/Поглед.инфо/ От Освобождението насам съдбата на България и на Балканите, пренаписването на тяхната история и смяната на „големите началници“, които дърпат конците на политиците, са били зависими от геополитическите процеси. В периодите на нарастваща криза на капитализма и променящи се геополитически баланси на силите, при което протичат глобални войни или прокси войни за налагане на нечие превъзходство, се появява феноменът „Балканизация“, свързан с етнически и националистически конфликти, войни, разпад на държави, убийството на стотици хиляди хора, смяна на територии, бежански войни и поява на нови държави. Зад това обаче стоят едни или други велики сили, които водят войните си с помощта на балканските държави. Досега е имало три цикъла на такива балканизации, а сега навлизаме в четвъртия. Всеки от тях е свързан с вълна на ненавист и омраза, конструиране на истории и идентичности, промени в техните територии, умножаване на държавите. Затова Балканите са и едно от местата в света, където през ХХ век са водени най-много войни и имаме най-много разпадни процеси.
Балканизация 1.0 протича от 70-те години на ХIХ век, когато Османската империя фалира, не можейки да си плаща външния дълг, а геополитическите баланси в Европа се променят поради появата на две нови държави – Германия и Италия. Освобождението на България става възможно именно в периода на промени на такива геоикономически и геополитически баланси, когато Германия е заинтересована от пренареждането на зависимостите на Балканите и Бисмарк лобира пред Александър II Русия да се намеси след Априлското въстание в полза на българите. Тази битка продължава след това с Балканската война, която е прокси война, свързана със засилващите се противопоставяния между Германия и Великобритания. Преминава през първия геноцид в Европа през ХХ век – този над тракийските българи, и завършва с Първата световна война. Резултат от нея е Ньойският договор, първата национална катастрофа на България, окончателното разпадане на Османската империя, появата на Югославия.
Балканизация 2.0 протича с възхода на Хитлер и фашизма, с подновяването на геополитическата битка между Германия, Великобритания и САЩ кой да бъде новия световен хегемон, дърпащ конците на света. Свързана е с разделянето на Балканите в два различни военни съюза по време на Втората световна война. Краят на този процес на балканизация идва поради новото глобално пренареждане на силите в една биполярна геополитическа, идеологическа, социално-икономическа система. България и Румъния влизат в едната част на тази система, Турция и Гърция – в другата, а Югославия е някъде помежду им.
Балканизация 3.0 протича с Горбачовската перестройка, довела до разпад на източноевропейския социализъм и биполярната система. Създаденото от социализма е разграбено и унищожено, прави се преход към американизиран неолиберален капитализъм и в резултат на всичко това демографските и военни загуби на бившите социалистически страни на Балканите са много по-големи отколкото при предишните балканизации. Днес българската армия е по-малка и в по-лошо състояние отколкото във времената след Ньойския договор. Демографските загуби и на България и на всички балкански страни са по-големи от всякога преди това в историята. В Югославия между 1991 и 2001 г. загинаха между 100 000 и 110 000 души, а около 1.8 милиона човека загубиха домовете си. Германия, която от възникването си се е месила в процесите на Балканите, скоростно призна и подкрепи отделянето и независимостта на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово. Отново разпадането не стана без намеси на големите европейски сили и на САЩ, а и на бойци от различни части на света, участващи във войната на Балканите. България пострада от обеднения уран, а подземният престъпен свят правеше пари по време на войната там. Броят на балканските държави се удвои.
В резултат на трите балканизации Балканите са единственият регион в Европа, в който е имало толкова много войни през ХХ век и в който имаме такава държавна фрагментация. А след последната балканизация имаме и гигантски срив в демографско и икономическо отношение, довело до промяна на баланса на силите между балканските държави. През 1990 г. числеността на населението на Турция е 53 милиона, което е 75 % от населението на останалите балкански държави. През 2015 г. тя е 80 милиона и това е 125 % от населението на всички останали балкански държави, които взети заедно са 63 милиона (1). България и Македония са страните, претърпели най-голяма демографска катастрофа.
Балканизация 4.0 започна през последните години и е резултат на новата геополитическа битка, свързана със загуба на хегемонни позиции на САЩ, с икономическите, технологически, хибридни, нови студени войни на американците с Русия и Китай, засилващото се разделение между САЩ и ЕС, кризисните процеси в ЕС и нова мултиполярна битка.
Турция с нейните неоосманистки амбиции се превърна в самостоятелен играч на Балканите и Близкия Изток, несъобразяващ се с никого. Води тотална пропаганда, подкрепя свои партии във всяка балканска страна. Ислямът е нейно бойно оръжие, с което се опитва да привлече под свой контрол цялото мюсюлманско население на полуострова, финансирайки го и подкрепяйки множество ислямски училища в различните страни. Води война в Близкия изток. Неведнъж турският президент обяснява как един или друг български град е в сърцето му, а в Турция се публикуват карти с територии на България, превърнати в територии на Турция. Върви сблъсък на САЩ с Русия на територията на всички балкански държави. Както по времето на Стамболов се арестуват русофили. Води се битка чрез православната църква и последните изяви на истанбулския патриарх, както и признаването на украинската православна църква от страна на гръцката са проявление именно на сблъсъка на геополитически интереси.
В тези условия, заради вкарването на Северна Македония и Албания като част от балканските държави във военен блок, като част от геополитическата битка им бе обещано, че ще станат членове на ЕС. И те, а и нашите политици повярваха в това. Всъщност пълен наивитет беше да се смята, че ще има ново разширяване след Брекзит и след като започна разпадът на договорености от рода на споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС, а между САЩ и ЕС започна икономическа война. Германия не се подчини на нареждането на САЩ за Северен поток 2, а САЩ от своя страна започнаха поредица от атаки, удрящи най-големите германски компании. В тази ситуация политиците у нас се подчиниха на геополитическия натиск да дадат зелена светлина на македонците за влизане в ЕС, да почнат да купуват оръжие и възстановяват армията, свързано с новата геополитическа битка. Всичко това се оказа обаче напразно и не доведе до подобряване, а до влошаване на нещата.
Пожелателно, но нереалистично бе мисленето и у нас, и сред някои европейски кръгове, очакването за интеграцията на Западните Балкани във време, когато новата геополитическа и геоикономическа ситуация и разпадът на системните партии във водещите западни страни правят това невъзможно. Всъщност процесът на разширяване на ЕС завърши и петата икономика в света – Великобритания демонстрира, че няма нужда от него. Турция вече няма илюзии за това и се занимава главно с шантаж, за да измъкне повече пари от ЕС, а украинците вече бяха прецакани с надеждите им за влизане в него преди македонците. На украинците Майдана не им помогна за това, нито на македонците – преименуването в Северна Македония.
В самия ЕС с напускането на Великобритания имаме ново разположение на силите. Франция по принцип винаги е била скептична към разширяването на изток, от което печели главно Германия. Сега, когато Великобритания си отива, тя показва ясно това, макар и маскирайки го с тезата, че първо трябва да се направят реформи, стабилизиращи ЕС. Новото разположение на силите на Германия с кризата на системните партии там води до парализа на нейните предходни амбиции за разширяване на Изток. Холандия и Дания също не гледат с възторг на Балканите, а вътре в тях големи политически сили демонстрират тревога от емиграцията и идването на престъпност от Балканите.
Разделението между бедни и богати региони в ЕС и държавите в него са предпоставка за разпад, а не за обединение. Разделението между Северната и Южна част на Великобритания бе предпоставка за Брекзит. Икономическото разделение между Словения, най-богатият регион в Югославия, и Македония, която бе няколко пъти по-бедна бе един от факторите за разпад. Отделянето обикновено започва от богатите региони, които не искат да делят богатството с по-бедните, а ако може да измъкнат ресурси от тях. В момента Каталуния, най-богатата част от Испания води битка за отделянето си от нея. Кой не иска Северна Македония и Албания – това са някогашните богати колониални империи Франция, Дания, Холандия.
Половината балкански държави са в ЕС, другата половина не са. Такива като нас, които са членове на ЕС в нарастваща степен са неглежирани за повече интеграция в Шенген и еврозоната, независимо че формално са изпълнили нужните изисквания за това. Богатите държави като Холандия, Дания, Франция не ни искат. Франция си гледа интереса и заедно с други като нея прокарва еврозакони, които биха били катастрофални за един от най-големите отрасли на българската икономия – транспорта. Богатите части на ЕС вече нямат нужда от по-бедните след като изсмукаха голямата част от техните ресурси. Отказът на ЕС да почне преговори вече намери израз в политическата дестабилизация и предсрочни избори в Северна Македония, които ще променят политическия пейзаж там. Кризата ще засилва и македонисткия национализъм.
У нас непрофесионализмът и примерното изпълнение на указанията на „големите началници“ доведе на практика не до подобряване, а до влошаване на отношенията ни с Македония. За разлика от Гърция у нас договорът с Македония бе направен толкова некадърно, че сега македонците гледат много повече със страх и като на врагове на българите в сравнение с времето преди това. А уж договорът беше за засилване на нашето приятелство. Получи се обратното, засили се неприятелството. Според проучване на изследователския център „Евротинк“ в Северна Македония броят на хората, посочващи България като „враждебна“ страна през миналата година е бил 0.5 %, а след като сключихме споразумението за приятелство делът им е скочил на 23.1 %. Гърците сключиха договор с Македония, с който бяха удовлетворени всичките им искания и промени в отношението към тях няма. България сключи договор, в който липсват исканията ни за признаване на истината за българската история, а след това политиците ни почнаха да правят изявления с такива искания, и резултатът е рязко скачане на враждебността към нас. Все повече македонци ни смятат за врагове, а перспективите те да видят ЕС в условия на криза и разпад на системните партии във все повече страни в него се минимизират.
Това поставя началото на нов етап на балканизация, на нови прокси войни и намеса отвън в засилващата се мултиполярна битка . Албания досега пазеше поведение, но загубата на перспектива за ЕС с голяма вероятност може да завърне амбицията й за Велика Албания, в която негласно може да се включи и Турция, която ще се надява да спечели от това. Вече се говори за нов етап на противопоставяне и битка в Косово, Сърбия, Северна Македония, а и на други места.
В момента имаме съвпадение на две геополитически драми – новата студена война и краят на разширяването на ЕС. Това води и ще води до засилването на амбициите на Албания за национално обединение на всички албанци, до нарастващ стремеж на босненските сърби да се присъединят към Сърбия, на албанците от Северна Македония да се присъединят към Албания. Този процес може да бъде насилствен в контекста на нарастващите битки между великите сили, които така ще воюват с чужди ръце (2). Деглобализацията, забавянето на световната икономика, очакваната нова глобална криза, войната за енергийни, човешки, производствени, интелектуални ресурси, възобновената надпревара във въоръжаването и новите сфери на битки, каквито са киберпространството и космоса, са индикатор за процесите, типични за предходните три балканизации от XIX век насам. А битката за глобална хегемония тепърва ще се разгръща. От тук с голяма вероятност да последва и екстремен стадий на Балканизация 4.0.
1) Shaheen, Kareem. Turkey’s waning fertility threatens Erdogan’s vision of strength, In: The Guardian, December 25, 2017
(2) Less, Timothy. Тhe Balkans Brexit fallout, In: openDemocracy, https://www.opendemocracy.net/en/can-europe-make-it/balkans-brexit-fallout/?fbclid=IwAR0QCQ1VLr4W6jK9jCVMfYOjSQCzZwAOaFsamtrwQOtukrC-0Thgxy8-aLU, October 16, 2019
