Може ли прословутата Атлантида да се окаже таен таен милионерски рай?
Думата на Айн Ранд доскоро тежеше най-силно във Федералния резерв на САЩ. Неговият дългогодишен шеф Алън Грийнспан е част от „Колектива“ - шеговито название за най-тесния кръг от поклонници и любовници на Алиса Зиновиевна.
Отскоро и в нашата мила родина действа кръжок на обективисти, чийто главен стожер е журналистът Калин Манолов. Във фенклуба на Ранд виждаме едри капиталисти като Сашо Дончев, поети като Йордан Ефтимов, журналисти и политици от целия спектър – като се почне от новата муза на Волен – Деница Гаджева, и се свърши с някои гурута в БСП. По добродетелите на егоизма определено се прехласват и всичките икономисти и политолози с либерална окраска, които гравитират покрай десните и центристки партии.
Наскоро издателство „МАК“ отпечата и на български и най-прочутия роман на философката.
Според изследване на американския Конгрес от 1991 г. "Атлас” била втора по влияние след Библията книга в Съединените щати. „И макар Ранд да е убеден атеист, опус магнумът й трябва да се чете като Библията – когато имате нужда от съвет, надежда, упование, защита“, увещава ни Калин Манолов, главният апостол на Алиса Зиновиевна у нас.
Странно е, че книгата е преведена под заглавие „Атлас изправи рамене“, а филмът, който излезе миналата пролет, се казва „Атлас сви рамене“. На английски заглавието е „Atlas Shrugged“, което ще рече: „Атлас сви рамене“. Защо нашенските рандовци са си позволили така грубо да окепазят заглавието на своята „Библия“? Може би изразът „сви рамене“ звучи не звучи зле на български? У нас свиването на рамене означава малодушие и страхливост, а изправянето им - бунт, смелост и гордост. Дори и рационалният разум ни нашепва, че да свиеш и да изправиш рамене далеч не е едно и също? Пернишките обективисти биха добавили, че не е едно и също да го надървиш и да ти падне...
В новото Евангелие на себичноста се разправя как Америка пропада в тежка икономическа криза. Главната героиня Дагни Тагарт е - типична корпоративна кучка, наследила милиони, доста разглезена и нервна.
Няма да преразказвам любовните авантюри на Дагни, защото се оплетох по некое време в хиляда и кусур страници. Тя е притежава железопътна линия, която се опитва да спаси от фалит. Обаче цялото стопанство наоколо се руши – забранява се конкуренцията, правителството въвежда ограничителни квоти за производство и доставки на суровини. Властта издига лозунга: „Помогни на слабия!“ и
залита към див държавен социализъм
от рузвелтско-сталински тип. Докато предприятията масово банкрутират и безработицата расте, започват да изчезват безследно водещите банкери и индустриалци. Америка лети към бездната и едва ли някой може да помогне. В същото време навсякъде различни персонажи под път и над път задават натрапчиво въпрос: „Кой е Джон Голт?“
Постепенно разбираме, че той бил приказно богат предприемач, изобретил нов вид двигател, който после унищожил, който също се изпарява без да остави ни кост, ни вест.
Хората, които са познавали пропадналия гений, разказват най-различни истории. Голт бил пътешественик и изобретател, най-великият на света. Открил извора на вечната младост, но отнесъл тайната със себе си.
Друг от любовниците на Дагни, които са все заможни и хубави, й споделя: "Джон Голт е Прометей, който е променил мнението си. След векове разкъсване от лешояди в отплата на това, че е дал на хората огъня на боговете, той строшил веригите и си взел огъня обратно – до деня, в който хората си прибрали лешоядите”.
Трети насериозно твърди, че той е открил Атлантида. Джон Голт плавал в Атлантическия океан и попаднал в страшна буря. В дълбините на океана той намерил остров, който потънал и станал недостижим за хората. Той видял сияещите на дъното кули на Атлантида. Веднъж зърнал омайната гледка, на човек не му се искало да вижда повече останалия свят. И Голт заедно с екипажа си потопил кораба и слязъл на дъното при легендарния остров.
По някое време амбициозната мадама разбира, че всичките чорбаджии са били прибрани от Голт на тайно място с тяхно съгласие. Нейният самолет случайно се разбива в Скалистите планини на Колорадо, и тя спасена от гения.
Голт й обяснява, че самолетът е проникнал през лъчев екран, който проектира отразен образ, като мираж, предназначен да прикрие съществуването на долината. В тази невидима за никого долина, баровците си построили къщички и живеят един месец в годината.
„Островите на блажените“ - така преди хиляди години са ги наричали гърците. Те са смятали, че в Атлантида тайно от целия свят, щастливо живеят душите на героите. Там могат да попаднат само душите на храбреците и героите, и на острова те не умират, защото носят със себе си тайната на живота.
Още тогава Атлантида е била загубена за човечеството. На гърците са знаели, че тя съществува и са се опитвали да я открият. Повечето са смятали, че това е сияещ остров на запад в океана. Може би това, което са наричали Атлантида, да е била Америка“, обяснява един от запознатите с мистерията.
Самият Голт представя пред гостенката вълшебната долина по следния начин: „Обърнете внимание с какво постоянство в митологиите по света се повтаря темата за рая, който някога хората са имали – остров Атлантида, Едемската градина, идеалната държава...
Ето рая, който сте изгубили
и който искате да си върнете
Той е пред вас и ви чака.“
В този мултимилионерски Едем, бленуван от древните гърци, „човек трябва да влезе гол и сам, като отхвърли вековните дрипи на лъжата, с чист и ясен разум, не с невинно сърце, а с доста по-рядко качество, който не познава компромиса – това е ключът към Атлантида, която е скрита от ръкотворен мираж“.
Цялата драма на смелите богаташи, които червеното правителство на САЩ мачка, се разкрива в следния диалог между двама от любовниците на Дагни – Ханк Риърдън и Франсиско Д`анкония.
"Ако видехте Атлас, гигантът, който държи света на раменете си, ако видехте как стои, с шуртящата по гърдите му кръв, с подгъващи се колене, с ръце, които треперят, но все още се опитват да задържат света горе с последни сили, и колкото по-голямо е усилието, толкова по-тежко притиска светът раменете му – какво бихте му казали?” На неговото "Не знам” отговаря: "Да се отърси и да свие рамене”.
Измъчвани от данъци, права на работниците и всевъзможни пречи на червеното управление, капиталистите решават за пръв път в историята на света да обявят стачка и да оставят страната да се саморазтури.
Именно затова верният превод на заглавието на романа е „Атлас сви рамене“. Идеята на Айн Ранд е, че титанът, който държи небесните сфери, се отдръпва и оставя небето да падне върху останалите. Така на богаташите им писва от тормоза и те изчезват в своята Валхала, оставяйки трудещите се и държавата на произвола на съдбата.
Книгата разбира се свършва с щастлив край, но най-вълнуващата приказка в нея си остава тази за Атлантида.
Алиса Зиновиевна е чувала разни слухове, но не познава лично древногръцката литература, защото навързаните от нея истории са смешно изопачени. На първо място Прометей, който е един от титаните и братче на Атлас, наистина открадва огъня от Олимп и го дава на хората. За кражбата той е наказан сурово от Зевс, който го приковава на скала и го обрича на вечни мъки. Всеки ден лешояд кълве черния му дроб, който през нощта заздравява. Херкулес пронизва птицата със стрела и спасява Прометей от страданията.
Ранд несправедливо обвинява бедните хора – не те, а Зевс, върховният гръмовержец, е наказал титана. Затова няма начин човеците да си приберат хищните птици. Неправдоподобно е и сравнението на Прометей с Джон Голт – егоистът, който си крие ноу-хауто.
Есхил пише, че Прометей е научил хората да строят жилища и да добиват метали, да обработват земята и да строят кораби, изучил ги на на четмо и писмо, да гледат звездите и прочие. Не е известно в замяна титанът да е искал част от акциите в металодобивни и корабостроителни фирми.
На второ място философката оплита два други мита – за Атлантида и за Островите на блажените. Страната, където отиват душите на героите, се управлява от Кронос и там може да попаднеш само ако имаш връзки на Олимп. Но това е съвсем различна локация от Атлантида. Да не говорим, че легендата за Атлас също не съвпада с тази на потъналия остров.
Титанът Атлас също бил наказан от Зевс да държи небето заради участието му в богоборческата революция срещу Олимп. Затова той
не може просто да свие рамене
и да иде да пийне една бира
или да замине на море на Островите на блажените. Все пак Зевс е бог, а не лукова глава или партиен секретар, и думата му на две не бива да се строши. Но хрумването да се сравняват древногръцките титани, които с цената на ужасни страдания, са служили на човечеството, с егоистичните свръхчовеци от Уолстрийт не може да бъде овладяно.
Алиса Зиновиевна набърква горкия Атлас и в друга авантюра. Обвеяната с хиляди легенди Атлантида на практика познаваме единствено от двата диалога на Платон - „Тимей“ и „Критон“. Островът бил притежание на морския бог Посейдон, който се влюбил в местна мома, която му родила първия цар – Атлас. Жителите вдигнали могъщи замъци, чиито стени били построени от червени, бели и черни скали, и били покрити съответно с месинг, калай и други метали. 9 хиляди години преди Платон могъщите атланти тръгнали на война и покорили цялото Средиземноморие чак до Египет. Жителите на острова били честни и трудолюбиви хора, а в „Критон“ философът отделя достатъчно място, за да опише нечуваното им богатство и плодородие. Те живели охолно и щастливо, докато пазели божествената си природа – да пренебрегват богатството и да издигат над него добродетелта.
Но когато божествената им природата се изродила, смесвайки се все повече с човешката, те затънали в разкош, алчност и високомерие. Възмутен от неблагопристойното зрелище, Зевс решил да унищожи атлантите и свикал събрание на боговете на Олимп. Тук ръкописът прекъсва. Атлантида е разрушена от земетресение или потоп „за един ден и една нощ“ от божия гняв.
Затова не е „Остров на блажените“, нито „райска градина“, както си въобразява Ранд, а притча за това как егоизмът и алчността разсипват обществото и държавата. В дните непосредствено преди разрушаването на Атлантида със сигурност са живеели прредците на Джон Голт, които с отблъскващите си черти са си навлекли омразата на Олимп.
Атлантида е мит, който винаги е палил факелите на човешкото знание от Страбон до Франсис Бейкън, но за целите на нашето съчинение ще припомним употребата му от друга една вещица - Елена Петровна Блаватска.
В създадената от нея расова теория островът, най-вероятно измислен от Платон, има централно значение – там е живяла петата коренна раса – атлантите. Те са можели да хвърчат във въздуха и да вършат всякакви чудеса, построили дори пирамидите в Египет. Но почнали да злоупотребяват с вълшебствата и затова Атлантида била разрушена. Няколко царски семейства били спасени от острова и дали началото на петата раса – нашата.
Покръстената на Хималаите създателка на теософията я нарекла „арийска“ - и името не е случайно. Окултната расова теория проникнала дълбоко в езотеричните кръгове в Германия като обществото „Туле“, „Germanenorden“ и именно в техните епруветки беше дестилирана новата езическа религия, която Хитлер наложи с кръв на половината свят.
Юлиус Евола нарече тази раса „атланти“ и „хиперборейци“, докато Алфред Розенберг, главният жрец на нацизма, настояваше, че „нордическо-атлантическа“ и „арийско-нордическа“. Та тази велика раса била основана от оцелели жители на Атлантида, хвърчащи свръхчовеци – всичките руси със сини очи.
Най-забележителното постижение на „Атлас сви рамене“ е параболата на полета – от поставения на пиедестал рационален разум
в лепкавите обятия на
булевардния окултизъм
Героизираният от Алиса Зиновиевна бакалин се разгръща едновременно като чорбаджия, титан и свръхчовек, и се заселва в секретен рай заедно с други егоистични съвършенства. В тяхно отсъствие пък светът се сгромолясва.
Романът за милионерите от Атлантида има един друг пласт, където е скрит ключа към цялото творчество на Айн Ранд - нейният най-съкровен идеал.
В началото на повествованието когато Дагни още търси мистериозния спасител, забелязва, че всички негови авери пушат цигарки със знака на долара. После вижда, че над тайната долина на магнатите се извисява герб - еднометров доларов знак от злато. Жителите са обвързани с клетва за себичност, а единствената забранена дума в милионерския рай е „давам“.
Един от героичните индустриалци обяснява на момата:
„Вие знаете, че Съединените щати са единствената страна, която използва собствена монограма като символ на порочност. Това е единствената държава, където парите са служили за символ на правото на човека върху собствения му разум, труд, живот, щастие – върху самия него. Ако по сегашните разбирания на света доларът е зло, ако е повод да ни проклинат, то ние, поклонниците и създателите на долара приемаме проклятието на този свят. Ние предпочитаме да носим знака на долара на челата си и го носим гордо, като символ на благородство, символ, за който сме готови да живеем, и ако е нужно, да умрем“.
Сградите, из които Джон Голт развежда Дагни, също имат на покривите и фасадите си логото на зелената валута. Тази гледка вдъхновява корпоративната шефка и по едно време тя се разчуруликва: „Доларът стоеше над града като герб, фирмен знак, като фар, и подобно на отражател, ловеше лъчите на слънцето, разсейваше ги във въздуха над покривите като небесна благодат“...
Голт е четата му планират да издигнат този символ като знаме на битката си за чист и свят капитализъм.
Друг от героите – милионерско синче, пък изнася най-поетичната апология на мангизите, която съм срещал в световната литература. „Питате кое е най-голямото постижение на американците? Смятам, че хората в тази страна
са измислили израза „да правиш пари“
На нито един език, у нито един народ по света не се среща това словосъчетание. Изразът „да правиш пари“ е станал основа на новия морал за тази част от човечеството. Докато не разберете, че парите са коренът на доброто, вие ще се саморазрушавате. Когато парите престанат да бъдат инструмент в отношенията между хората, в такъв инструмент се превръщат самите хора - в ръцете на други хора. Кръв, камшик, оръжие или долар? Избирайте!“
Най-поразителен си мен си остава краят на „Атлас сви рамене“. Социализмът в щатите е рухнал морално и стопански, бедстващите хора и властта са паднали в краката на атланта – Джон Голт, и го молят да спре да стачкува и да ги спаси.
«Голт и Дагни се разхождат под светлината на звездите. Сетне Голт спира и поглежда в далечината отвъд планините.„Пътят е чист” – казва той. „Връщаме се обратно в света.”
Той вдига ръка и, като благословия, изписва в пространството знака на долара“.
Смисълът на тази нова благословия ни се изяснява от друга мъдрост по-напред в повествованието:
„Кръстът е символ на мъчения. Предпочитам знака на долара – символ на свободната търговия и свободния разум“.
