Духът на Троцки живее на „Позитано”- Първанов носи дух на неизпълнените обещания

/Поглед.инфо/ Интервю на Стойко Стоянов

• Днес БСП вече не решава политически, морални и ценностни проблеми, а кой на кой пост ще седне.

• Правейки българския ПАСОК, горкият Георги отново ще го оставят в подножието, а по-нагоре към върха ще се приближат правилни хора, от рода на Камов, Калфин и други избраници на съдбата.

• Станишев и Първанов са лицата на феодалното съсловие на социализма и обслужващия го персонал, казва философът, който пред политиката и властта избра принципите.

Интервю на Стойко Стоянов

Валентин Вацев е един от най-добрите познавачи на светлата и тъмната част в БСП и левицата. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на столетницата и лидер на най-яростната вътрешнопартийна фракция АСО. Днес е скъсал с политиката. Преподава геополитика в ПУ „Паисий Хилендарски” и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

- Г-н Вацев, БСП е взривена от опасността Първанов и АБВ да подредят алтернативни партийни листи за евроизборите, страшно ли е това, прощава ли столетницата предателствата?

- Не гледам на БСП като на стара, проклета и отмъстителна вещица - възприемам я по-скоро като палава девойка - нека кажем така - с “не тежко” поведение, и съответно, на това тя прощава ли или не прощава на разни хора разни неща, зависи кой какво й е направил.

Но е истина, че на „Позитано” са много чувствителни към опитите да се оспорват правата им. И разбира се, обвинението в ренегатство се явява като окончателно проклятие. И все пак, тази партия прощава предателствата, въпреки заканите. Бил съм свидетел много пъти. Прощавала е разколничеството. Аз, например, като председател на АСО, съм участвал в паралелни листи в БСП, а и още в какво ли не - и ми е прощавано.

- Кога се случи това?

- През началото на 90-те години на миналия век. Сега този период е забравен, но дейността на АСО продължи не само при Лилов, а и при Виденов, та чак до времето на Първанов. АСО (Алтернативно социалистическо обединение, б.р.) беше най-яростната вътрешнопартийна фракция. Но ни простиха, защото за нас беше още отначало ясно, че не се борим за власт - да, водихме люта битка - но за идеи и принципи.

- Дали и Станишев днес би ви простил разкол вляво?

- Мисля, че не. Но сега вероятно и аз не бих могъл да направя такова нещо, а тогава беше друга епоха. Големият проблем днес е, че БСП, в епохата на Станишев, вече не решава политически, морални и ценностни проблеми. Дебатира се за това, кой на кой пост ще седне.

- Какви проблеми се крият зад привидното разделение Първанов – Станишев?

- Днес цялата политическа котерия на България е деморализирана. Има две доминанти в ситуацията – едната, това е, че правителство, което всъщност не е нито ляво нито дясно, работи в режим на реализация на българо-руски енергийни проекти. Да, то има и други задачи, но това е доминантата. И съответно, предстои по линия на дейността на това правителство в страната да навлязат значителни руски капитали. На пътя на тези капитали ще застанат различни хора - някои от тях ще бъдат прегазени, а други ще бъдат позлатени. В България ще се появи нашият роден Абрамович, а сигурно и българският Ходорковски, както си му е редът. И така, лека-полека Русия се връща на Балканите – и с доброто, и с лошото. Да, олигархичната природа на днешния руски капитализъм, честно казано, ме плаши, но от друга страна, като русофил, за мен е нормално Русия да се интересува от България.

Накратко, има огромни интереси от свалянето на това правителство, защото някои кръгове много добре разбират, че най-добрият начин да се спре „Южен поток” и да се осуети АЕЦ “Белене”, е то да се събори - и това е единият голям проблем.

А вторият, който според мен е още по-голям - през лятото тази година се очаква да се освободи поста председател на БСП. А това е един от не многото постове в България, които генерират власт. Човекът, който е на този пост, има право да бъде (или да посочва) властта.

- Тези два проблема ли генерират напрежението във воюващите лагери на столетницата?

- Да. Днес двете махали, Станишевата и Първановата, (или момината и момковата) трябва да решат тези въпроси, и то с оглед на своите интереси.

Проблемът е, че изборът между двете махали е много, много труден...

Елитът на Станишев - а това днес е елитната групировка, ръководеща БСП - няма специфично българско излъчване. Имената им са очевидно български, самочувствието - интернационално, европейско, космополитно. За този елит не съществува голямата българска драма и затова навън те биха се чувствали по-добре. За националното, (и от негово име) днес на „Позитано” са се съгласили да говори Сидеров.

На тази елитна махала в БСП й пречи всъщност не нещо друго, а самата българска държавност - защото това е именно интернационална левица. В ръководството на тази партия днес са се окопали хора без усет за държавност - за тях държавата е ресурс, който може да бъде само употребяван. И няма мистика, няма драма, няма тръпка, няма обич, всичко е прохладно - като в Лаодикийската църква...

Такава е особената природа на това ляво, което се възцари на „Позитано” – левият интернационализъм, левият либерализъм, маскиран като евросоциализъм - всъщност в тяхно лице имаме работа с обикновени, банални, вулгарни леви либерали...

Духът на Троцки живее на „Позитано” - знае се как свято е вярвал Лев Давидович в “неизбежното отмиране на държавата”. А днешните му следовници на „Позитано” вярват в СЕЩ - Съединени Европейски Щати.

А другата махала – момковата, Първановата, е субективно слаба - там се носи духът на неизпълнените обещания, на нереализираните помисли, на празните следобедни мечтания - там никой нищо никога не е свършил като хората. Чиновници от политиката със съзнание на “успели българи” - каквото и да означава това. Георги Първанов и възрожденската му бригада от АБВ са натрупали досега грамада от смътни обещания. И тъй като и половината от тях няма да могат да се свършат, остават да са виновни за това - както винаги - Садам Хюсеин, Муамар ел-Кадафи, американският империализъм, и - естествено - комунистите.

Все пак, и това не е главният проблем там. Струва ми се, че Георги Първанов отново е само ракета- носител - и нищо друго в този сюжет. От него се очаква отново да свърши някаква трудна и неблаговидна работа. Той трябва да изстреля на по-висока политическа орбита Калфин. Доколкото разбирам, тук замисълът е не просто да се изтласка Станишев, а е възраждането на старата лесидренска мечта за български ПАСОК – тоест, за левица, която е Обединение на Всички, Които се Чувстват Някак Неспецифично Леви (ОВКЧННЛ): като започнеш от съюза на българските лесбийки, през федерацията на българските анархисти (впрочем, достойни хора, сами по себе си), като минеш през обединения, асоциации, фондации или просто клубчета и кръжочета на гейове, квирове, трансгендери, асексуали (каквито, доколкото, и ако ги има днес у нас), но и на комунисти или неокомунисти (колкото и те да недолюбват преждеизброените), социалисти, социалдемократи и прочие. И много турци, и евреи (колкото са останали), и поне един арменец - защото нищо хубаво не става у нас без да участва поне един арменец. Ако Хампарцумян е зает, следва да се помоли арменският поп...

И да, да не забравяме и строго специфичната публика на Червената къща - те си знаят защо.

Изобщо класиката в стил “На крак о парии и презрени” звучи доста екзотично в началото на 21-ви век. Ляв интернационал на малцинствата в България (плюс, разбира се и Андрей Райчев - къде ти обединена левица без него) - това е една вечно зелена лявореформистка мечта.

Всичко това е човешки разбираемо. Но изниква фаталният въпрос – малцинствата ли са най-страдащите днес, тук ли е най-голямото бедствие на България?

Аз не бих възразил в България да има единна интегрирана левица като гръцкия ПАСОК, но за тази цел са нужни 7-8 предварителни условия, нито едно от които не се наблюдава. Тоест, в случая става дума за единството на българската левица и аз мисля, че това е магистралната цел на момковата махала – да се обедини “Лявото” под знака на “Лесидрен - 2". Лесидренството означава да се съберат всички крилца и перца на всяко нещо, което в България в някакъв смисъл е ляво, да се сложи съюзно федеративно ръководство, а защо не там да бъде и Доган - и ето ти обединената левица тип ПАСОК.

Но горкият Георги Първанов отново ще го оставят в подножието, а по-нагоре към върха ще се приближат правилни хора, от рода на Камов, Калфин и други такива избраници на съдбата.

- Но и Станишев реално се бори за негово обединение на левицата?

- Въпросът е кой е по-голям обединител. На Станишев му е интересно да води тази битка. Той има чудесния маниер на посочен от съдбата, на човек, роден в правилно семейство, на принц. Той е като принц Гаутама, когото пазели до 17-та му година от срещи с живота. Накрая се измъкнал от двореца - и видял на пътя болен, тежко страдащ човек, после се разминал с куцукащ жалък старец, а след малко срещнал и погребална процесия...

Така се е появил будизмът - от срещата със страданието и смъртта. Но Сергей вероятно няма да измисли будизма, вече е късно за това. И няма как да слезе от колата, за да види страдащите, болните, унижените и оскърбените. Човешките нещастия няма да стигнат до Сергей - защото е модерен ляв.

- Защо социалистът Станишев натрапчиво внушава усещането, че нещастието и състраданието му са чужди?

- Не зная, вероятно той не е лош човек, сигурно има и морално съзнание. Но аз сега говоря не за личните морални дефицити на отделни ярки личности, а за особената сетивност на цяла една социална група – това е вярата на горната част на българската номенклатура, че “ние сме световен елит”. И че Живков ни е виновен, защото ни е отделил от света. Прослойката около Сергей има нужда от ветровете на историята, от общоевропейското пространство, и ако може да не му се познава и от езика, и от дискурса откъде идва всъщност. Сергей е международен българин и в това няма нищо лошо. Но българската мъка не му е позната. За хора от този тип някой си Йосиф Висарионович е казал – страшно далече са те от народа си.

- И въпреки това, червените бабички гласуват за него и за веселата компания милионери, които е приютил на „Позитано”, какъв е този комплекс в електората му?

- Винаги ще има хора, които ще гласуват за него. В социалистическата партия има хора, които са страшно поласкани от това, че “нашето момче го приемат в ЕС”. Разбирате ли, това е мъката на унижените и оскърбените - ние сме комплексирани, но нашият човек го приемат в ПЕС, следователно, той ни връща самочувствието. Няма значение какво друго ще свърши. Колкото по-унизена и смачкана е не БСП, а членската маса на БСП, колкото по-успешно ръководството на БСП е мачкало морално и психологически своят членски състав - толкова по-безспорна гордост на партията е Нашето Момче... Ние можем - както ни наричаше Продев - да сме чугуни - ама кой ръководи ПЕС?

- Станишев или Първанов има по-големи шансове да оцелее политически?

- В лицето на Станишев имаме управляващото феодално съсловие на късния феодализиращ се социализъм, което успя да изпревари вятъра на промените и да се увековечи във властта. А в лицето на Първанов виждаме обслужващия персонал на същото това неофеодално съсловие.

Мисля си колко правилна е била практиката във Франция в края на 18-ти век - на ешафода са се качвали не само виконтесите и дукесите, но и техните доверени служители - шивачки на интимно бельо, изповедници, плетачки на дантели, готвачи, фрейлини...

Третото съсловия на Франция дойде с помощта на гилотината. Аз не смея да поръчвам такива лекарства, но феодалите и техният обслужващ персонал наистина е добре да останат по някакъв начин в миналото.

- Защо на „Позитано” се възроди сталинската лексика на говорене, ще накажат ли с изключване червените просветители от АБВ?

- Не мисля, че ще се случи точно така. „Позитано” са казали официално, че никого няма да изключват, няма нужда да изключват Георги, защото той вече премина заветната черта, а от там нататък си вече ренегат и връщане назад няма. В известен смисъл, за състава на европарламентарната група на България това е важно. Но това не е първият, а последният политически въпрос. А първият - и нерешен въпрос е за идентичността. В ръководството на БСП доста отдавна не си правят труда дори да имитират, че това е социалистическа партия. Аз много се смях, когато Сергей написа книжката “Защото сме социалисти”. За добро или лошо, но не са. Аз непрекъснато повтарям – Станишев не е социалист, той е ляв либерал. И разбира се, за либерал се държи добре.

- Политическият успех на Първанов минава ли през трупа на БСП?

-Там няма никаква драма, и вие се изразявате излишно литературно. БСП е нещо по-сложно. Там има все още няколкостотин хиляди, които я поддържат заради своите стихийни социалистически убеждения и едно ръководство, което няма нищо общо със социализма и лявото. Това са просто червени, успешни българи, с копринени костюми и червени бузи. Да, между тях има и някои порядъчни хора, но просто ръководството на една голяма социалистическа партия не е социалистическо. Обществото вече не търпи това, хората се дразнят, аз срещам такива хора с леви убеждения, които смятат за задължително да не членуват в тази партия. Тоест, концентрацията на хора със социалистическо мислене в БСП е по-ниска от средната за обществото. Затова мисля, че номенклатурният проект БСП отива също към края си. Но не бива да очаквате някакви фатални извержения или земетресения, защото това, което може да се случи със Станишевата партия, или Първановата партия, ако той застане на този пост, е просто да ги бият по особено унизителен начин на избори - по непростим, болезнен начин да загубят изборите. Част от тях искат точно това да стане. В онези управляващи кръгове все има още един идеал – за бяла, симпатична и пухкава европейска лява партия, която мирише хубаво, която добре знае кое къде е в Брюксел и Париж, но не знае какво е в Петрич, в Сандански, в Търговище. Една такава мила и изискана интернационална БСП - дама, приятна във всяко отношение, която има основание за съществуване, но защо точно в България, а не в Брюксел?

Засега опитът да се представи социализмът като родова съдба на един елитен кръг извън народа си е донякъде успешен - ето, имат властта в тази партия. Проблемът е, че народът също е обърнал гръб на тези хора, както те са обърнали гръб на народа. Тук е и отговорът на въпроса защо победата на Бойко Борисов на предишните избори беше възможна - защото кръгът "Станишев" воюваше срещу масовата подкрепа на своята партия. Беше отправена покана към червените бабички да умрат час по-скоро. А те решиха да не бързат да умират, а просто да гласуват за Борисов. Парадоксално е - но тогава той успя да победи с множество червени гласове на хората, които бяха отчаяни от нежеланието на своето ръководство да ги чуе, да ги види и да ги разбере.

- Възможен ли е сюжетът Борисов и Първанов да бъдат заедно в политиката, има ли хляб в такава завера?

- Съвсем не е изключена идеята за коалиционно партньорство с Борисов. Борисов може 7 пъти да се закълне публично, че няма нищо общо с такава идея, а Първанов и 8 пъти ще се закълне. Но такова партньорство ми се вижда едновременно възможно - и ялово. Първо, не ми харесва като морал. А и не може да роди нищо позитивно, защото би се правило със стари парцали, с изгнили дъски и остатъци. Такъв е изобщо целият днешен български политически елит - той няма връзка с общество, живее в своето политическо добре охранявано гето. “Политическите модули”, които могат днес да се сглобяват, са изцяло амортизирани. Тоест, не бива да живеем с надеждата, че новият български политически живот ще започне като вземе новите строителни блокове от стария политически живот. Старият политически живот си го представете като едно гробище, има едни надгробни камъни...

И, за да приключим с така ненужно дълго продължилото обсъждане на Сергей Станишев, предлагам да не го броите като непременен участник в съвременната българска политическа драма, защото - мисля - той скоро няма да е вече тук, в България. Чака го дълъг, успешен политически живот в Брюксел. Той отговаря на изискванията на Брюксел – нито е глупав, нито е злонамерен, той е оправен, амбициозен и млад.

- Но голяма част от гражданите се съмняват в тези му добродетели?

- Да се пазим от грубости. На мен ми е безразличен - той е от феодалното съсловие на българските принцове, към тях имам враждебно класово чувство, разбира се, но то е към групата, не към отделния човек. Това, което може да дразни в Станишев, е дълбоката му незаинтересованост от нашия живот. По-скоро става дума за проблема с чужденеца, който минава оттук. Но той не иска да си заминава, не е дошло времето, може би през лятото ще се отвори възможност...

- Докъде може да стигне политическата любов след целувката на ДПС и БСП?

- Няма как да е без тази любов. ДПС е либерална партия, българо-турска икономическа далавера на регионално равнище, доста успешна, благодарение на лидера си. Тя тръгна от регионите, а днес има и национално представителство, за което много отдавна Доган държеше. Тоест, краката са на регионално равнище, а главата – на национално. Единствената възможност днес е ДПС и БСП да се обединят, да направят федерация – Българска социалистическа етнолиберална федерация, например, или нещо от рода. Двете ръководства явно гледат на партиите си като на фирми, които могат да разменят акционерен капитал. За БСП, без ДПС, е невъзможно и обратно, те не могат заедно, но не могат и един без друг. Решението е може би обединителен конгрес в две зали в НДК, в един и същи час - разпускат съответните партии и след това обявяват ново обединение, с ротационно ръководство, почетен председател и т.н. В тази модерна лява федерация има място и за Първанов, стига да го вземат насериозно. Не бива да се подсмихваме, общо взето бъдещето на българския политически живот и в ляво, и в дясно е обединението, преди окончателното изпадане в Нищожността. Всички ще си отидат прегърнати...

Но аз винаги си повтарям в такива случаи, че трябва да оставим на мъртъвците да погребват своите мъртъвци. Трябва да се мисли за днешния ден, за днешните живи хора, за утрешния ден на България, трябва да се възстановява суверенитетът, трябва страната да се реиндустриализира с всички средства и сили, да, ще трябват и жертви. Трябва да се върнат поне половината от тези, които напуснаха страната и са в чужбина. Трябва да се роди отговорна десница и отговорна левица. Обществото е надраснало своя политически елит.

Мога да го кажа всичко това много просто – някой си Владимир Илич, готвейки революция, беше казал една много удачна фраза: революционна ситуация е налице, когато обществото не желае да живее постарому, а властта не може да управлява поновому. И ако се огледаме, ще видим – не сме първите, които са стигнали до тук. Обикновено в европейската история, след определени години, се стига до такива ситуации и различните народи решават този проблем по различен начин. Всичко се свежда до нещо много просто – днес обществото е надраснало своето ръководство.

- Може ли това възмъжало общество да произведе нов качествен елит?

- Не знам отговора на този въпрос, той е някак си метафизичен. Проклет философски въпрос – може ли обществото да произведе новия си елит? Да, това е големият въпрос.

Аз вярвам, че може, защото има обективни дадености. Работя с много младежи. Половината от тях не стават за нищо, защото са лошо възпитани и лошо образовани. Но другата половина са чудесни момчета и момичета. Обективността е наред - а субектността, както винаги, е непредвидима и неизчислима.

- Значи има и качествен материал?

- Не бива да се вини природата, българските майки продължават да раждат умни и хубави деца. Така ще бъде още дълго време. Има материал, но тези хора трябва да бъдат възпитавани. На тях трябва да им се говори не за човешки права, а за отговорности. Елитът ще го познаете по неговите базови характеристики – той мисли за отговорности. Нашите деца не ги учат на отговорности, учат ги на човешки права. Идеологията на правата е идеология на простолюдието. То има всички права: да плюска, да яде от касата на държавата, а ако поиска - защо пък простолюдието да не пътува дибидюс съблечено в метрото! Ако в древния Рим би имало метро, плебсът би пътувал гол в него - какъв апотеоз на Правата на Човека! А елитите , ако са истински, се прегърбват под бремето на своята отговорност за държавата, за обществото, и за още много друго...

- В един наш разговор, преди много години, разкрихте един особен знак към Първанов, след като стана председател на БСП. Във вестник „Труд” публикуваха клозета му в село Сирищник. Коментирахте, че тази снимка не е била случайна, а е имала послание: „От тук те взехме, тук ще те върнем, ако не ни слушаш!” Ако се провали Станишев, къде ще го върне задкулисието, което го държи на лидерския пост?

- Станишев никога и никъде няма да може да го върнат. Станишев по-скоро напомня на един герой от една любима моя книга на Ивлин Уо “Завръщане в Брайсхед”. Един мамин син - аристократ, който ходи навсякъде с плюшено мече в чантата си и го разчесва със специална четка. Станишев е добър човек, но той е принц Гаутама преди 17-та си година. Кога Сергей ще стане на 18 година – не знам. Да е жив и здрав. В Брюксел имат нужда от него...Не бива да си позволяваме лоши чувства. Тук няма лични драми, има групова, национална драма.

- Има ли оптимистичен край за България?

- Край няма. За България трябва да се мисли като за вечна. Всяка идея за това, че България ще изчезва, обезсмисля всички разговори, мисли и усилия. За България трябва да се говори като за нещо, което ще ни надживее. Иначе просто никой живот няма смисъл. България ще ни надживее, а това означава просто в днешния ден да чувстваме отговорност за неща, които ще останат, когато нас няма да ни има. И аз бих казал, че това е главният проблем на днешния елит – те се канят да надживеят ценностите си, искат да надживеат всичко.

Но те не са вечни - а е вечна България. Те ще си отидат, това е мръсната пяна, която ще изтече. Трябва да се мисли не за тях, а за България с нейните големи цели. Сега, когато сме вече на дъното, трябва да начертаем великите си цели - не просто оцеляване, а модернизация, реиндустриализация, отговорен елит, високи достижения в технологиите, достойно място в ЕС, морал и още много други неща. Настъпил е моментът за възраждане на България и обществото очаква своите лидери, своите отговорни елити и групи, които ще ги познаем, пак ще повторя, по това, че могат да носят отговорност. Вече изтича този период – около 30 години, в които слагам и 80-те години, т.е. последното десетилетие на умиращия български социализъм, когато миришеше особено тежко.

Около 30 години е животът на едно поколение на елита. Сега просто трябва да има нови политически форми, нови структури на политическото битие на България. Трябва да се сдобрим със себе си, да престанем да се ненавиждаме и самоунижаваме. Ние вечно се изживяваме като прокълнати с много чувство за вина към историята.

- Къде е мястото на религиозното чувство в това възраждане?

- То трябва да се сложи на първо място, да осъзнаем, че никак не е трудно да разсърдим Бога. Само той ще ни дава сили в отчаяни мигове, а тепърва ще има много такива. А на един по-приземен език това означава ново отношение към Светата Българска Православна Църква – огромна почит и уважение, съчетано с безкомпромисно пресичане на всички опити на българския клир да живее не както трябва, а както му е удобно.

Фактор.бг