/Поглед.инфо/ Скоро ще стане седмица откакто БСП претърпя най-голямото си поражение в историята на прехода. Този погром бе очакван, предсказван, но въпреки това числовото му отражение е катастрофално - 39 депутати. Както се казва, обикновен обитател на квартал "Надежда" е в състояние да събере повече хора за честването на рожден ден. Но БСП е махнала за сбогом на един свой отдавнашен инстинкт - да стои твърдо в реалността и да не отплува в страната на розовите сънища, които да смята за истина. Днес, вижда се, левицата дори не иска да си направи смислен анализ за това защо загуби тези избори.
Политическите фокусници изкараха изключително екзотични причини за провала - битката за преференции, тежката световна политическа обстановка, неясната коалиция с ДПС. Сигурно във всяко едно от тези твърдения има известна доза истина, но това е недостатъчно и несериозно.
И понеже смятам, че БСП си дължи отдавна отлагания честен разговор за своите проблеми, аз ще кажа моята гледна точка за изборната загуба. Време е да почнем да си говорим истината с политически констатации, а не със социологически балони, които казват всичко и същевременно нищо не обясняват.
Нека първо да се спрем изцяло на конкретните политически причини, заради които БСП е в това състояние:
1. БСП за първи път в своята история бе нокаутирана в моралната сфера. След избора на Пеевски за шеф на ДАНС, вече беше трудно да се търси каквото й да е оправдание за една политика, която произведе такова назначение. Изборът на „видния“ депутат за такъв държавен пост на практика освети връзката на БСП със задкулисието. Или нека да го кажем както наистина е – връзката на една част от БСП със задкулисието. Именно това беше грешката на летните протестъри - те се опитаха да сведат левицата до баналното "червени боклуци", без да си дадат сметка, че ако задкулисието наистина е мощно, силно и прилича на паразит, който се впива в телесата на демократичните формации, то спокойно може да си намери друг носител.
2. Абсолютната неспособност на БСП да роди ляв проект. Няма какво да се лъжем. Левият човек не може да бъде залъгван единствено с палиативни мерки в социалната сфера. БСП не успя да реализира или поне да даде началото на своята идея за реиндустриализацията, превръщайки един толкова мощен проект в поредния спукан балон. Това се случи, защото в последните десет години БСП стана партия на компромиса, а не на идеите. Партия на имитацията, а не на истинския партиен живот. Левите ценности бяха подменени, забравени и всичко в БСП бе сведено до тъпи малки сметчици за коалиционни баланси, управленски кадрили и кадрови назначения.
3. БСП позволи да бъде употребена, прелъстена и изоставена от ДПС. В това нямаше да има кой знае колко голяма драма, ако се случваше за първи път, но, при условие, че съюзът с хората на Доган системно източва кръвта на левицата, това говори или за някакви изгорели жички в главите на политическия елит на БСП, или за системен дефект на ръководството, което е в състояние да пожертва партията в името на консумацията на власт.
4. Абсолютно тъпанарското поведение на Ангел Найденов и Кристиан Вигенин по отношение на кризата в Украйна. Тук въпросът изобщо не опира, както твърдят десните всезнайковци, до разделението русофили/русофоби. Става дума за друго. За неспособността на партийния елит да чува какво му говорят и търсят левите симпатизанти. Никой не пречи на Вигенин да бъде първи приятел на Турчинов, или на Ангел Найденов да вижда в Русия заплаха, но това не може да бъде изразявано като императивна политическа позиция, която ангажира цялата БСП. Позицията по отношение на Русия на тези двамата издава неспособността на българската левица да осъществи или поне да вербализира собствения си политически интерес на европейско ниво, а това всъщност е интереса на нейните избиратели. Заради това хората отказаха да гласуват за БСП. В темата за Украйна те разчетоха политическото падение на левицата, нейният идеологически крах и безрезервното приемане на чужди гледни точки. В този смисъл дуото Найденов/Вигенин нямат никакво право да се сърдят на своята партия, а просто да си помислят дали не са объркали партийната централа, в която биха искали да работят.
5. БСП е изгубила, пропиляла и завинаги унищожила в себе си езика на левите идеи, на лявата утопия дори. Днес от устата на най-видните й представители се лее някакъв неясен брюкселски бъркоч, някаква тъмна пяна от равни фрази и зализани изводи и е съвсем очевидно, че обикновеният човек, този малък, ударен от прехода българин, който се опитва да оцелява в една изключително враждебна държава, не припознава себе си във всичко онова, което БСП казва.
6. БСП не е в състояние да търси истинските си лица, тези, които могат да разширят нейното влияние, а не тези, с които апаратът се разбира най-добре. Дори и хората, които гласуват за нас, масово използваха преференциите, за да покажат, че постоянното предлагане на едно и също втръсва невероятно много, защото издава една неспособност на готвача да предложи друго ястие. БСП се върти все в едни и същи физиономии, някакъв разкривен лабиринт, който е без изходи и след толкова много години във вакуум, нашите собствени избиратели почнаха да търсят алтернатива, да се оглеждат за свой истински глас, за нещо ново, полезно, идейно, което да възроди политическата тръпка.
7. БСП не е лява партия. Дайте да не се лъжем. На документи тя понякога постига ляв блясък на словото и ефектно замазване на идеите, но поне от петнадесет години насам левицата се държи като някакъв свръхпрагматичен хамелеон, който приема всякакви окраски и съответно не е припознавана от тези, които могат да и вдъхнат нов политически живец, малко по-бляскав идеен живот. БСП стана партия на кариеристите, а не партия на идеалистите.
8. Това поведение на БСП доведе до друг феномен - край БСП и около нея има много повече социалисти, отколкото в самата партия - левите хора така и не намериха друг истински партиен носител на своите идеи, но пък вече трайно не искат да вярват на БСП и на нейните добри намерения.
9. БСП е в упорит организационен разпад. Най-активните се махнаха, най-верните се демотивириха, останаха тези, които нямат сили да потърсят нещо друго и различно, но това е съществуване без реално осъзнаване на големи цели и нови посоки. Това е проблем, който застига БСП със скоростта на лавина, а ако срещу него не се вземат мерки, не е ясно дали след лавината ще има кой да разкаже какво е станало и защо се е стигнало дотук.
10. БСП трябва да е, а не е, партия, която се бунтува, която протестира, която усеща социалните проблеми, която може да говори на ощетените и разгневените. В противен случай не е истинска левица.
В момента очертавам тези неща, не за да търся конкретен виновник. Конкретни виновници има и те могат да бъдат обект на отделен текст. Важното за мен е да не се крием зад тривиалните лъжи и да осъзнаем цялата сериозност на проблема. Няма как да почнем лечението, ако не знаем истинското име на болестта. Няма как да почнем подновяване, ако оставим старите лица на статуквото днес да си слагат маските на новооткрити бунтовници и да приватизират езика на недоволството и желанието за промяна в партията.
България е обречена на лява политика. Този гневен народ вече няма да се задоволи със сурогати и ГМО-политика. Заради това БСП ще бъде наказвана отново и отново, с цялата суровост на гражданското неподчинение, докато не разбере, че нейният път е наистина вляво, там, където задкулисието не може да вирее, защото знае, че именно по този път се крие неговата истинска смърт.
Толкова е простичко. Толкова е трудно.
