/Поглед.инфо/ Измина почти седмица от подписването на договора с Македония. Времето успокоява еуфорията, смекчава разочарованието и дава възможност за по-трезва преценка на възможните ефекти и последиците. Обективната преценка се улеснява и от реакцията или липсата на такава сред заинтересовани страни.
Днес можем да не се съмняваме, че :
Договорът, вдъхновен от САЩ, представлява елемент от техен по-голям проект и отговаря на техните интереси.
В определена степен е насочен срещу Русия. Прилича на опит за изграждане на натовска желязна завеса, която да откъсне изцяло Русия от Балканите и Западна Европа. Целта може да е и Сърбия да попадне в обкръжение, което да я принуди да се откаже от специалните си отношения с Москва.
Това, че договорът е вдъхновен от САЩ, не означава непременно, че противоречи на нашите интереси. Крайовската спогодба, с която Румъния връща Южна Добруджа на България, е сглобена от Хитлер, но това не пречи да бъде изцяло в полза на българската национална идея.
Каквито и да са тъмните страни на договора, той представлява успех за България. Най-малкото, Скопие се отказва от претенциите за македонско малцинство. Също - антибългарската истерия там няма да бъде вече държавна политика. Това е много важно, защото чрез нея сръбски кръгове и служби отвличаха вниманието ни от съдбата на Западните покрайнини.
Затова да помислим за тях.
Успешният ход с Македония изисква българската дипломация да насочи вниманието си към Западните покрайнини и да се впусне в търсенето на такова мирно решение, което да съответства на националните интереси на България и на правата на българското население там.
Първо, трябва най-внимателно да се прегледат постановките на Ньойския договор, с който през 1917 г. тези български територии се предават на Кралството на сърби, хървати и словенци. Според една теза, която заслужава да бъде изследвана, с разпадането на приемника на това кралство - бившата Югославия - се отменят и основанията Западните покрайнини да продължават да бъдат владени от несъществуваща държава. Според друга, през 2017 г. изтича 100-годишният срок на договора и заграбените български земи следва да ни бъдат върнати.
При всички случаи отделните възможности за ревизия на клаузите от Ньои трябва да бъдат внимателно проучени и най-оптималните за нас варианти да бъдат използвани. Трябва да формулираме добре претенциите си и диапазона минимум - максимум.
България трябва да бъде много твърда и ясно, а не с половин уста, да поставя въпроса за Западните покрайнини при преговорите на ЕС със Сърбия. Нашето фактическо право на вето трябва да бъде недвусмислено защитавано пред Брюксел. Така както Скопие изведнъж отстъпи и прие нашите искания, така и Белград може да се реши на крачка назад срещу две напред, особено ако усети комбиниран българо-американско-европейски натиск.
При търсенето на решение ще се изисква особено внимание, защото някоя искра може да запали много по-сериозен пожар. Още повече че страни, претендиращи за глобални роли, могат да имат интерес от възпламеняването на погреба.
Особено важно ще е да се смекчи и, доколкото може, да се неутрализира предвидимото недоволство на Русия от поставянето на нашите претенции. Москва е поела ангажименти към Сърбия и няма да я изостави. Но тя може да бъде арбитър, пред когото да предложим задоволяващи формули. Например България да се изтъкне като говорител и двигател на сближаването на Русия с ЕС - роля, която особено ни подхожда поради вековните исторически, културни, религиозни и икономически връзки. Всъщност, няма друга страна в НАТО и в ЕС, чийто народ да е толкова близък и свързан с руснаците - факт, който предопределя ролята ни на свързващо звено между Москва и Брюксел. Друго благоприятстващо обстоятелство би било доставката на руски газ през България и Сърбия за Централна и Южна Европа. Трето би било покупката на руско оръжие -много по евтино и не по-малко надеждно от западните образци.
Това са силни аргументи, някои няма да се харесат на всички. Може да се наложи да танцуваме на ръба на бръснача. Но като имаме предвид, че залогът е огромен и сега се очертава възможност да отменим една от най-жестоките и несправедливи присъди спрямо нас, трябва да направим всичко възможно, за да спечелим и справедливостта да възтържествува, дори и със 100 години закъснение.
