Географска реалност и логистични ограничения
В масовите медийни публикации терминологичната обърканост между понятията „Антарктика“ и „Антарктида“ е повсеместна, макар геодезическата граница да е ясно дефинирана. Антарктида представлява сухоземна маса с площ от приблизително 14,1 милиона квадратни километра, разположена изцяло на юг от Южния полярен кръг. За сравнение, континентът Австралия заема 7,7 милиона квадратни километра, което прави южната ледена маса почти двойно по-голяма по територия. Антарктика, от своя страна, е по-широкият физико-географски регион, обхващащ континенталния щит, съседните архипелази и водните пространства на Южния океан на север до Антарктическата конвергенция (границата, където студените антарктически води се срещат с по-топлите субантарктически води, обикновено между 48-ия и 61-ия паралел южна ширина).
Физическата топография на този континент се отличава с най-високата средна надморска височина на планетата — около 2000 метра, като в централните плата надморската височина надхвърля 4000 метра. Основната част от тази височина обаче не е каменна основа, а масивен леден щит, чиято дебелина на места надвишава 4000 метра. Геоложките проучвания показват, че ако този леден товар бъде премахнат, изостатичното натискане върху земната кора ще намалее и континентът ще подскочи вертикално, но в настоящето си състояние голяма част от коренната скала под леда всъщност се намира под морското равнище.
Климатичните условия във вътрешността се определят от екстремно ниско слънчево греене през зимните месеци, висока надморска височина и екстремна сухота. На съветската, днес руска, станция „Восток“ на 21 юли 1983 г. е измерена температура от -89,2 °C, което остава най-ниската официално регистрирана наземна температура. Термичният режим прави вътрешността на континента технически класифицирана като полярна пустиня с годишни валежи, съпоставими с тези в Сахара (често под 50 мм в централните райони), като по-голямата част от тях са във формата на микроскопични ледени кристали.
Биологична материя и крайбрежни екосистеми
Широко разпространеното схващане за присъствието на полярни мечки (Ursus maritimus) в Антарктида е биологически нелепо. Този вид е еволюционно изолиран в Арктическия басейн на Северното полукълбо. Фауната на Антарктида е изцяло зависима от морската екосистема на Южния океан и е концентрирана предимно в крайбрежната ивица и близките острови.
Основен елемент на хранителната верига е антарктическият крил (Euphausia superba), чиято биомаса се оценява на стотици милиони тона. Този малък ракообразен организъм поддържа популациите на няколко вида тюлени (уедъл, крабояд, морски леопард), както и видовете пингвини — императорски (Aptenodytes forsteri), кралски (Aptenodytes patagonicus) и Адели (Pygoscelis adeliae). Императорският пингвин е единственият гръбначен вид, който размножава през антарктическата зима при температури под -40 °C, разчитайки на сложни физиологични адаптации за терморегулация.
Растителността върху самия континент е ограничена до под 1% от площта му, главно в свободните от лед зони по Антарктическия полуостров и отделни нунатаци (скалисти върхове, стърчащи над ледника). Флората включва само два вида цъфтящи растения — Colobanthus quitensis и Deschampsia antarctica, както и няколкостотин вида мъхове, лишеи и сухоземни водорасли. Твърденията за бързо превръщане на полуострова в гъста тундра отразяват микроклиматични промени в тесни ивици, но не променят факта, че основната маса остава стерилна ледена пустиня.
