/Поглед.инфо/ Това е кардиналния въпрос на историческото движение на човечеството през последните 30 години след края на “Студената война”. Всички други са свързани с реализацията на този процес или са следствия, ефекти и по-удачни или неудачни реакции на ставащото.
Изминаха малко повече от 170 години от публикуването на “Манифест на Комунистическата партия”(1848) написан от К. Маркс и Фр. Енгелс, 155 години от създаването на I Комунистически интернационал (1864) и 136 г. от смъртта на К. Маркс, на чиято надгробна плоча в гробището “Хайгет” в Лондон е изписан заключителния призив от Манифеста: “Proletari alles Lеander vereignet sich!”( Пролетарии от всички страни, съединявайте се!).
Въпреки отстъпленията на редица социалдемократически и социалистически партии от този призив, който трябваше да доведе до световна социалистическо/ комунистическа революция и раждането на нов обществен строй свободен от експлоатация на човек от човека, на поробване на едни народи от други, при създаването на първата социалистическа държава – СССР, заложените принципи на държавното управление на икономиката и обществените процеси, на образуването на съюзните републики показват по категоричен начин, че Партията на болшевиките, впоследствие КПСС в лицето на В.И. Ленин и Л. Троцки беше извършила съдбоносна ревизия на идеите и принципите, обявени от К. Маркс не само посочените в Манифеста и в Програмата на I Комунистически Интернационал, но и в “Критика на Готската програма” и “Критика на Ерфуртската програма”, а също в “Гражданската война във Франция”.
Акцентът в тази ревизия беше, че социалистическа революция може да се прави и в слабо развити общества, чрез силово, насилствено променяне на обществените структури и отношениая в името на диктатурата на пролетариата, при почти пълното отсъствие на пролетарият, което се последваше от несменяемост на управляващите фигури на завзелата властта комунистическа партия. Тук смени можеше да стават само следствие от борбите на различните фракции и течения на съответната управляваща партия.
Стана така, че издигнатият в средата на XIX век призив за ново историческо движение на човечеството, макар че загуби още в края на века яркия си заряд, продължи да действа в слаборазвитите общества с милиони безпросветни селяни. Това в голяма степен осигури победата на болшевиките в Русия в революцията от октомври 1917 г- и последвалата Гражданска война. Под влияние на тези хаотични процеси и еуфорията от някои пирови победи беше сформиран 1919 г. нов III –ти Комунистически Интернационал, влезнал в историята като Коминтерн.
В програмните документи и в стратегията на Коминтерна не залегнаха принципите и идеите на автентичния Марксов комунизъм, че социализмът трябва най-напред да победи в развитите капиталистически общества, прилагйки демократични принципи на управление, а неговата ревизия от В.Ленин, ,че социалистическата революция може да победи и в слаборазвити и полуколониални общества и чрез средствата на една диктатура на пролетариата, експроприирала експроприаторите да се построи социализъм. Това означаваше, че водещо в утвърждаване на новия исторически проект на общественото развитие ставаше революционното насилие.
Но всичко това, взето вкупом с публичната антикомунистическа пропаганда, отблъскваше пролетариите и масовите граждани от комунистическите идеи, още повече, че под натиска на профсъюзите и зримия пример на социалните придобивки в първата страна на социализма, управляващите буржоазни партии в развитите страни правеха отсъпки и в една или друга степен демократизираха и социализираха развития капитализъм.
В същото време идеите, а по-точно лозунгите на Коминтерна се разгръщаха в пространствата на бившите колонии и в слаборазвитите общества с илюзията, че вземат ли властта и одържавят всичката собственост народите ще постигнат благоденствие подобно на това в метрополиите и развитите капиталистически страни. Историята правеше рязък завой и зареждаше с нови рискове и опасности общественото развитие..
През 50-те и 60-те години на ХХ век освен подконтролните на КПСС европейски социалистически страни към социализъм тръгнаха две азиатски полуколониални страни – Китай и Виетнам и една латиноамериканска – Куба.
Следвайки идеологията на Коминтерна, приспособена към неговите условия Китай се опита чрез “Големия скок” и “Културната революзия”да съкрати вековната изостаналост като в същност провали първите 30 години на социалистическо строителство. Спасителни за многомилионния народ и за човечеството се оказаха реформите, опряни на мъдростта, хилядолетната култура и свободната инициатива на народа, които КПК, поде под ръководството на Дън Сяопин от края на 1978. Куба също издържа благодарение на огромния авторитет на лидера на революцията от декември 1959 г.Фидел Кастро. Но червените кхмери на Камбоджа под ръководството на Пол Пот демонстрираха на света ужасите на “революционното” насилие, избивайки най-интелигентната половина от народа си. “Трудовите армии” на севернокорейския народ въплътили пък идеите на друг болшевишки вожд – Л. Троцки също издържаха до днес, създавайки даже ядрено оръжие. Но това, в епохата на глобалните медии, не привличаше никой, а напротив, отблъскваше масите.
Фатални за идеологията на комунистическия интернационализъм се оказаха 70-те и 80-те години на ХХ век, когато в света се разгърна научно-технологическата и производствена революция.
Изправени пред дълбока криза, поради надпреварата във въоръженията либералният капитализъм и държавният социализъм трябваше да предприемат радикални реформи на своите икономики и общества. Новата вълна на научно-техническата и технологическа революция даваше огромни шансове за интензификация на производството и демократизиране на обществените процеси.
Водещите страни на западния либерален капитализъм – САЩ и Великобритания избраха най-простите рецепти – оттегляне на държавата от икономиката и свиване на всякакви социални програми, свободен до предел пазар и контрол само над паричната маса в обръщение. Целта на всяка обществено необходима дейност ставаше печалбата, при това постигана по възможно най-бързия начин. Рецепти на един прост, манчестърски капитализъм, които обаче в условията на глобализираните от информационните, комуникационните и финансови потоци пространства на планетата работеха ефективно. Идеите на неолибералния глобализъм започнаха своя мондиален (световен) възход.
Вместо да приложат новите технологии в съответствие със социалистическо/комунистическите принципи за свобода, социална справедливост и демократично управление/самоупроавление страните на държавния социализъм, водени от СССР започнаха една объркана “перестройка”, хвърлайки се от традициите на десетилетията централизирано планиране в пространствата на пределно свободния пазар, следвайки рецептите за “шокова терапия”, т.е. отново пак бързо да догонят зрелия капитализъм. На практика тази “перестройка”, както писа в онези години Ал. Зиновиев се превърна в катастрофа (“катастройка”). Защото хвърлянето на едно общество десетилетия следвало едни правила на управление и поведение в условията на “свободен пазар” означаваше все едно да изведеш един слаб възрастен мъж, години наред не напускал жилището си, леко облечен , навън на 30 градусов студ , за да се закалява. Изходът е известен за всеки мислещ човек.
Всъщност, дали съзнателно (поради предателство) или не (поради глупост), хората, които подеха “перестройката” по такъв начин доведоха до гибелта на държавния социализъм и главно на всяка идея за комунизъм в тези общества и превръщането им в нови колонии и полуколонии на Запада
Така получил неочаквано този подарък от самоповалилия се опасен комунистически противник политическия елит на Запад прегърна здраво принципите на неолибералния глобализъм. Бързо се изпариха всякакви поддържани изкуствено от СССР комунистически партии в Западна Европа и дори САЩ и Канада. Заедно с тях претърпяха крах и такива мощни компартии като тези на Франция, Италия, Гърция.
По такъв начин един велик исторически проект за справедлив и свободен обществен строй и един велик призив за братство между народите бяха смъртоносно повалени. Дали са убити окончателно времето ще покаже.
В годините на възхода на неолибералния глобализъм и разгръщане на геополитическите апетите на Запада, особено на неговия ментор САЩ да погълне целия свят като едноличен хегемон неочаквано се възправи “съсредоточената и набираща сили” след шока от разпада на СССР Русия. Опряна на своето огромно пространство, огромни подземни и надземни ресурси, на своята евразийскост на хилядолетната си култура и преживелия всякави нашествия народ Русия заяви твърдо своята “суверенност”и своето право за отстояване на националните си интереси. (2007| Това обаче предизвика шок в самозабравилия се Запад. При това ударен от мигрантската вълна, следствие от неговите непомерни апетити да завземе отново всички пространства на бившите си колонии от Близкия изток и Северна Африка богати на нефт и газ. Сега вече, под напора на многохилядните тълпи, изповядващи исляма и под заплахите от ислямския тероризъм сам Западът трябваше да мисли за своите пространства и културна идентичност. Така постепенно исповядващите американския мултикултурализъм и неолиберален глобализъм политици започнаха да отстъпват пред възраждащите се патриотични, националистически и нацисти партии и групи.
Междувременно набраллият икономическа, финансова и технологична мощ Китай в тези две десетилетия на 21 век заяви открито своята геополитическа инициатива “Един път – Един пояс”. Процесът вече се реализира и въпреки нервниченето на американския и западноевропейския елит на капитала той овладява нови пространства на планетата Земя. Основанията на този възход авторът на текста показва в последната си книга за Китай – “Пътят на Китай в 21 век ( Един път, много пояси, една планета)”- 2018/2019 г.
Всъщност, следвайки своя ПЪТ на велика култура и вярност към хилядолетни традиции и цености, вярност към “великата китайска мечта” за свобода, суверенност , благоденствие, просперитет и напредък, с уважение към другите народи и учейки се от напредналите, Китай показва и на другите народи, че само като бъдат верни на себе си, следват своя път, своята история и култура те могат да успеят в своето историческо развитие!
