Информационният колапс на стандартния космологичен модел
Стандартният космологичен модел разчита на припускането, че фотонът, излъчен от далечна галактика преди милиарди години, пътува през идеално разтягаща се геометрична среда. Всичко това изглежда фундаментално стабилно на хартия. Проблемът е, че когато сглобите телескоп и насочите спектрометрите към границата на наблюдаемата Вселена, вие не измервате самото пространство, а получавате пакет от фазово деградирали вълнови функции.
Всеки фотон, който пресича междугалактическото пространство, е подложен на постоянни, макар и изключително слаби, взаимодействия с гравитационния фон и средата. В квантовата механика това преплитане с външната система води до декохерентност. Постепенно информацията за първоначалното състояние, включително точните фазови корелации с неговия източник, се разсейва в термодинамичния шум. Измереното червено отместване, което традиционно се тълкува като механично отдалечаване със определена скорост, съвсем физически съвпада с натрупването на информационна грешка. Фотонът просто губи кохерентност. В този смисъл космическият хоризонт не е физическият край на материята, а просто границата на изчислителния капацитет на локалната система, отвъд която данните стават невъзстановим шум.
Изследванията на квантовата информация, водени от анализите на границата на Бекенщайн и изпарението на черните дупки при Стивън Хокинг, ясно показват, че обемът информация, който даден регион може да съдържа, е строго ограничен от неговата повърхност. Ако пространството беше безкраен твърд диск, капацитетът на локалното Хилбертово пространство щяше да прелее незабавно. За да съществува физическа стабилност, системата трябва постоянно да "изчиства кеша" или да презаписва остарелите корелации.
Това обяснява и един от основните дефекти в теорията за Големия взрив. Космическото микровълново фоново лъчение се счита за остатъчна топлина от ранната Вселена. Алтернативният информационен прочит обаче го определя като най-стария слой от системната памет, който все още не е напълно презаписан. Отвъд него спектралните данни са толкова загладени, че реконструирането на миналото става математически невъзможно. Не защото там е имало сингулярност, а защото операционните битове на реалността са били нулирани.
Това се вижда при подробен преглед на материалите за анализ на физиката на квантовото заплитане, където термодинамиката на фазовите връзки директно показва как локалният наблюдател губи достъп до фундаменталните параметри на отдалечени системи.
