Отворено писмо до генерал Стефан Янев
от д-р Радко Ханджиев
Уважаеми г-н Генерал
С пост във Facebook – а преди това в интервю за „Труд“, казвате верни неща. Страната ни се намира в дълбока криза, която намира проявления във всички сфери на обществено-икономическия живот. Изправени сме пред демографска катастрофа, застрашаваща самото физическо съществуване на българската нация и държава. Социалната система е пред колапс. Икономиката не функционира пълноценно. Няма предвидимост по отношение на правилата. Корупцията е пуснала дълбоки корени, подкопавайки устоите на демокрацията и на политическата система, като я прави неработеща и неефективна. Налице е системно недоверие към основните органи на държавната власт. Страната ни се нуждае от нов модел, от възходящо развитие, осигуряващо бъдещето на България и на поколенията след нас. Модел, чрез който да се постигане широко обществено съгласие по ключови национални приоритети и цели.
Несъмнено, казаното от Вас ще намери широка подкрепа. Мнозинството от българската нация жадува за промяна на статуквото. Всичко това може да се осъществи ако има предвидимост по отношение на правилата, както вярно сочите, и най-вече – при стриктното им съблюдаване. Съблюдаването на правилата води до успешно изпълнение на съответната задача, до успешна реализация на целите. Като български офицер знаете, че именно съблюдаването на правилата, на уставните заповеди, е решаващо за оцеляване на бойното поле, за постигане на победа.
За съжаление у нас няма институция, осигуряваща съблюдаване на правилата. Такава институция би трябвало да бъде съдебната власт. В правната доктрина я наричат още охраняваща власт. Власт, която да гарантира имуществото и живота на гражданите, на предприемачите, на селскостопанските производители; и най-вече – стабилност на държавността. Ако използваме военната терминология, съдебната власт е тилът на държавността. Знайно е, че нито едно военно настъпление не би било успешно, ако не е подсигурено с надежден, напълно обезпечен тил.
Съдебната власт е една от трите основи на съвременната правова държава. Тя следва да е независима институция. Главният смисъл за създаването на независимата съдебна власт – от „За духа на законите“ на Шарл де Монтескьо (1689-1755) до наши дни – е да санкционира другите две власти (законодателната и изпълнителната), когато закононарушават, въз основа на изведения по-късно принцип „власт възпира власт“. Защото, може ли някой да посочи поне едно престъпление, извършено у нас извън действието или бездействието на овластения чиновник? За съжаление, съдебната власт у нас не е независима, след като половината от членовете на кадровия орган на съдебната власт – Висшия съдебен съвет, „се избират“ от представителите на политическите партии в законодателната власт (Народното събрание).
Целта и задачите на съдебната власт и на правната система въобще е да хармонизират противоречията между гражданите и институциите така, че да не допускат и да не създават условия за произвол в обществото чрез съдебните си актове; да разрешават възникналите спорове като възпроизвеждат справедливост при съблюдаване на конституционно съобразените правни норми чрез точното им и еднакво прилагане спрямо всички граждани, органи на централното и местно управление и т.н. За съжаление, справедливостта, като основно правило, разписано в чл. 4 на ГПК (отм.) отпадна в новия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), където справедливостта е заменена с морала! Нека не се задълбочаваме за обтекаемия смисъл на това понятие, нито чий морал ще отстоява съдът при постановяване на решенията си?
На трето място съществуващата у нас съдебна власт не е легитимна; не е създадена в съответствие със заповядания от Върховния законодател – Седмото ВНС, по волята на Върховния суверен – Народът, срок! Следва да уточним, че срокът, изрично посочен в §4 във вр. с §3, ал.2 на ПЗР на КРБ, има заповеден, задължителен характер и преклузивен, преустановяващ, спиращ ефект. Това е срокът, в който задължително е трябвало да се упражни дадено право: в случая – приемането, обнародването и влизането в сила на всички закони, свързани с устройството и процесуалните действия на съдебната власт (като Закон за съдебната власт, ГПК, АПК, НПК и т.н., и т.н.). Нито един от тези закони обаче не е приет в заповядания от КРБ срок до 12 юли 1992 г. Забавата за създаването на някои е от порядъка на 12, 13, 14 години! А с изтичането на преклузивния срок, възможността да се упражни даденото право се прекратява; извършеното след този срок е без правно основание. Затова в правната теория и практика се приема, че преклузивният срок има фатален характер. Фаталността му в българския случай се изразява в това, че щом като КРБ изрично заповядва крайният срок за приемане на всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата и процесуалните действия на съдебната власт да е преди 13 юли 1992 г., с изтичането му не съществува конституционносъобразна възможност този срок да се промени, изпълнението му да се изтегли във време, по-късно от заповяданото. Иначе казано, незачитането на конституционно установения преклузивен срок води до това, че след като е изтекъл, каквито и действия да са предприети или да се предприемат от законодателя за да се „навакса“ пропускът, тези действия са неконституционни, незаконни, нищожни. Което означава, че всички приети след 12 юли 1992 г. закони, отнасящи се до уредбата и организацията на съдебната власт, са неконституционни, незаконни, нищожни и не могат да пораждат никакви правни последици. Поради това не може да се изисква и да се налага под страх от санкции, нищожни закони да бъдат съблюдавани. Този извод се налага и от прогласеното в чл. 5, ал.1 и 2 на КРБ върховенство на конституционните разпоредби: „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.“ Тези разпоредби отменят всичко самоизфабрикувано в сферата на съдебната власт след 12 юли 1992 г.
Единствено легитимни у нас са Върховния касационен съд и Върховния административен съд доколкото имат конституционно определени териториални граници на компетентност (по аргумент от чл. 119, ал.2 на КРБ). Териториалните граници на посочените в същата разпоредба на КРБ „апелативни, окръжни, военни и районни съдилища“ би трябвало да са предмет на регулиране в Закон за създаването, учредяването, образуването на апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Такъв закон, както посочихме по-горе, не е създаден. Днес, 30 години след влизането в сила на КРБ, териториалните граници и свързаната с тях компетентност на апелативните, окръжните, военните и районните съдилища все още не са решени на конституционно съобразен принцип; иначе казано – не са легитимни. Впрочем, и Венецианската комисия към Съвета на Европа приема за нелегитимна съдебната власт у нас, след като настоятелно изисква тя да бъде приведена в съответствие с международните актове, по които България е страна и които съгл. чл. 5, ал. 4 на КРБ са част от вътрешното право.
Казаното дотук в значителна степен обяснява причините за правната несигурност у гражданите, юридическите лица и държавата, с което се престъпва императивно разписаното конституционно право за защита на накърнените им права и законни интереси срещу възможна несправедливост (чл.117, ал.1 от КРБ). А това, по същество, е отказ от правосъдие! След като Системата е отказала на гражданите, на предприемачите и т.н. създаването на легитимна съдебна власт, след като им е отнела възможността да контестират противоправни актове на властта, очевидно давността не може да служи за аргумент. Защото давността е цивилизационен институт, съществува там, където властва върховенство на правото, където съдебната власт е легитимна, основана на легитимни устройствени и процесуални закони за организация на съдебната власт. Или, както казвате в интервюто Ви, има предвидимост по отношение на правилата.
Има ли изход от тази ситуация? През изминалите 30 години са правени десетки опити за реформи на т. нар. съдебна власт, но нито един за създаване на съдебна власт според заповяданият в КРБ съдържателен замисъл. Нека повторим: правени са опити за ре-форми! Промяна на формата, не и на съдържанието! Несъмнено, това е хвърляне прах в очите на обществото, поредно упражнение върху хартия. Този факт обаче има и друго измерение, от само себе си говори за (не)професионалния капацитет на ре-форматорите. „Преоблекъл се Илия, пак в тия!“, казва народът.
Уважаеми г-н Генерал,
Готов ли сте да заявите необходимостта от създаване на легитимна съдебна власт? През последните три десетилетия нито един политик не е заявил гласно подобна потребност. Макар в средите на правниците все по-отчетливо се чуват гласове за необходимостта от радикална промяна. Промяна, а не ре-форма!
Разбира се, това е трудна задача. Но хората ще Ви разберат. Защото мнозинството десетилетия страда от правната несигурност, от липсата на предвидимост на правилата. А и основанието е записано още в преамбюла на демократичната ни Конституция: България е демократична, правова и социална държава! Това означава да се възстановят основополагащите принципи на българската държавност. Това означава правосъдието да се превърне в страж на законността, в най-действено средство за опазване на гражданите и обществото от произвола на чиновници, обявили се за държавата.
За да се изгради ново легитимно нормативно здание необходимо е цялото общество да единодейства за отпор срещу олигархизацията на политиката, срещу срастването на икономическата с политическата и медийната власт. Доколкото създаването на нова съдебна система е от жизнена важност за оцеляване на нацията, необходимо е участниците в тоя съзидателен процес да са с доказани професионални, делови и морални качества; и в никакъв случай до участие в този процес да не бъдат допускани лица от магистратските „съюзи“ или от органите за „управление“ на самоизфабрикувалата се съдебна власт.
Такава „цедка“ е необходима, защото през годините на т.нар. преход се нароиха десетки юридически факултети, департаменти по политология, администрация и тем подобни, бълващи хиляди „правници“ и „администратори“, мисловният потенциал на повечето от които за разбиране на изградени през вековете фундаментални правни принципи и норми, причинно-следствени връзки, принципи на съвременната правова държава и т.н., и т.н., е на светлинни години от равнището на първокурсник в математическа гимназия. Нещо повече, „самоорганизирали“ се с парите на външни донори във фиктивни неправителствени организации, самообявили се за изключителни представители на гражданското общество, те се оказват доброволни слуги на чужди повели, чиято крайна цел в повечето случаи е окончателното разграбване и разпад на българската държавност.
Днес значителна част от тези кичещи се с дипломи „правници“ и „администратори“, но с липсващ професионализъм, експертност и най-вече – морал и отговорност за бъдещето на нацията, затлачват законодателната и изпълнителната власт, администрацията, управлението, съдилищата. Не са редки случаите, когато в публичните си изяви такива новоизлюпени „правници“ и „администратори“ откровено се подиграват с Върховния ни закон, дори си позволяват флагрантни изхвърляния в смисъл „Майната ѝ на Конституцията“!
В България все още има достойни магистрати и хабилитирани правници, както и граждански активисти със задълбочени познания в правото, администрацията и добрите европейски практики, които да бъдат ангажирани в този съзидателен процес. Естествено е този процес да продължи години, за да се стигне до действително качествен проект, който да гарантира ефективност в настоящето и да е насочен с десетилетия към бъдещето. Но някой трябва да постави началото!
В тази връзка припомням една от любимите лекции на моя учител по конституционно право проф. Нено Неновски как е бил създаден френският Code Civil, известен като Наполеонов кодекс: често се налагало групата академици да обсъждат даден въпрос в продължение на дни, докато се постигне консенсус за прецизно формулиране текстът на съответната норма. Но и днес, два века след приемането на Code Civil, значителна част от разпоредбите му продължават да са действащи във френското право (а и в правото на редица европейски страни).
На добър час, г-н Генерал!
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?