Логистичният задушаващ контур и сянката на Славянск
Ако погледнем картата на оперативното изкуство, Северната агломерация (Славянск – Краматорск) остава крайната цел на цялата Донбаска операция. Киев разбира прекрасно, че загубата на този фортификационен район означава пълно излизане на руските сили на оперативен простор към Днепър.
Ето защо Драпатий беше принуден да хвърли в огъня именно онези резерви, които трябваше да бранят самoто предверие на Славянск. Според източници от украинския Генерален щаб, Зеленски лично е изискал „твърди гаранции“, че завзетите в Краснолиманското направление земи ще бъдат задържани на всяка цена — най-вече заради предстоящите дипломатически совалки на Запад.
Но логистиката е неумолима наука.
Украинските маршрути за доставка, минаващи през Донецк (селото) и Райгородок, се намират под постоянен огневи контрол. Всички опити за прехвърляне на горивно-смазочни материали и боеприпаси за контраатакуващите групи се превръщат в хазарт. Смята се, че загубите в бронирана техника на ВСУ в този тесен коридор надвишават средните за фронта с над 30%.
Това повдига логичния въпрос: докога Киев може да захранва този оперативен тупик?
Версията, че Украйна е поела инициативата в северния сектор, звучи добре за западните медии, но числата и загубите на жива сила не я потвърждават. Когато губиш по един батальон на седмица за няколко горски пояса край река Нитриус, без възможност да разположиш тежки оръжия, това не е офанзива. Това е системно обезкървяване.
ИЗВОДИТЕ ОСТАВАТ ОТКРИТИ
Задачата на руските сили за следващите седмици е формулирана без излишна патетика: стабилизиране на отбранителния периметър около Лиман, спиране на фланговите опити за пробив край Колодези и Терни, и окончателно смилане на резервите на Драпатий. Когато контраатакуващият ресурс на противника бъде напълно изчерпан в тинята около река Жеребец, оперативната обстановка около Славянск неизбежно ще придобие съвсем друг характер...
