Кандидатите да яхнат протестната вълна ще започнат да никнат като гъби
"Направи ми впечатление, че почти всички, които вчера бяха на Орлов мост, по времето на големия митинг на СДС през 1990 г или не са били родени, или не го помнят. Но изглеждат досущ като нас!", възкликна във Фейсбук ветеран от синьото демократично движение. Устремът и еуфорията на митингите в защита на природата накараха мнозина да си спомнят с носталгия за пълните площади от демокрацията.
Два протеста, блокиране на централно кръстовище с двайсетина арестувани, съпроводено с буря в социалните мрежи и блоговете - и властта побърза да седне на масата на преговори с разбунтувалите се граждани по спорните поправки в Закона за горите.
Гражданското общество у нас си остава загадъчен феномен - сума ти важни теми като данъците, приватизацията, социалните системи и т.н. не предизвикват никаква организирана реакция въпреки, виртуалния ропот пред мониторите. Но дори и при най-малкото посегателство срещу гората, планината, зверовете и птиците хиляди гневни младежи заливат улиците и площади и на шега влизат в сблъсъци с униформените.
Да напомним, че камъчето, което преобърна каруцата на комунистическия режим през 1989 г., бяха екологичните каузи - Комитетът за защита на Русе, подписката на "Екогласност" и боят пред "Кристал" си останаха запазената марка на съпротивата от последните дни на бай Тошо.
Преди няколко години зеленото множество се вдигна срещу унищожаването на Странджа и съпротивата им даде резултат - в момента багерите разрушават скандалния комплекс "Златна перла". По-късно протестите спряха опитите в парламента да бъде отворена вратичка за отглеждане на генномодифицирани организми в България. Миналото лято пък избухна недоволството срещу проучванията и добива на шистов газ в Добруджа и Лудогорието. Серията митинги, които приличаха повече на хепънинг и карнавал, принудиха Народното събрание да забрани фракинга и охлади последвалите мераци за заобикаляне на мораториума.
В ядрото на бунтовете са хиляди млади хора, които настина милеят за горите, планините, реките и езерата. Занимават се активно с планинарство, катерене, планинско колоездене, делтапланеризъм, риболов, ски и всички възможни спортове, които могат да се упражняват далеч от бетонните джунгли в градовете. Много от тях не пропускат събота и неделя, в която да не тръгнат на лов за земни красоти. На проявите от типа на "Окупирай Орлов мост" се събират хора, които често имат противоположни убеждения, в случая членове на СДС, БСП и дори ГЕРБ. Обединява ги именно силната любов към природата.
"Извинете за неудобството. Опитваме се да спасим и малкото останало от България", гласеше лозунгът, с който младежите, нахлули на пътното платно, показваха на шофьорите. Посланието трябва внимателно да бъде прочетено от родния политически елит - от управляващите, но и от опозицията. Защото последните събития подсказват, че предстоят трусове и силни размествания на пластовете. Все повече хора успяват да се организират по мрежата и да действат без помощта на никого от традиционните партийни играчи. Те нямат нужда и от посредничеството на традиционните медии - вестници, радиа и телевизии. Информират се сами, сами си пишат и снимат събитията и изригват като "мексиканска вълна" в нета.
Като цяло тези будни граждани нямат днес свое представителство във властта. Ако се появи стегната Зелена партия и еколозите се разберат кой да води бащина дружина, те със сигурност на избори ще преминат 4-процентовата бариера и ще влязат в следващия парламент. Основният проблем и при зелените обаче е, че вождовете са повече от индианците.
Опитите на традиционните партии да яхнат вълната в нета обаче са обречени. Затова и старанието на БСП да звучи твърде еко буди комичен ефект.
"България е била и до голяма степен остава природно мислеща - земята като ценност, гората като ценност, слънцето, въздухът, водата. Защитата на природата е много благородно нещо и явно лежи на душата на българите", заяви наскоро пред "Стандарт" проф. Никола Георгиев. Според него обаче защитата на природата не е явно действие против властта, тъй като логиката на еколозите е: "Ние защитаваме Добруджа, за да защитим и вас, управниците". "Зеленото движение на Запад е много силно, но там не стига до политически резултати, остава си защита на природата. Хубаво е, нека я има, но защитата на сиромаха, на гладния?", попита именитият преподавател по теория на литературата.
Движението "Окупирай Орлов мост" е може би бойното кръщение на бъдещи политици и общественици. Днес обаче е трудно да се каже дали ще доживеем до деня, в който, както казваше Ботев, "робът ще извика на господаря си: кой си ти, що плачеш?"
