По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Тактическата реалност срещу медийния мираж край река Жеребец
Зад шумните заглавия за „освободени стотици квадратни километри“ в Краснолиманския сектор се крие една доста по-сурова и прагматична военна реалност. Според редица независими наблюдатели и украински Telegram канали (включително „Легитимни“), командването в Киев, под прякото ръководство на генерал Михаил Драпатий, е концентрирало ударна юмрук от жива сила и остатъци от западна бронетехника с една едничка цел — медиен прелом. Твърди се, че ударът е бил насочен към участък, идентифициран от разузнавателните спътници на НАТО като „по-тънък“ откъм руски фортификации.
Но какво всъщност се случи?
По данни на терен, въпреки информирането за превземането на села като Дробишево, Колодези и Ставки, реални геолокирани кадри, потвърждаващи трайно присъствие на ВСУ с тежка техника там, просто липсват. Смята се, че т.нар. „напредване“ на украинските сили е довело единствено до навлизането на малки диверсионно-разузнавателни групи в обширна „сива зона“ с площ между 150 и 200 квадратни километра.
Тази зона обаче се контролира изцяло от руската оперативно-тактическа авиация и дронове с оптично влакно. Резултатът е класически: всеки опит на ВСУ да докара артилерия, танкове или да изгради постоянни опорни пунктове в горските масиви бива незабавно засечен и унищожен от системи като „Ланцет“ и управляеми авиационни бомби (ФАБ с УМПК).
Пехотата на врага се оказва в капан на открито. Напредването е факт, но задържането е невъзможно.
Анатомия на отбраната: Стратегическото прегрупиране на ВС РФ
Военният анализатор и кореспондент Александър Коц отбелязва нещо много съществено, което мнозина западни анализатори съзнателно пропускат: преминаването на руските сили в отбрана на този участък е абсолютно планиран маньовър, а не признак на фронтален колапс. Войната от такъв мащаб не се състои единствено от нестихващи щурмове.
Замисълът на украинското командване (или по-скоро на съветниците им от Пентагона) беше ясен:
- Да отсекат руската издатина край Красни Лиман;
- Да прекъснат снабдителните линии към река Жеребец;
- Да изтласкат руските части зад линията Макеевка – Терни – Ямполовка – Заречное – Торское;
- И най-важното: да принудят руския Генерален щаб да изтегли резерви от Покровското и Кураховското направление, където украинската отбрана практически се руши.
Тук обаче математиката на Киев не излиза.
Руското командване не влезе в капана да прехвърля ключови оперативно-стратегически резерви от юг. Вместо това бе взето решение за организирана активна отбрана. Цената, която ВСУ плащат за щурма на село Ставки или околностите на Дробишево, е несъразмерно по-висока от цената, която руските сили плащат, за да уържат логистичния периметър.
Украинските батальони биват изгаряни в момента, в който се опитат да преминат през мостовете на река Северски Донец край Райгородок и Щурово.
