/Поглед.инфо/ В цялата медийна шумотевица около избора на нов лидер в БСП, отразяването на всички конгресни страсти и партийното коронясване на Михаил Миков, една много важна тема остана встрани от общественото внимание. А тя е изключително важна, защото ни помага да разберем не само природата на българския политически живот, партийните механизми и отношения, но и усещането на хората за достоверност и представителност. Тази тема може да бъде изразена с един-едничък въпрос:
"Защо Мая Манолова не спечели?".
Ако имаше кандидат, който заложи на агресивна медийна кампания, получена ярка подкрепа и сензационни заглавия, това беше именно тя. Мая Манолова започна да произвежда новини със скоростта на Бареков, а в името на своята лидерска кампания тя дори се отрече от всичко, което беше защитавала в миналото. Очевидно като политик тя играеше ва-банк, заложи всичко на една карта и изгърмя.
Мая Манолова сензационно остана пета в лидерската надпревара, едва с 83 гласа или около 11 процента от вота. Пред нея се наредиха Михаил Миков, Драгомир Стойнев, Корнелия Нинова и дори Янаки Стоилов. Този резултат едва ли щеше да произведе някаква сензация, ако повечето журналисти не бяха убедени, че Мая е сигурна на балотажа. Нещо повече, в деня преди конгреса един вестник излезе със заглавие - "Следващият лидер на БСП ще има инициали М.М", намеквайки за тежка битка между Михаил Миков и Мая Манолова. И въпреки този медиен допинг, въпреки официално заявената подкрепа от страна на Румен Овчаров, Манолова все пак претърпя съкрушително поражение.
Защо?
Още при първоначалната си промоция като кандидат за лидер, Мая Манолова роди маркетинговата фраза, че тя ще върне БСП на пътя на победата, защото е биткаджия. Много е важно да се опитаме да изясним тази идея. Подобен подход към лидерството ни внушава, че силата идва единствено от мускулите, единствено от изборните и организационни технологии, единствено от крясъка, който заглушава разума. Това е самоубийствен подход за една идейна партия, каквато все още е БСП. Вижте платформата на Манолова, озаглавена "Ще върна БСП на пътя на победата". От този текст дори не става ясно, че БСП има идеен проблем. За идеологията е отделено едно (едно!!!) изречение: "В идеен план – приближаване към лявата ни същност, най-вече в практическата политика и в кадрите, с които изграждаме публичния си образ". Това е все едно доктор да констатира за пациент, който се превива от болки, че е разбрал, че някъде го боли и само дотук. Мая Манолова не предложи никакви промени, освен технологични, а точно в момента това изобщо не е драмата на БСП. В нея отсъстваше кипящата сила на идеите, идейното обновление, което да положи основите на нов тип политика.
БСП се нуждае от политическа душа, а Мая Манолова просто искаше да засили апарата. Всичките й останали идеи са технически и не мърдат нито на сантиметър от това.
Да, разбирам, живеем в епоха на практическа политика, в която много често думите остават на заден план, а на идеите се гледа като на нещо архаично, случайно оцеляло от допотопното минало. Но левите партии не могат да съществуват без тях. Те са тези, които ги различават от останалото сиво блато на фалиралата българска, а и световна политика. В този смисъл - Мая Манолова изобщо не е социалист. Тя е схемаджия, партократичен интригант, човек, който е в състояние да сведе цялата политика до многоходова интрига. Именно заради това политици като Манолова поставят въпроса за "властта" като централен и основен. Защото той им позволява да предложат себе си като ключ към тази врата, въпреки че цената за влизане през нея е постоянна политика на компромиса.
С други думи - Манолова изобщо не е решение на проблемите, а част от симптомите, които мъчат БСП от поне десет години насам. БСП създаде и отгледа много политици без идеен гръбнак, които не са способни не само да очертаят лява визия за нещата, но и политическа визия изобщо. Нека да ги наречем поколението "Мая". Те нахлуха в БСП като начин за кариерно развитие и парламентарен живот, но понеже си представяха, че всичко подлежи на договорка, а политиката се прави задкулисно, докато това пред очите на публиката е само някакъв театър, левицата стигна до задънената улица "Пеевски" и до всички беди след нея.
Днес Манолова говори като новороден опозиционер, но именно тя със своя безпощаден стил налагаше подобен тип на управление, подобен тип отношение и разпадна идейния живот на БСП до серия от медийни провокации. Вината, разбира се, не е изцяло у нея, но тя стана лице на този процес. И заради това опитът и да си измие ръцете и да избяга от деградацията просто не сполучи. Делегатите бяха запазили разум дотолкова, че да откажат да разпознаят болестта като някакъв опит за лечение.
БСП не може да бъде сведена до машина за избори. Това ще лиши партията от нейните истински основания за съществуване и заради това Мая Манолова трябваше да бъде изтикана встрани, защото именно тя беше един от идеолозите на подобно разбиране. Това всъщност не е идеология, а по-скоро симптом за липсата на такава. Битката сама по себе си не може да бъде ценност, защото, ако се води от безпринципни позиции, това не е битка, а просто тероризъм.
Самата Мая Манолова си помисли, че с един катарзис, като явяването на избори за лидер, може да изчисти петната от своята биография, но това също нямаше как да се случи. Срещите с Галеви парят в миналото. Нямаше как да бъдат заобиколени. Може би това е днес причината да виждам толкова много социалисти, които реагират с надежда на новината, че Мишо Миков се кани да изхвърли Манолова от листите. Това не е някаква реваншистка радост, просто хората са обнадеждени, че почва процес на търсенето на автентични носители на лява политика и идеи, а не само на кресливи прагматици, които отдавна не знаят в какво точно вярват. Ето защо поколението "Мая", синдромът "Мая" трябва да си тръгне от БСП. Това е истинското начало на лечението. Всичко останало, опасявам се, е само маскиране на огромната рана, която зее в партията, а БСП с такава рана е станала притегателна за всякакви пчелички и насекоми, които не искат партията да се оправи, а да им осигури препитание до края на живота им.
