/Поглед.инфо/ Как можаха да се съберат в едно гърне Антон Тодоров и Велислава Дърева ?
Двамата бивши депутати, сторонници на противоречащи си политически страсти, носители на несъвместими ценности скочиха едновременно и заедно срещу едно мое скромно мнение. Не им хареса поетичната оценка, че Борисов вдъхновил с 43 милиона опозицията на Нинова. Толкова ли ги раздразни, ядоса ли ги, разгневи ли ги, побесняха ли, та така подскочиха, в синхрон при това.

Ужас ! И се започва едно ровене в Гугъла.

Както подобава, човекът от управляващата партия се изказа пръв.

В сайта ПИК той се възмути, че съм нарекъл “соцбарони” група социалистически фактори. “ Това е наглост и безсрамие “, изригна в защита на факторите Тодоров.
Дърева е още по-пламенна. Нейната жар я праща да рови за уличаващи ме факти далеч из Близкия изток. “ Може би нашите момчета погинаха в Ирак заради неговите бизнес интереси “, пише тя по мой адрес. Очевидно се надява да посее някакво съмненийце. Все пак си мери думите - хем да не настъпи мотиката, хем да пробута червейчето.

Къде ги сърби двамата ?

ДС, разбира се. Изглежда страдат, че не могат да надникнат зад официално публикуваното. Интересуват ги, както разбирам, и други епизоди от романтичната ми биография. Сумирам ги, заедно с възможни отговори, за тяхно улеснение.

-Финансирал съм кампанията на Петър Стоянов ?
-Беше по-симпатичен от другите, милички.

-Костов ми е разрешил валутните бензостанции ?
-Видял е колко ще спечели държавата от тях.

-Участвал съм в “ Петрол срещу храни “ в Ирак ?
-Този епизод не спира да ги тревожи със своята загадъчност. Двамата шерлокхолмовци носят от девет дерета вода, ровят в документи и стари вестници, надяват се да открият нещо укорително, осъдително, дай боже - престъпно, па да го извадят на бял свят. Тодоров тук е в стихията си. Препоръчва на правосъдната система да ме обрече на дълга, студена зима, някъде на хладно. Това може да означава Петербург, Аляска или едно заведение, където, според бивш колега на Тодоров, той е искал да работи като надзирател и където баща му прекарва известно време за опит за убийство с мотика.

-Ами Съюзът на работодателите ?
-Може би знаят, че ако не бях аз, нямаше да има Съюз на работодателите, нямаше да има и КРИБ. Искат да се закрият работодателите ? Да изчезнат ? Да останат работниците, които да бъдат поведени към сияйни бъднини ?
-Сътворил съм алгоритъма на пропагандната центрофуга. А-у-у ! Що за упрек ? Толкова натруфено звучи, не ми прилича.

-Дърева цвърчи в класова омраза към приватизатора, натрупал първия си милион. Това, може би смята тя, не е подобаващо за българин. Виж, ако приватизаторът бе чужденец, нейна милост може би била по-благосклонна. Другите, отвън, могат да трупат милиони. Тукашните - не е желателно !

Същата, когато не иска пари, демонстрира височайшо пренебрежение към бизнеса. Проверила тя и отбелязва, че през 1993-1994 г. съм внесъл в бюджета като данък печалба сумата от 25 116 215 ( двадесет и пет милиона сто и шестнадесет хиляди двеста и петнадесет ) лева. По курса това са били около половин милион долара. Средната работна заплата по това време беше 1200 лв. Това означава, че с моя данък съм осигурил годишните заплати на 1750 души, може би и нейната. Будала ли ме изкарва, що ли ? Укоримо ли е за нея плащането на данъци. Или иска да каже : щом толкова си внасял, кой знае колко си скътал ? 

Въобще неведоми са пътищата на логиката при политическите противоположности, които мислят в една посока. Тръгват от едно място, вървят всеки по своя път и стигат пак до една и съща точка. Всъщност, може да са противоположности само на книга.

И понеже двамата противоположници обичат да ровят в миналото, нека ги улесня.

Аз съм помогнал на много хора, някои от Вас, г-жо, г-не, са навредили на повече. Аз съм създал в България повече от Вас. Аз съм донесъл в нея повече от Вас. Аз съм изписал повече страници, отколкото Вие двамата, взети заедно. Аз съм давал работа и хляб на хиляди, за Вас не съм чувал нещо такова. Аз помагам за родолюбивото възпитание на близо 4 000 деца, не зная Вие да сте ангажирани в подобни дела.

И още. Пра-прадядо ми е възпят борец срещу турското робство. Село Чернево, Варненско носи неговото име. Прадядо ми е харамия, загинал по чукарите на Македония. Дядо ми е убит в Първата световна война. Майка ми, сирак, е отгледана от чичо си, дипломатически съветник на Борис Трети, Маршал на двора, осъден на смърт и разстрелян на 2 февруари 1945 г. Другият ми дядо, раняван при Завоя на Черна, развива една от проспериращите фирми в България - Братя Василеви. Баща ми на 21 години, при царизма, е имал фабрика с 400 работници. При социализма създава предприятието Родопа, в което работят 60 000 души. 

За Вашите родове и роднини, г-жо, г-не, не зная нищо освен един упоменат по-горе епизод. Ако имате нещо да добавите към семейната или личната си биография и да Ви прави чест, можете любезно да го споменете в лично писмо до мен или както обичате.

Епицентър