/Поглед.инфо/ Интервю на Валентин Георгиев със студента от Марсилия Цветан Цанев:

В ЕС има много разногласия, за да говорим за общи ценности

Френските политици не си позволяват и да помислят за разваляне на държавни поръчки с Русия - това ще доведе до закриване на работни места и повишаване на цените, казва българският студент във Франция

ЦВЕТАН ЦАНЕВ е на 27 години, роден е в Шумен. От пет години е в Марсилия, Франция, и следва португалистика. Владее английски, френски, португалски, испански и четивно руски език. Определя себе си като англофон с широка обща култура и разностранни интереси. Интересни са му хуманитарните науки и в частност - чуждите езици.

"И в Европа хората вече не искат да гласуват за една и съща политика с различен партиен цвят"

- Как се издържа един млад българин в чужбина, в случая в Марсилия, ако трябва и да учи, и да работи? Стига ли ти времето, как го организираш?

- Като цяло се издържа със сезонна работа в туризма и в моя случай - свободна преводаческа практика за българска агенция. Отначало просто помагах на майка ми, ала след това почнах да превеждам редовно за въпросната агенция, която се намира и работи в Североизточна България. Повечето чужденци, не само студенти, във Франция имат ограничен избор като възможни работни места заради негласното предпочитание да се наемат френски граждани, тъй като това означава по-малко документи, които трябва да попълват работодателите. Френската бюрокрация е нещо, с което никой не може ни да се пребори, ни да промени.

Времето е интересно понятие - понякога го имаш прекалено много, понякога не виждаш кога и как ще се прибереш у дома да поспиш. Ритъмът на живот в Южна Франция е по-спокоен, затова човек може да си позволи да има и повече време за себе си.

- Разкажи повече за учебния процес - има ли тясна връзка с практиката, с бизнеса и какви са перспективите за намиране на работа след завършването? Има ли тенденция за растяща дискриминация към чужденците, респ. българи и румънци в тази връзка?

- Има стажове за последната година на степен "бакалавър" и първата на степен "магистър". Това е сериозен плюс в сравнение с България, но стажовете са крайно недостатъчно заплатени, както и невинаги от фирмите предоставят жилище или поемат транспортните разходи. По закон стажовете, организирани от френската държава, са заплатени с 436 евро месечно, от което се възползват много работодатели в различни сфери, за да си намерят черноработници. Това заплащане е крайно недостатъчно за стажанти в големите френски градове, да не говорим за Париж, където само наемът на една стая от 9-12 кв. м е 600 евро и нагоре.

Работа може да се намери, ако човек е мотивиран и отворен да работи неща, които не са по специалността му. Тук обаче ще направя малко уточнение - всичко зависи от пола. По мои собствени наблюдения 80% от постоянно пребиваващите българи във Франция са жени, най-вече студентки, и голяма част от тях се омъжват за французи. За тях е както по-лесно да си намерят професионална среда, така и не толкова наложително да започнат веднага работа - повечето всъщност създават семейство непосредствено след завършването си. Другата част от българките - тези, които идват със съпрузите си във Франция и рядко дори владеят френски, си остават по домовете, шетат и се грижат за децата. Това не означава, че няма изключително способни и трудолюбиви българки, напротив, просто човек вижда по-различна картинка, когато прекара малко време във Франция.

Аз лично не съм усещал дискриминация спрямо източноевропейци, независимо от произхода им - стига да владееш френски, приемат те като гостенин. След това всичко зависи от човека - дали ще си намери среда и ще може да се адаптира. Дискриминация все пак има във Франция, особено към хора от африкански произход - по странна ирония на съдбата почти всички охранители, включително и в банки, са точно такива. У нас в България обикновено това са пенсионирани полицаи или военни на 50-60 години, тук са млади мъже между 20 и 40 години с тъмен цвят на кожата.

- Какви са настроенията сред французите по-малко от два месеца преди изборите за Европарламент и след местните избори там? От какво са разочаровани, какви са очакванията им?

- Местните избори през март 2014 г. бяха звучен шамар за френските социалисти и ключови личности в социалистическото правителство, което е на власт. Най-видната реакация бе, че президентът Оланд замени предишния премиер Жан-Марк Еро с настоящия Мануел Валс, който бе преди това министър на вътрешните работи. Имаше и други промени в правителството и намерения да бъдат премахнати данъци, за да се олекоти данъчното бреме върху предприятията. В самите дебати в деня на изборите по телевизията, докато се чакаха резултатите, най-често употребяваните фрази от френските политици бяха "социална солидарност" и "трябва да преборим безработицата". Двете бяха използвани от всички, без оглед на каквато и да е лява-център-дясна идеология... Но де факто това си остава проформа - ще има много малко промени спрямо това кои ще бъдат новите кметове, те са в духа на "десен политик заменя социалист".

А относно самите кметове - хубаво е да се знае, че във Франция също има феодали и това не е само някакво "тежко наследство от комунизма в Източна Европа". Примери бол:

- Ален Жюпе, кмет на Бордо от 1995 г. до днешни дни, с 2 години прекъсване от 2004 до 2006 г. заради съдебни дела спрямо него за злоупотреба с обществени средства, които в крайна сметка не му попречиха да е 17 години в кметското кресло;

- Жан-Клод Годен, кмет на Марсилия от 1995 г. досега - вече 19 години и както наблюдавам - още му предстои.

- Мартин Обри, кмет на Лил от 2001 г. до днешни дни - само 13 години, но с изглед това да продължи и занапред.

- Защо ги наричаш "феодали"?

- Защото някои са минали през целия политически спектър като Годен, но по-скоро, защото във Франция по конституция няма никакво ограничение колко държавни или местни длъжности може да заема едно лице. Много често срещано явление е да се види министър, депутат/сенатор и кмет като длъжности, заемани от едно и също лице. Това е едно от многото неща, които французите желаят да променят в имперското си наследство и което спомага за окопаването на едни и същи хора във властта за десетилетия наред.

Подобни явления спомагат за нарастване подкрепата за крайно десния Национален фронт. Интересното е, че той предлага ясна и умерена политика на реформи, които са в пряк разрез с господстващото положение през последните две десетилетия. Не че и там си нямат своите кусури - племенницата на Марин льо Пен, Марион льо Пен, която е едва на 23 години, миналата година бе избрана за депутатка. Повечето френски депутати не останаха очаровани от този неин успех, както и известна част от французите, виждайки НФ по-скоро като политически клан, отколкото като нещо друго.

Интересното бе, а и в британската преса се появиха коментари за това, че ако НФ излезе първа сила на евроизборите на 25 май, Марин льо Пен ще поиска разпускане на Асамблеята (тяхното Народно събрание) и насрочване на нови парламентарни избори, за да може да се отрази действителната обстановка в страната. Френските медии също така отразяват сериозната популярност на НФ за предстоящите избори, която се дължи не толкова на тях, колкото на нежеланието на хората вече да гласуват за една и съща политика с различен партиен цвят.

- А прави ли ти впечатление как върви в България кампанията за евроизборите - тук дебати по същество за ЕС почти няма, всичко е в сянката на отношенията с Русия? Твоето мнение и коментар.

- Във Франция дебатът за евроизборите е засенчен от промените в правителството, новите лица в него, както и от външни фактори като случващото се в Украйна. Френските медии гледат да избягват темата, като се стига дотам дори да се следи как Никола Саркози е отишъл да гледа мача "Челси"-ПСЖ в Лондон преди дни. Медийната сянка е налице, както и опитите на управляващите да се преборят със сътресенията след последните местни избори.

В България е нормално Русия да бъде част от политиката ни спрямо ЕС, тъй като от ЕК искат да се налагат нови и нови санкции спрямо Москва, които не само могат, но и ще бъдат в пряк ущърб на държавата ни и нейните граждани. Тъй като се изисква единодушие от всички 28 държави, ЕК налага и ще налага натиск по всички възможни начини "да не кривнем от правия път". Въпросът е кой точно определя кой е този прав път и заради това изборите тази година са ключови. Затова се обръща толкова внимание и на Националния фронт във Франция.

- Доколко отразена е темата за Украйна и Русия във френските медии? Сред хората обсъждат ли се събитията там или са нещо далечно?

- Украйна и случващото се там от началото на годината до момента се отразява през призмата на страна-членка на НАТО. Фрази като "Русия се готви да нахлуе в Украйна", "Руска агресия в Крим", "Русия подклажда сепаратистки страсти" и други се чуват често по френските медии. Като цяло се омаловажават действията на проруско настроените украинци, дискредитират ги, понякога по абсурден начин, и се опитват да акцентират върху гледната точка на други украинци, които заклеймяват проруско протестиращите. Същото може да се каже за протестите в Киев и особено за даване думата на хора, които не подкрепяха и/или се опасяваха от участниците и последствията от протестите в Киев.

За самите французи Украйна е далечна държава, с която ги свързват много малко неща. Някои не са наясно дори и за самите размери, население и история на Украйна, ала благодарение на интернет това е лесно поправимо. Прави им впечатление и на тях, че вместо да се обсъждат националните проблеми, особено рекордната безработица, понякога се отделя прекомерно внимание на Украйна, в рамките на 5-10 минути във вечерния новинарски блок.

Споменат ли се в контекста на протестите, били те промайдански или проруски, обаче названия като МВФ, ЕЦБ или други подобни, на доста хора им става интересна темата, особено на тези, идващи от Португалия, Испания, Италия или Гърция, които са изпитали на собствен гръб помощта на въпросните институции. Особено португалците, от които има няколко милиона такива във Франция, са против намесата на МВФ, където и да е било.

Темата "Украйна" във Франция страда от липсата на контекст - с половин глас споменаха за трите военни кораба на стойност 1,2 милиарда евро, които Русия е поръчала от корабостроителницата в Сен Назер (Северозападна Франция), и как ако се наложат санкции, ще трябва да се плащат неустойки и съответно стотици хора ще останат без работа в идните няколко години. Първият кораб започна изпитания през март. С времето ще изникнат и други подобни поръчки на държавно равнище, не само във Франция, които, сигурен съм, лека-полека ще потушат войнствената риторика в Западна Европа. Политиците тук не могат да си позволят да говорят за разваляне на държавни поръчки, закриване на работни места и вдигането на цени за бита на различни стоки и горива в години на криза и властите го разбират пределно ясно.

- Как би коментирал темата за европейските ценности и проявата на двойни стандарти?

- В Западна Европа като цяло все още се усещат следите от имперското наследство и минало. Една Франция се намеси миналата година в Мали, без резолюция на ООН, без официално одобрение от страна на ЕС, за да отблъсне ислямистките бунтовници там. Великобритания си има своите търкания с Испания относно Гибралтар, Испания - с Мароко, заради анклавите Сеута и Мелиля.

От една страна, се говори за единна външна и вътрешна политика, ала от друга, се вижда ясно, че някои са по-равни от другите и водят каквато политика им е угодна, вкл. и срещу други членки на ЕС. В самата Франция някои френски евродепутати представиха идеята за "Европа на две скорости", която де факто ще представлява сегрегация на "клуб на богатите" и "клуб на сателитите". Лично аз виждам прекалено много разногласия в ЕС, за да можем да говорим за някакви общи ценности.

От друга страна, самата политика за разширение на ЕС изглежда изключително прибързана и насилена. Още след 2004 г., когато се присъединиха 10 държави, имаше сериозни възражения и опасения за наплив на чужденци от Източна Европа, особено във Великобритания, но ЕС продължи с разширението въпреки това. Миналата година Хърватска бе приета като 28 членка на съюза, а прогнозите на комисията по разширяването са, че до 2015 г. може да има още 4-5 нови членки. Ако това се случи, ЕС за близо 10 години ще е нараснал двойно като брой членки и като територия.

Не е редно да се говори за общо европейско бъдеще и ценности, когато самите ценности и изисквания се претупват с идеята за по-бързо разширение. Това, предполагам, го знае всеки българин, живял в България през последните 7 години след влизането ни в ЕС. Заедно с Румъния не бяхме и все още не сме готови за еврочленство, ала ЕС така или иначе ни прие. Помислете си какво ще стане със страни като Македония, Босна и Херцеговина и Албания, където безработицата и други вътрешни проблеми са в пъти по-изострени, отколкото у нас.

- Какви са личните ти планове? Смяташ ли да се върнеш и да работиш в България и защо?

- Личните ми планове са най-вече да продължа да се развивам като преводач. Това не изключва да се завърна за постоянно в България, нито пък да се преместя нейде другаде заради работа или учение. Помагам и на българската диаспора във Франция с каквото и когато мога.

Дума