “Арабските пролети”отново не даде очакваните от Финансовия олигархат, въпреки старанията на ЦРУ и Пентагона, резултати. Навсякъде срещу тях заставаха заедно с местните лидери православна Русия, Шиитски Иран и Конфуциански Китай. Останаха марионетките, които мечтаят да влязат в кошарата на НАТО, от която се чудят как да излязат много европейски народи. Така че днес опасноста от провокации я носят именно марионетките, такива като овладяна от бандеровци Украина, като мечтаещата за нова Реч Посполита Полша, като Грузия и джуджетата от Прибалтика, които също бързат да се откажат от своите традиционни религии и които могат да предизвикат глобално и катастрофално за цивилизацията стълкновение между силите, водени от САЩ и силите на все по-тясно сътрудничащите си народи и страни на Голяма Евразия...
Но, ако страхът от ядрен Апокалипсис въздържа САЩ и въобще агресивния от самото си рождение капитал на Запада, то устроения преди три столетия обществен строй продължава своята унищожаваща природата на Земята дейност в името на своите безумни печалби и един ненаситен консумативизъм в начина на живот, задаван пак от същите тези САЩ. Именно консумативизмът и безпощадното унищожаване на факторите на живота авторите на Първия доклад на Римския клуб “Границите на растежа” (1972) посочиха като главната причина за настъпващата тогава екологична криза. Днес, когато тази криза е категорична катастрофа и за децата е видна опасността от бързо променящия се климат на планетата ни с всички последващи този процес ефекти и е ясно, че и без ядрена катастрофа цивилизацията е изправена пред реалната опасност да загине в тежка агония. И , ако някога умрелият Лазар Божият син- Богочовекът ИИСУС ХРИСТОС възкресява, за да възкръсне после и сам Той, то при една гибел на цивилизацията на вече мъртвата ни планета няма да има кой да я възкреси!..
В края на това есе като тезиси резонно възниват много въпроси, но един е водещ: Разумна ли е била досега Историята на самонареклия се Homo Sapiens???
