/Поглед.инфо/ Демонтажът на Паметника на Съветската армия отключи промени в политическата система, които ще се развиват следващата година, прогнозира историкът Валентин Вацев.
Според анализатора последиците от разрушаването на Паметника на Съветската армия са два типа.
Първите са вътрешнополитически.
Това е задълбочаване и рязко ускоряване на процеса на политически упадък на системните партии на България, засилване на тяхната политическа делегитимация. „Затова виждаме, че не всички политици коментират разрушаването на монумента. Който може да се крие, се крие сега – умните български политици разбират, че това е изключително опасно явление“, посочва Вацев.
Според него така „разрушаването на Паметника на Съветската армия се превърна във водоразделен, ключов момент за българския политически процес. След разрушаването на паметника повечето неща в България вече няма да са същите. Рутенето на паметника ускори и задейства като спусък процеси, които тлееха отдавна.“
„Ако не бяхме разрушили паметника, процесите щяха да вървят бавно. Те вървят от доста време, виждаме, че между 60 и 70% от българите отказват да легитимират с гласуване българската политическа система. Това е политическа туберкулоза, която се развива бавно, но след определен етап вече не може да се лекува. А този етап е отминал. Тази система няма полезни ходове. Виждаме как се появяват нови неща. Като „Продължаваме промяната“ - те са новоизмислен механизъм за управление на България ръчно, с джойстик. И сега имаме американско военно-временно правителство, което управлява България както децата управляват електронните си игри с джойстик. Това не е проамериканско правителство, а е американско правителство“, казва анализаторът.
Процесът на упадък на политическата система ще продължи до появата на нови политически елити, което ще бъде главното съдържание на следващата година, твърди Валентин Вацев.
„Така става в историята – новите елити се появяват в кризисни моменти, в особено изострени кризисни ситуации. Новият елит идва от тъмното и от студеното и заема властните си позиции в епоха на социален безпорядък, объркване, безвремие“, подчертава той.
Според историка сегашният политически елит е исторически делегитимиран.
„Българската политическа система е в мат. Следващата година е годината на подмяната на политическите елити на България. Това може да бъде ускорено, ако България бъде вкарана във война. Макар че вероятността май намалява напоследък, защото Америка не желае да ескалира украинския конфликт, а да пренасочи ресурсите и вниманието си към Югоизточна Азия.“
Българската политическа класа не беше готова да посрещне предизвикателството с паметника, смята още Вацев.
„Българите се разделиха и изпаднаха в истерика, всяка една от двете страни започна да истерясва. А всъщност поводът не е достоен за истерика, става дума за битка. Става дума за паметник на една армия, която не съществува и за една победа, която не съществува – руснаците я изтъргуваха за 400 вида салам. Няма да забравя как през 90-те години по централните руски телевизии се появяваха някакви странни хора, които обясняваха как е било по-добре Германия да победи във Втората световна война, защото тогава „щяхме да си пием баварско пиво“. Така умираше съветската мечка. И сега, години, след като нея вече я няма, България се напълни с мераклии да я убиват. Децата и внуците на българските хитлеристи искат да отмъстят за Хитлер. На някои може да е странно, че това става, когато кмет на София е Васил Терзиев, внук на генерал на Държавна сигурност. Но забравят, че през 80-те години в България се появи новото социалистическо дворянство, появиха се децата на началниците, които изявиха своите претенции. Преходът от комунизъм към антикомунизъм стана за една нощ. За една нощ беззаветни борци за комунистическото бъдеще на България станаха беззаветни антикомунисти“, казва Вацев.
Историкът вижда бъдещето на основните политически партии така:
„БСП ще продължи упадъка си. Те затъват окончателно в политическо безвремие и не могат да поемат политическата инициатива. Според мен и не искат – така им е добре.
ДПС има да решава много голям въпрос. Става дума за това ще има ли политическа сила, която да противостои на Ердоган, когато той поиска Източна Румелия, например.
ГЕРБ вървят надолу, партията е в морално-политическа криза. Но има шанс за нея, ако премине на консервативни позиции.
Промени има и при ПП – ДБ, защото цялата година, която предстои, никой няма да ги контролира – те ще изпълняват американски задачи. И ще изчезнат от политическия небосклон едва, когато Байдън загуби изборите в САЩ, освен, ако дълбоката държава не реши да деескалира войната в Украйна.
Ще се появяват консервативни формации.“
Според Вацев втората група последици от разрушаването на ПСА са външнополитически:
„Това е новият етап на българо-руските отношения. В деня на началото на декапитацията (б.р. - премахване, отделяне на главата) на паметника се появи Мария Захарова (б.р. - говорител на руското външно министерство) и каза три неща. Първото е, че България отново е на неправилната страна на историята. Аз бих казал, че това е наша национална съдба – при всеки по-голям военен конфликт, България я бият и това е заслуга на българските политически елити.
Второто, което каза Захарова е, че България ще плати много голяма цена за тези действия. Един известен социолог казва, че тези, които разрушават паметника, ще платят скъпа цена. Това не е вярно, защото, когато дойде времето да се плаща цената, те ще бъдат на безопасно място някъде в слънчева Калифорния. Там ще има цяло българско село, както има афганистанско село, южновиетнамско село. Цената ще се плати от България и от българите. Захарова не добави, но се подразбира, че тази цена ще бъде определена от Москва.
Третото нещо, което аз не приемам е опитът й да ни се кара, че не сме опазили Паметника на Съветската армия. Ние не опазихме паметника, а вие в Русия не опазихте самата армия – унищожихте я, смачкахте я и я унизихте. Вие истерясвате всеки път, като се спомене името на главния победител в тази война – Сталин. Известно е, че г-жа Захарова получава уртикария всеки път, като се спомене името на Сталин. Така че въпросите съм към вас, не към нас.“
„Разрушаването на паметника допълнително раздели българското общество. Ако от мен зависи, бих спрял истериката и от двете страни. Главните аргументи, които се споделят и от двете страни са безсмислени на 90%“, казва в заключение Валентин Вацев.
