/Поглд.инфо/ През последните дни България се прочу по света с още едно достижение и медиите в десетки държави говорят за расистки и фашистки прояви у нас. Сякаш такова нещо у нас, а и по цяла Европа, досега нямаше? Трябваше британците с тяхното гузно съзнание на жители на колониална империя поробвала, сегрегирала, мачкала, експлоатирала, убивала милиони хора в своята история да вдигнат врява и да почват да обвиняват нас, за да заговорим и ние за това. Само защото е станало международен скандал..

Тридесет години водещите национални телевизии, създаващи така нар. публично пространство в България, лееха дитирамби за правата на човека, за евроатлантическите и европейските ценности и как още не сме ги реализирали достатъчно, защото не сме по либералному реформирали нещо. Като го реформираме и ни чака светлото демократично бъдеще. Чака ни щастлив неолиберален свят, какъвто дори д-р Панглос в знаменитото съчинение „Кандид” на Волтер не си е представял.

Отдолу под този щастлив свят на либерално – капиталистическо бъдеще, възхвалявано от журналисти, политици и НПО активисти, боботят подземията на един друг свят, който е съвсем различен. Това е светът на нови и стари версии на фашизма, с които е бременен днешния неолиберален капитализъм и който е рожба на кризите на този капитализъм. Нищо, че европарламентът се опитва да върже фашизма с комунизма точно във времето, когато в най-различни страни в Европа не кой да е, а капитализмът, управляван от брюкселските олигархични елити, отново е бременен с фашизъм. А у нас разни хора се правят на изненадани от фашистки викове и жестове на малка група запалянковци на стадиона.  Да не е само там и да не би това да са най-ярките проявления на фашизоидни прояви? Всички виждат ежегодните шествия на тълпите на Луков марш, но никой не ги спира и арестува, а сега, когато чуждите вестници вдигнаха врява за виковете и жестовете на десетина души, изведнъж и МВР почна да се интересува и да арестува. А защо досега се правеха, че това не съществува?

А то съществува не само по стадионите, а във всекидневието и на реалното ни и на виртуалното ни пространство. Преди време  виждам две малки циганета гледат жадно във витрината на кварталния магазин, стана ми жал, извиках по-малкото, попитах го колко е голямо, каза че е в първи клас и реших да му купя един шоколадов Дядо Мраз, за да го зарадвам. Детето грабна подаръка, каза „благодаря” и хукна. След това в магазина чувам едната от продавачките да казва: „Това са малки гаменчета, изверги.” „Има и добри деца”, възразявам аз. „90 % са изверги, трябва ни един нов Хитлер”, настоява тя. Ако това е вече нещо обичайно в мисленето дори на една продавачка в магазин, то не е ли това симптом за нещо по-голямо?

Влизам в тоалетната на една публична сграда и виждам прясно написан на стената текст „Национал-социализмът е единственото спасение! – като отдушник за професионално и сексуално реализираните индивиди”. Този текст очевидно бе съвсем нов, но срещу него от другата страна имаше стар от преди ремонта, от преди няколко години, полузамазан отгоре с боя при ремонта, но четящ се добре: „Хитлер е прав! Смърт на юдомасоните!” Бях влязъл на място, което от години е своеобразен пропаганден бутик. След време влязох в тоалетната на друга публична сграда и виждам изписан на вратата надпис: „Борисов – продажен турчин. Цветанов – циганин. Дянков –евреин”. Очевидно този надпис също е отдавна, от времето на първото управление на ГЕРБ и авторът му изразява ненавистта си към управляващите, идентифицирайки ги етнически с три общности. Като ги свързва с тях, авторът изглежда изразява отношение като към ненавистни хора, негодници и мръсници, т.е. демонстрира  типично расово-фашистка идентификация на тези, които мрази. Не мисля, че клозетните надписи са представителни, но написани вероятно от млади хора, родени и пораснали във времето на реставрирания капитализъм, и то на такова място, те имат символни и психоаналитични значения. Нещо скрито зад вратата на тоалетната тлее в главите на някои млади хора. Сега главно там смеят да го споделят. Но де да беше само там!

В курортни градове у нас съм виждал да продават като туристически атракции чаши с лика на Хитлер, за да може всеки да си купи и да му се радва, докато си пие сутрешното кафе. В Бургас, протестиращи срещу безобразията в страната преди няколко години развяха свастики на железния орел на Хитлер и други нацистки символи, като едновременно с това крещяха „Българи юнаци!”

Ако обикаляте из улиците на София сигурно ще срещнете не една и две сгради, на стените на които са нашарени пречупени кръстове. Пречупените кръстове по стените на софийските улици са сигурно повече отколкото през периода до 1944 г. у нас. Само в квартала, в който живея, всекидневно минавам край няколко от тях. Интересно защо нито един от кандидат кметовете в сегашната предизборна борба не поставя въпроса за това. А има и надписи от рода „Хитлер ни върна Южна Добруджа 07.09.1940 – 07.09.2010 – 70 години”, „Чичо Ади, обичаме те”, „Българи, кръвта е привилегия, не даденост!” „Чичу беше прав” и след това пречупен кръст.

Доскоро в центъра на София човек можеше да купи от сергиите с книги „Моята борба” на Хитлер.  Не съм гледал напоследък, вероятно още я има.  Ако пуснете компютъра в къщи ще откриете, че моментално можете да свалите превода на български на тази книга от куп сайтове, включително и от „Читанка“. Да четат милионите българи, да се учат на Хитлеровия фашизъм. Но де да беше само тя. Ако се заровите в съдържанието на интернет ще видите, че в българското пространство се увеличават материалите и сайтовете, които откриват вината за всички проблеми в нашето общество в юдомасони, евреи, ротшилдовци, илюминати, глобални еврейски заговори. Оказва се, че не сме били под Османско, а под „турско-еврейско робство”. Оказва се също, че Маркс бил евреин, финансиран от ротшилдовци, прокарващ техни идеи и „комунизмът”  е еврейски заговор. Голямата част от българските евродепутати гласуваха в Брюксел резолюция в подобен дух. Неслучайно българските озверели вече представители на десницата обясняват, че за всичко преди 1989 г., времето, наричано от тях „комунизъм”, когато имаме колективна собственост, са виновни „комунистите”, но са виновни и за капитализма, и за времето за частна собственост, защото те са и „капиталистите”. Това шизофренично мислене пронизва най-различни пластове на нашето общество. Разпространяват се списъци на основни политици, които в една или друга степен имат еврейски корени и които са виновни за бедствената реставрация на капитализма. Виновни са за „комунизма” като „еврейски заговор”. Но са виновни и за капитализма след това, защото същите тези „комунисти” – евреи са станали капиталистите. Така и зад „комунизма”, и зад олигархичния  капитализъм стои един и същи „юдеомасонски заговор”. И си мисля дали се намирам в 2019 г. в България или в 1933 г. в Германия. Сега този нацистки дискурс е във виртуалното пространство във формата на различни версии на микрофашизъм. Пронизва като символика все повече градското подземие на надписи по тоалетни и графити. Кога ще придобие макроизмерения, ще нахлуе в непосредствения живот и ще започне да стреля, убива, мачка, ограничава? Възможно ли е това?

Живеем 30 години в телевизионна реалност на възторжено славословещите евроатлантическите и европейски либерални ценности и мултикултурализъм нашенски политици и идеолози от неправителствените организации. Но това е едната реалност – тази на идеологическите апарати, която трябва да легитимира днешния канибалски неолиберален капитализъм. В тази реалност са представителите на куп партии, участващи в парламента, на които хората обаче все по-малко вярват и все повече смятат, че те не изразяват техните интереси. Ако следваме психоанализата, можем да кажем, че това е неолибералното „Суперего”, което ни задава езика и правилните обяснения на света, в който живеем.

Наред с него е реалността на нашето „Его” на всекидневието, на сринатото битие, на маргинализацията, декласацията, обедняването, неравенството, в което живеят милионите граждани, които все повече не вярват на клишетата на „Суперегото”, не вярват в светлото неолиберално бъдеще, за което крещяха от 1989 г. насам първоначално така нар. „демократи”, после десни, седесари, реформатори, а накрая просто компрадорски елити, обслужващи външни сили или олигархични структури.

Противоречията на глобализирания неолиберален капитализъм все по-силно се чувстват в разминаването между тази пропагандно-идеологическа реалност и реалното материално битие на хората. Те извеждат на преден план едно полуосъзнавано, но страшно „То”. „То” е третата реалност, която боботи в едно страшно подземие. По медиите хората едно говорят, но в клозетите и вече по стените се пишат съвсем различни неща. Нещо се напъва да се роди и не зная в кой месец е – в пети, шести, седми или вече в девети? Какви чудовища ще се родят от тези подземия? Кого ще мачкат и унищожават те? И стои въпросът дали онази въображаемата щастлива неолиберална евроатлантическа и европейска медийна реалност, изпълнена с либерално-капиталистически клишетата на политици, журналисти и НПО-активисти има нещо общо с другата реалност, в която се раждат чудовища. Дали това са различни светове или единият ражда другият, колкото и външно да изглежда като че ли не си приличат? Дали неолибералният капитализъм, прегърнат ентусиазирано от българската политическа върхушка и прославян от неолибералните пропагандни гишета на добре платени НПО-та, не ражда чудовища? Противоречията на глобализирания неолиберален капитализъм го правят все по-бременен с най-различни нови версии на някогашните фашизъм, нацизъм, франкизъм.

Клуб 24 май


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели