/Поглед.инфо/ На 18 май т.г. бе направен първият опит да се разчупят заблудите, че гражданите нямали право да сезират Конституционния съд (КС). Една от причините защо досега никое физическо лице или организация не се е осмелило да внася предложения или жалби до КС вероятно е следствие от натрапваните – и от политици, и от среди в юриспруденцията, и от медиите – неправилни становища, които на практика се родеят с т.нар. фалшиви новини. Подобни неправилни становища тревожат академични правници от по-старото поколение, защото са признак за задълбочаващ се упадък на националното ни правосъзнание.
А и гражданите все още не са достатъчно активни, гражданският сектор не е достатъчно ефективен и единен, гражданското съзнание още не се е превърнало необратимо до степен, че да стане фактор на общественото развитие. Гражданите-данъкоплатци – чрез своите организации, все още не са осъзнали статуса си на Суверен и заедно, в единодействие да наложат непосредственото си участие в осъществяване на държавната власт в съответствие с императива на чл. 1, ал. 2 на Конституцията на Република България (КРБ)...
Пример за това е все още неосъзнатото от гражданите императивно разписано право в чл. 45 на КРБ: „Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи“. Изразът е изчерпателен: жалби, предложения и петиции гражданите могат да отправят до всички държавни органи! Включително до КС, доколкото в глава VIII на КРБ е посочен като един от тези органи. Нещо повече: това право не може да бъде отказано, защото е неотменимо. КС е длъжен да се признася по всяко гражданско предложение или жалба. Особено когато дадено действие на властта накърнява правата на гражданите, а органите, предвидени в чл. 150, ал.1 от КРБ (законодателна, изпълнителна или съдебна власт) не са заинтересовани да сезират КС, именно защото те са автори на акта, считан за противоконституционен. За да се попречи на евентуална антиконституционна вакханалия от страна на властта, Върховният законодател – Седмото Велико Народно Събрание е заповядал създаването на Конституционен съд със задължението да съхранява и утвърждава върховенството на закона; незабавно да се намесва, като дава задължителни тълкувания, за да бъде защитен конституционният ред в страната.
Възможността гражданите да сезират КС с предложения или жалби не е творение единствено на бащите-създатели на демократичната ни Конституция. Такава практика съществува в страните-членки на ЕС. Само преди дни стана известно, че бившият ръководител на баварския клон на ХСС Петер Гойлер, заедно с икономиста Бернд Люче – един от основателите на „Алтернатива за Германия“, са сезирали германския Федерален конституционен съд, който незабавно е реагирал, постановявайки, че покупката от Европейската централна банка на държавни облигации, емитирани в Италия, Испания или други държави от ЕС, силно засегнати от епидемията, частично противоречи на германската конституция.
И така, на 18 май 2020 г. Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“ – неправителствена организация за защита на законните интереси на българските граждани-данъкоплатци, внася предложение по чл. 45 от КРБ да бъде конституирано като заинтересована страна по конституционно дело № 7/2020 г., образувано по искане на Президента на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 63, ал. 2-7 от Закона за здравето, за което съобщи поглед-инфо (https://pogled.info/bulgarski/iskat-ot-ks-obyavyavane-na-izvanrednoto-polozhenie-za-protivokonstitutsionno.116505).
Сдружението поддържа напълно искането на Президента, но внася и допълнителни предложения: КС да установи противоконституционност на Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за обявяване на извънредно положение със срок до 13 април (ДВ, бр.22/2020); както и на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр. 34/2020 г., в сила от 9.04.2020 г.).
Според Гражданското сдружение, Решението на Народното събрание от 13 март 2020 г. не е правно издържано, защото цели да създаде привидно основание за обявяване на извънредно положение въз основата на несъществуващ факт – пандемия. Твърдението за наличие на пандемия е в колизия с установеното от медицинската наука, с данните на Световната здравна организация (СЗО) и с фактическото положение. Като доводи се сочат академичното определение за „пандемия“, данните на Wоrldometers на СЗО за смъртните случаи, приписвани от тазгодишната инфекция от COVID-19, които, според стандартите на СЗО общо в света са в границата на, или около минимума на ежегодните сезонни грипни усложнения (между 290,000 и 650,000, което представлява между 0.000029% и 0.000065% от населението на земята).
Що се отнася до България, фактическото положение е, че сме страната в ЕС с най-незначителния брой инфектирани, респ. смъртни случаи, от сезонна грипна инфекция, породена от един от многобройните коронавируси. След Решението от 13 март 2020 г. на Народното събрание за обявяване на извънредно положение обаче, смъртните случаи рязко нарастват. Откакто в данните на Wоrldometers на СЗО се въвежда графа „смъртни случаи на един милион от населението“ за дадена държава, България на 25 март 2020 г. е само с 0.4 на един милион от населението; на 31 март имаме 1 смъртен случай; на 5 април са 2; на 24 април скачат на 7; на 27 април са 8; за да скочат отново на 13 май до 14 смъртни случая на един милион от населението на страната!
На практика Решението от 13 март 2020 г., както и издаденият въз основа на това решение Закон за мерките и действията по време на извънредното положение – дори у напълно здрави хора водят до стресови ситуации, които неизбежно могат да отключат неинфекциозни хронични заболявания (на сърдечносъдовата, кръвоносната, храносмилателната, дихателната система, рак, диабет и др.), водещи до преждевременна смърт. Иначе казано, чрез ограничителните мерки, произтичащи от двата законодателни акта, се извършват посегателства върху личния живот, честта и достойнството на гражданите, мащабно се уврежда интересът на гражданите и обществото.
Предложението на Гражданското сдружение по чл. 45 от КРБ е получено на електронните адреси на КС в 09:48 ч. на 18.05.2020 г.
С голямо закъснение, и то след напомнително писмо от 22.05.2020 г., на електронния адрес на сдружението постъпва отговор от главния секретар на КС г-н Валентин Георгиев (с изх. № 124ПГ от 26.05.2020 г.), който гласи, цитираме: „Конституцията не предвижда възможност Конституционният съд да се сезира с искане или жалба от физически или юридически лица“.
Това твърдение е неправилно, вероятно е лично мнение на главния секретар на КС г-н Валентин Георгиев – плод на неговата некомпетентност. Тъкмо обратното е: както вече посочихме, в чл. 45 на КРБ императивно е разписано правото на гражданите „на жалби, предложения и петиции до държавните органи“. Включително до КС, доколкото е един от тези органи. Нещо повече: това право не може да бъде отказано, защото е неотменимо (чл.57, ал.1 от КРБ).
Възражението на главния секретар на КС г-н Валентин Георгиев, че съгл. чл. 150, ал.1 от КРБ, КС можел да действа само по инициатива на една пета от народните представители, президента, Върховния касационен, Върховния административен съд и Главния прокурор, също е заблуждаващо и неправилно. Разпоредбата на този член се отнася само до посочените органи. Не и до гражданите. Всеки първокурсник знае, че във вътрешната йерархия на КРБ правата на гражданите, императивно разписани в глава Втора на КРБ (част от която е чл. 45), стоят над останалите разпоредби, включително над разпоредбата на чл. 150, ал.1 от КРБ, защото са неотменими! Оттук и неотменимото право на гражданите да сезират КС чрез жалби, предложения, петиции.
Възниква основателния въпрос: доколкото отговорът официално е формализиран на бланка на КС и е администриран с изходящ номер, означава ли това, че некомпетентното, заблуждаващо, неправилно мнение, изразено от главния секретар г-н Валентин Георгиев, е становище и на КС?
Ето защо, на 27 май 2020 г. Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“ се обърна с второ напомнително писмо – този път до председателя на КС проф. Борис Велчев, с искане незабавно да разпореди на КС да изпълни задължението си, произтичащо от неотменимата разпоредба на чл. 45 от КРБ. Текстът на писмото гласи:
На вниманието на проф. Борис Велчев
от: TaxPayersAssociation Bg (taxpayersbg.association@abv.bg)
до: Secretariat (secretariat@constcourt.bg)
дата: 27.05.2020, 16:33
Уважаеми г-н Председател на Конституционния съд на Република България,
Уважаеми проф. Велчев,
Към Ваш № 124 ПГ/26.05.2020 г.
На 18 май 2020 г. Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“ – неправителствена организация за защита на законните интереси на българските граждани-данъкоплатци, регистрирана по ЗЮЛНЦ в СГС-2 с. (парт. № 8487, рег.V т.101 с.154, Булстат № 130488122) внесе предложение по чл. 45 от Конституцията на Република България (КРБ) да бъде конституирано като заинтересована страна по конституционно дело № 7/2020 г., образувано по искане на Президента на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 63, ал. 2-7 от Закона за здравето.
Сдружението поддържа напълно искането на Президента, но внася и допълнителни предложения: Конституционният съд (КС) да установи противоконституционност на Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за обявяване на извънредно положение със срок до 13 април (ДВ, бр.22/2020); както и на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр. 34/2020 г., в сила от 9.04.2020 г.).
С голямо закъснение, след наше напомнително писмо от 22.05.2020 г., на електронния ни адрес постъпи отговор от главния секретар на КС г-н Валентин Георгиев с Ваш изх. № 124 ПГ/26.05.2020 г., в който се сочи, цитираме: „Конституцията не предвижда възможност Конституционният съд да се сезира с искане или жалба от физически или юридически лица“.
Това твърдение е неправилно, вероятно е лично мнение на главния секретар на КС г-н Валентин Георгиев – плод на неговата некомпетентност. Тъкмо обратното е: в чл. 45 на Конституцията на Република България (КРБ) императивно е разписано правото на гражданите „на жалби, предложения и петиции до държавните органи“. Изразът е изчерпателен: жалби, предложения и петиции гражданите могат да отправят до всички държавни органи! Включително до КС, доколкото в глава VIII на КРБ е посочен като един от тези органи. Нещо повече: това право не може да бъде отказано, защото е неотменимо (чл.57, ал.1 от КРБ).
Възражението на главния секретар на КС г-н Валентин Георгиев, че съгл. чл. 150, ал.1 от КРБ, КС можел да действа само по инициатива на една пета от народните представители, президента, Върховния касационен, Върховния административен съд и Главния прокурор, е заблуждаващо и неправилно. Разпоредбата на този член се отнася само до посочените органи. Не и до гражданите, чиито основни права, императивно разписани в глава Втора на КРБ (част от която е чл. 45), са неотменими! От което следва, че във вътрешната йерархия на КРБ правата на гражданите стоят над останалите разпоредби, включително над разпоредбата на чл. 150, ал.1 от КРБ.
Оттук и неотменимото право на гражданите да сезират КС чрез жалби, предложения, петиции.
Ето защо, най-настоятелно молим, уважаеми г-н Председател на Конституционния съд на Република България, незабавно да разпоредите КС да изпълни задължението си, произтичащо от неотменимата разпоредба на чл. 45 от КРБ.
Разбирате, уважаеми проф. Велчев, че отказът да бъдем конституирани като страна по конституционно дело № 7/2020 г. би означавал бламиране на императивна конституционна норма, потъпкване на Конституцията, и то от КС!
С уважение,
д-р Радко Ханджиев – председател на
Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“
До днес отговор няма.
Обръщаме се към гражданите и неправителствените организации, които не са на чуждестранна ясла, да откликнат на предложението на Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“ не само по конст. дело № 7/2020, но и по други драстични нарушения на КРБ, като:
- флагрантно отнемане на основни граждански права, които съгласно гл. II на КРБ са неотменими;
- гласуване на законодателни актове, които, според признанията дори на изтъкнати академици и юристи във властта, са некачествени, т.е. негодни, свидетелства за брак, не представляват „най-действено средство за опазване на индивида от произвола на държавата“ (по проф. Стефан Баламезов);
- престъпването на КРБ превръща в норма беззаконията и престъпленията;
- деградирането на властта, опитваща се да налага противоконституционен режим на властване; и т.н., и т.н.
Да затрупаме КС с предложения по чл. 45 от КРБ! Да покажем, че съвкупният гражданин-данъкоплатец е осъзнал правата си, заповядани в КРБ; че е кредитор, а не длъжник; че е субект на властта, а не обект; че е Върховен суверен на Република България, а не поданик!
Да покажем, че сме Народ, а не мърша!
