Тумба-лумбата трябваше да накара европейците да ни опознаят. Глупости. Колкото ние опознахме Естония по време на нейното председателство, толкова и европейците ни опознаха, още по-малко – обикнаха. Логично беше да използваме това, че европейските ръководители дойдоха един-два пъти тук, та правителството да направи нещо за страната, да ги накара, да ги убеди да помогнат в нещо.
В какво?
Ами, можеха спокойно да поискат европейска подкрепа за Българския поток. т.е. Централна Европа да се снабдява с руски газ, който идва до България по директна тръба от Русия. Именно с надеждата, че по време на българското председателство ще се поиска такова становище, Радев и Борисов се срещаха с Путин. България обаче си заши устата. Москва изчака до края и като видя, че нищо не правят, на 27 юни обяви, че и втората тръба по Турски поток поема към Турция, не към България. Край на надеждата. За срам и позор на нашето председателство.
България имаше още един коз за Българския поток. Тя можеше да постави въпроса - не за отмяна на санкциите срещу Русия, не - а само за промяна на режима на налагане на санкции. т.е. решението да не се взема автоматично, а поне да се обсъжда. След като България замълча, предложението бе внесено от Италия.
Европредседателството беше изключително удобен момент да се поиска и изменение на Дъблинското споразумение. Както знаете, то дава право на всеки един мигрант, минал през България, да ни бъде върнат и настанен тук до живот заедно с нарастващата в геометрична прогресия негова челяд.
Срещу това дискриминиращо споразумение се обявяват остро и Гърция, Испания и особено силно Италия. Борисов пак мълча. Ни дума, ни вопъл, ни стон. Затова подозренията, че правителството може да приеме десетки хиляди върнати от Германия мигранти, не изглеждаха лишени от основание.
Може ли някой да каже каква е реалната полза от Европредседателството. Смениха мокета на НДК. Дадоха Боршош на прокуратурата. Изядени бяха едни 50 млн. лева. Друго ?
Ами Западните Балкани? Поставихме въпроса за тях, хвали се правителството.
Във властта, знаем, има хора недообразовани. Те са пропуснали часовете по история в училище и затова не знаят, че каквото и да направим за Западните Балкани, няма да получим нищо насреща. Сърбите ли са се преродили или албанците? Или бошняците?
На Балканите са създадени отношения, които с едно тупане по рамото или прегръдка за пред камерите, не се оправят. Тук няма признателност, ако някой фантазьор си е представял реки от благодарности и облаги.
Но темата Западни Балкани не е безумна. Тя умело прикри с фанфари и интервюта темите, които наистина бяха важни за България. Българският поток и Дъблинското споразумение. Пропускането на първата тема бе в услуга на Анкара, на втората – на Берлин. Така че, ако някой има полза от българското председателство, това са Турция и Германия.
