/Поглед.инфо/ Унгария, Полша и Словения наложиха миналата седмица вето на опита на Брюксел да създаде механизъм, който да обвърже дължимите плащанията от еврофондовете с т.нар. проблеми с върховенството на закона. По такъв начин трите страни блокираха общо 1,81 трилиона евро – 1,1 трилиона от бюджета на Европейския съюз за 2021-2027 г. и още 750 милиарда евро за възстановителния фонд от коронавирусната инфекция.
Още през юли т.г., ротационният председател на ЕС – Германия, предложи бърза процедура за спиране на еврофондовете на страни, които нарушавали върховенството на закона, визирайки главно „националистическите правителства“, както ги нарече, в Будапеща и Варшава. В отговор, унгарският министър на външните работи и на външноикономическите отношения Петер Сийарто оповести, че Унгария и Полша ще създадат съвместен институт, който да изследва върховенството на закона в страните-членки, както и да даде общоприемливи тълкувания на все още спорни международни понятия. „Целта на този институт за сравнително право е да не бъдем правени на глупаци заради твърдения, че сме нарушавали върховенството на закона“, заяви той пред полския министър на външните работи Збигнев Рау.
Според официален Брюксел върховенството на закона е основен принцип в условията на демокрация и означава буквално подчиняване на закона от всички – от гражданите до управляващите. И специалист би се озадачил какво е съдържанието на това определение; твърде обтекаемо е; липсва конкретика; какви са отделните му съставки; какви са критериите за измерването им; на кой закон трябва да се подчиняват, и гражданите, и управляващите? И т.н., и т.н...
Какво например отличава задължението, разписано в Конституцията на Република България, всички граждани, вкл. управляващите, безусловно да съблюдават конституцията и законите на страната, от разбирането на ЕК всички да се подчиняват на закона? Дали пък под върховенство на закона официален Брюксел под сурдинка разбира налагането на критерии от друг порядък, които едва ли биха се вместили в една академична дефиниция на понятието? Като обслужване политическия дневен ред на подхранвани от външни донори НПО-та (които в много страни са длъжни да се регистрират като чуждестранни агенти), например; или на радикални, определяни като „леви“, движения, ратуващи за неограничена миграция, за квотна система за приемане на мигранти, измамно обявявани за бежанци; или безкритично приемане „правата“ на ЛБГТ лица, вкл. отглеждане на деца от еднополови двойки; и др. подобни, които противоречат на конституциите, тоест на върховенството на закона, на много от страните-членки. Впрочем, нараства броя на специалистите по международно право, които поддържат разбирането за необходимостта от „нови конкретни механизми за измерване върховенството на закона“, а не да се изхожда от конюнктурни политически решения.
Нещо повече: зависими политици и грантаджии все по-често пропагандират внушението, че веднъж присъединили се към Евросъюза, страните доброволно отдават – изцяло или частично, суверенитета си на ЕС, по-точно – на Европейската комисия, която, като „началник“, определя кой е добър и кой лош. Ако това е вярно, 28-те страни (до м.г. с Великобритания) не биха могли да бъдат членове на ООН, тъй като
ООН е организация на суверенни държави
А две от страните-членки – Франция и Великобритания – не биха могли да бъдат членове на Съвета за сигурност, ако действително са (про)дали суверенитета си на Брюкселската администрация. Механизмът, предложен от Брюксел, следователно, за сетен път повдига въпроса за зачитане суверенитета на държавите-членки. Защото според международното право, суверенитетът е неотчуждаемо качество на независимата държава! Оттук следва, че върховенството на закона трябва да включва в определението си преди всичко и на първо място отстояването на националния суверенитет.
Ако органите за вземане на решения в Брюксел изфабрикуват механизъм, който да изисква законните плащания от еврофондовете, включително дела от възстановителния фонд, целящ да поправи икономическите щети, причинени от коронавирусната инфекция, да се извършват само на държавите-членки, които приемат политическите и идеологическите условия на ЕК, при сегашната извънредна здравна и икономическа ситуация
Конфликтите вътре в Евросъюза неимоверно ще се задълбочат
Ветото на трите държави-членки, следователно, съвсем не е изненада. А само поредно предупреждение към самообявилите се за „водещи“ държави в ЕС, които всъщност са бивши колониални империи.
В тази обстановка унгарската фондация Századvég реши да проучи каква е позицията на населението по въпроса. Според изследването, повече от три четвърти (78%) от унгарците са наясно, че Брюксел иска да обвърже плащането на безвъзмездните средства от ЕС с изпълнение на някакви неясни „критерии за върховенство на закона“, в отговор на което Унгария и Полша налагат вето върху бюджетния пакет на ЕС; докато 21% не са чували за намеренията на Брюксел. Европейският съюз няма право да се намесва във вътрешните работи на страната по този начин, смятат 61% от анкетираните, тъй като избирателите са тези, които изразяват на парламентарни избори своите виждания по въпроса за върховенството на закона; 34% обаче са съгласни с Брюксел за оттегляне на финансирането.
Предвид евентуалното разпространение на втора вълна от заболяването в Европа, искането на Брюксел също поражда въпроси. Изследването сочи, че 81% от анкетираните смятат за неправилно ЕС да обвързва с политически искания финансовата помощ в условията на коронавирусна инфекция, 15% обаче не биха възразили. В същото време почти две трети от анкетираните (64%) смятат, че Брюксел не трябва да се меси в това, как унгарците искат да живеят; докато 30% смятат намесата на ЕС за оправдана. Интересно е да се отбележи мнението на 63% от анкетираните: Брюксел не трябва да прилага двойни стандарти, а Унгария не трябва да бъде лишавана от еврофондове; докато 29% заемат различна позиция.
Планираният от Брюксел механизъм изисква Унгария да приеме мерки, които не отговарят на хилядолетно утвърдените традиционни ценности на по-голямата част от унгарските граждани (вкл. „джендър възпитанието“ в детски градини и училища, ЛБГТ и транссексуален начин на живот, както и приемането на нелегални мигранти по квоти). Проучването на фондация Századvég установи, че 72% от анкетираните не са съгласни изплащането на средствата от ЕС да бъде свързано с „правата“ на ЛБГТ и трансджендъри, докато 20% биха го подкрепили. В този контекст почти три четвърти от унгарците (74%) се противопоставят дадена държава-членка да има достъп до ЕС финансиране само ако приема проекти на активистки организации на ЛБГТ и транссексуални за повишаване „чувствителността“ в детските градини и училищата, докато 19% не биха възразили срещу това; 81% не са съгласни усвояването на средства от ЕС да зависи от разпределението на нелегалните мигранти по квоти, докато 13% биха подкрепили такава схема. Ето тук
Изискванията на Брюксел влизат в конфликт с върховенството на закона на Унгария
Защото 97% от анкетираните изразяват съгласие с разпоредбата на Основния закон (Конституцията), че всички деца имат право на закрила и грижи, необходими за правилното им физическо, психическо и морално развитие, а само 2% изразяват различно мнение. В допълнение, близо 73% считат, че в Основния закон трябва да залегне разпоредба за правото на детето на самоидентификация според неговия пол по рождение и за осигуряване на образование в съответствие с ценностите на унгарската конституционна идентичност и християнска култура. В същата посока е преценката на 70% от анкетираните, че семейните отношения трябва да се основават на брака и отношенията родител-дете; че майките са жени, а бащите – мъже!
Вижда се, че унгарското разбиране за върховенството на закона е отстояване на традиционните национални ценности и суверенитета. И Унгария (заедно с Полша, Словения и колебаещи се все още страни-членки в Централна и Източна Европа, включителни водещи сили в Италия и Франция) е готова да се бори за правото на своите граждани сами да решават проблемите си без външна намеса, дори с риск от разцепление на Евросъюза, което изглежда все по-неизбежно в светлината на разрастващия се конфликт...
