Едва ли има държава в ЕС, която да не отбелязва посвоему 9 май - Деня на Европа. С какво обаче малка България, която също е част от тази общност вече шеста година, би могла да се похвали, та да празнува? Бърз поглед през Гугъл е достатъчен, за да ни настръхнат косите за това какъв образ сме си изградили и как твърдо се самодоказваме.
Защото се оказва, че:
- България е на последно място в ЕС по производителност на труда;
- на последно място по конкурентоспособност и иновации;
- на последно място по заплати, помощи и обезщетения;
- на последно място по качество на здравните услуги;
- по пари за образование;
- по свобода на медиите;
- по енергийна ефективност;
- по рециклиране на отпадъците и по какво ли още не...
В същото време сме първи, но в други, твърде печални класации:
- по сива икономика и корупция;
- по ниско заплащане и неравенство на доходите;
- по осъдителни присъди в Стасбург;
- по износ на проституция и изоставени бебета;
- по застаряващо население;
- и разбира се - по купуване и продаване на изборни гласове.
Това ли е европейска България, за която всички мечтаехме? Чувствате ли се горди и празнично приповдигнати в този ден? Риторични въпроси, които обаче си имат логично обяснение. И то не е заровено нито в кризата, нито в международното положение.
Вината е на тези, които целенасочено превърнаха държавата през последните 4 години в своя частна губерния, съсипаха икономиката, доведоха стотици хиляди семейства до недоимък и отчаяние, прогониха зад граница всичко кадърно. Какво още трябва да се случи, за да осъзнаем, че така вървим към собствената си гибел? Честит празник, БГ европеецо!
Дума
