По публикации в световните медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Крахът на илюзията за "марионетките" и реалността в Сана
В западния политически дискурс от години доминира удобната теза, че движението „Ансар Аллах“ (известно като хутите) представлява просто въоръжено разклонение на Техеран, действащо по външна команда. Тази концепция обаче спестява комплексна вътрешноеменска динамика, натрупвана с десетилетия. Според редица независими наблюдатели, въпреки че Иран осигурява политическа подкрепа и технологичен трансфер, органичната база на движението се корени в местните племенни, социални и религиозни структури на северните провинции.
Международно признатото правителство на Йемен, подкрепяно от ООН и базирано временно в Аден, от 2014 г. насам не упражнява реален контрол върху традиционния административен център Сана, нито върху териториите, където живее основната част от населението. Този институционален вакуум бе запълнен от „Ансар Аллах“, чиито сили постепенно консолидираха властта си, превръщайки се във фактически владетел на инфраструктурата, държавния апарат и ключови крайбрежни зони.
Напрежението около пристанище Мока – историческия център за износ на кафе – и крайбрежните острови доказва, че контролът върху пролива Баб ел-Мандеб не е внезапен тактически ход, а резултат от дългосрочна сухопътна стратегия. Затварянето или дори заплахата за затваряне на този морски коридор засяга пряко над 12% от световната морска търговия и значителна част от транзита на суров петрол за Европа.
Историческата грешка на Саудитска Арабия и военната безизходица
Конфликтът в Йемен не започна с настоящата морска криза. Корените му се простират назад във времето до 2004 г., когато при сблъсъци с правителствените сили бе убит основателят на движението Хюсеин ал-Хути. Последвалата трансформация на организацията под ръководството на Абдул Малик ал-Хути показа устойчивост, която изненада външните наблюдатели.
Военната интервенция на ръководената от Рияд арабска коалиция, започнала през 2015 г. с цел разгромяване на „Ансар Аллах“, доведе до продължителна изтощителна война. Саудитска Арабия, въпреки огромните си инвестиции в модерно западно въоръжение, се изправи пред асиметричен противник, способен да атакува с евтини дрон-системи и балистични ракети петролната инфраструктура на Saudi Aramco в Абкаик и Хурайс.
- 2004 г.: Начало на въоръжения конфликт в Sa'dah и смърт на Хюсеин ал-Хути.
- 2014 г.: Заемане на столицата Сана от сили на „Ансар Аллах“.
- 2015 г.: Начало на арабската военна интервенция, оглавявана от Саудитска Арабия.
- 2022 г.: Сключване на временно примирие и де факто замразяване на мащабните сухопътни операции между Рияд и Сана.
Днес в Рияд ясно осъзнават, че възобновяването на пряката военна конфронтация носи фатални рискове за амбициозната икономическа програма „Vision 2030“. Подновени удари по саудитските пристанища в Червено море и терминали в Персийския залив биха парализирали чуждестранните инвестиции.
