/Поглед.инфо/ На 29 май, 1453 година се случва едно събитие, което промени изцяло хода на историята, особено на нашия православен свят. Завинаги камбаните на православните църкви заглъхнаха в "Царицата на градовете", за да отстъпят място на мюезините. Константинопол/Цариград пада и от столица на православието става за следващите векове, чак до 1924, столица на исляма. Ще се опитам в точки и стегнато да напиша защо средновековната Римска империя (Византия) въобще пада под ударите на едно малко тюркско, чергарско племе (а това е нещо, което често се случва в историята на Евразия). Тази трагична история е особено поучително е за нас, хората от ХХI век. И още повече за Балканите.... (за повече публикации и коментари от Симеон Миланов, харесайте личната му страница във Фейсбук: https://www.facebook.com/simeonmilanov01 )
Причините:
- През 1453 Константинопол не пада за първи път. Първото му превземане е от западните кръстоносци през 1204 година (които малко след това са отблъснати и съвършено сразени от нашия цар Калоян, когато се опитват да нахлуят и в България). Кръстоносците подлагат най-християнския град на такъв грабеж, какъвто историята не помни, като не пощадяват дори църквите, монасите и монахините. В резултат на това, някогашната Източна Римска империя губи ядрото си, а остатъците от нея оцеляват в периферията й: Западна Мала Азия (Никея, Смирна, Никомедия и тнт); Трапезунд (североизточната част на Мала Азия към Грузия); Епир в дн. северозападна Гърция. В крайна сметка никейските императори си връщат Константинопол след 60 години, но империята никога не е същата и от една мултиетническа и космополитна православна свръхсила, се превръща в малко гръцко царство, свито на териториите от Солун до Цариград, както и азиатското крайбрежие на Мраморно море. Възродената Византия няма стария си демографски и икономически ресурс, но за сметка на това има нови, силни врагове. И докато Византия е ангажирана в непрекъснати войни с кроящи отмъщение католически сили или пък със Сърбия и България, в Мала Азия набират сила турските бейлици.
- Още през 11 век в момент на византийска слабост, селдужкските турци успяват да се настанят в Мала Азия/дн. Анадол. През 13 век в резултат на монголските нашествия, още по-голяма вълна от тюркски племена бяга от Централна Азия и идва в Анадол, където са приети от румските султани на служба. С постепенното отслабване на Румския султанат, тюркските бейове започват да набират сила и да създават своите "бейлици", т.е. самостоятелни владения. Сред тях изпъкват Айдън, Ментеше, Караман, Гермиан и, разбира се, бейликът на Ертугрул и синът му Осман.... Тези бейлици са фактически пригранични владения, които се изхранват от разбойничество. Най-успешни в тази си дейност са именно от бейлика на амбициозния Осман, защото граничейки с Византия, те започват да привличат огромен демографски ресурс от авантюристи, разбойници и религиозни фанатици, които са привлечени от идеята за свещенна война, джихад, срещу вечния християнски враг, която в същото време носи и непрекъснат поток от плячка. Още повече, че в този момент, за да финансира геополитическите си операции на Балканите, императорът Михаил VIII Палеолог премахва т.нар. акритски институт (акритите са погранични византийски войници в Анадол, които срещу парче земя и освобождение от данъци, пазят византийските граници и отмъщават за всяко тюркско нападение по тях, държейки турските бейлици в непрекъснато напрежение). Без надеждната защита на границите от акритите, византийска Анатолия е оголена за турските набези.
- Турските набези, особено на османците, но също на другите бейлици, изтощават и без това отслабената византийска отбрана. Тактиката на ранните османци е с "акънджийски"/грабителски набези да опустошат и депопулират селската територия около даден византийски град/крепост и чак след това, когато хинтерландът на въпросната твърдина е изцяло оголен, да я подложат на обсада. И тази тактика се оказва успешна, както защото изтощава демографския и отбранителен ресурс на ромеите, така и защото привлича още повече тюркски и мюсюлмански бойци в редиците на османските орди, в търсене на плячка, военни авантюри и борба срещу изконния враг. Нещо повече, тази тактика води до бързата етническа тюркизация на северозападен Анадол. В крайна сметка, както пише историкът сър Стивън Рънсиман, Византия губи анадолските житни полета, които в продължение на цяло хилядолетие изхранват империята и й дават демографски ресурс за армията. Трябва да припомня тук, че още по римско време Анатолия е втората най-населена провинция на Римската империя след Италия (ако в златната епоха на Рим при Траян, Адриан и Марк Аврелий Италия има 11 милиона население, то Мала Азия има около 9-10 милиона население, а след тях са Египет и Галия с по 5 до 7 милиона). Балканите, изключая крайбрежията на Бяло и Черно море, са били винаги слабо населени (противно на някои погрешни възприятия в българското интернет пространство) и не могат да заменят демографския ресурс на загубената за Византия северозападна Мала Азия.
- На всичкото отгоре, през 14 век (1341-1347) Византия е обхваната от поредица граждански войни, най-тежката от които е между Йоан Кантакузин и регентския съвет на Йоан V Палеолог, воден от императрицата майка. В тези войни дейно участие вземат България и Сърбия, които успяват, особено сърбите, да спечелят големи териториални придобивки за византийска сметка. Но по-лошото е, че Кантакузин, за да спечели военно предимство пред политическите си врагове, започва да използва турски наемници. Сред тях са бейовете на Айдън и Ментеше и не на последно място беят на Османовия бейлик. Айдънският бей Умур гаази например, жестоко разграбва Беломорието и Източна Тракия, а именно в сражение с него загива българският феодал, войводата Момчил, които се превръща в легенда за родопчани и целия ни народ със своята храброст, войнско умение и мъжество. И грабежите из богатите полета на Тракия се услаждат на турците, които не правят разлика между поддръжници на Кантакузин или такива на цариградския регентски съвет....
- Точно по същото време Балканите са ударени и от още един бич - чумата. Градските центрове във Византия, България, латинските феодални владения в региона и Сърбия са особено тежко ударени, като губят от 30 до 50 % от населението си. Сами можете да си представите какво означава 30 до 50 % от населението на градовете, пък и селата, да загинат от коварната пандемия в момент, когато започват и турски грабителски походи на Балканите. Турците обаче, не са чак толкова засегнати от чумата по една проста причина - мнозинството от тях все още живеят по традиционния за предците им от степта начин на живот - в малки и подвижни номадски станове, където има слаба концентрация на хора, за разлика от многохилядните балкански християнски градове.
- По-късно, когато турците превземат няколко твърдини в Тракия и започват същинската си инвазия на Балканите, водени от сина на Осман, Орхан, а после и неговия син Мурад I, балканските владетели не са способни да осъзнаят общата заплаха, а водени от старите си политически и етническо-държавни конфликти, не се обединяват. Тук особено илюстративно е, че когато Йоан Кантакузин праща пратеници до Търново през 1351, за да измоли общ българо-византийски фронт срещу турците, неговите посланици са буквално, както ни казват изворите, набити и напсувани на женска рода от българите.... Истината е, че в тази епоха, може би под влияние на социо-икономическите и политически процеси в Западна Европа, които са донесени с кръстоносците през 13 век, на Балканите е започнала феодална фрагментация за първи път в историята на региона, който иначе се характеризира с централизирана и автократична държавност, наследена от късната Римска империя и поддържана от православната доктрина. Но точно 14 век е епоха, в която България например, е разделена на Търновско царство, Видинско царство, Добруджанско деспотство, владението на Момчил войвода в Родопите и др. Сърбия след Стефан Душан се разделя се разделя на почти 10 феодални владения от същинска Сърбия, през дн. Черна гора, Албания, Македония, та до Епир и Тесалия (които са превзети от сърбите от Душан и предшествениците му, използвайки слабостта на българи и византийци).
- Не помага и католическият Запад, който изнудва Византия, ако иска помощ, да сключи уния с Рим и да признае върховенството на папата. Това е нещо, което е трудно за преглътване от православните хора, още повече, че в Цариград през 14 и 15 век още помнят зверствата на кръстоносците. Нещо повече, често пъти западните сили се възползват от слабостта на балканските владетели. Унгарците редовно извършват походи срещу сърбите и българите, включително превземат Видин от младия Иван Срацимир и се опитват да обърнат в католицизма населението му (Видин е върнат на Срацимир, само след като баща му цар Иван Александър събира антиунгарска коалиция с влашкия воевода и добруджанския деспот). Не помага и граф Амедео Савойски, т.нар. "зелен граф", който уж тръгва на кръстоносен поход и завършва, воювайки срещу българите и превземайки Месемврия (Несебър). През 1431-1439 Византия все пак сключва уния с Ватикана на т.нар. Фераро-Флорентински събор, потъпквайки православните си традиции и достойнството си с надеждата, че Западът ще й помогне срещу турците. Резултатът не е обещаващ. Само полско-унгарският владетел Владислав Варненчик и войводата Януш Хунияди организират кръстоносния поход от Варна от 1444, който завършва с разгром. Що се отнася до обсадата на Константинопол от 1453 година, Западът не реагира отново адекватно. Единствено папата праща 200 стрелци. В Цариград има и около 700-800 генуезки наемници, които се бият на византийска страна, както и отделни западняци от други държави, преди всичко в частно качество.
В крайна сметка Градът пада и, въпреки днешните политически коректни приказки за голямата толерантност на Мехмед II, Цариград е жестоко разграбен от османските орди, жените са изнасилени, почти цялото му население (по това време едва 50 до 70 хиляди души от някогашният един милион) е продадено в робство, а църквите са превърнати в джамии, след като са зверски опустошени.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
