Геологическата консервация и инцидентът на Троицкия изкоп
Археологията рядко прилича на елегантен процес; тя е предимно логистика, кал и физически труд. През лятото на 2000 г. на Троицкия обект във Велики Новгород – стратиграфски слой, който се проучва системно от 1973 г. под ръководството на академик Валентин Янин – студент от експедицията почиства средновековна торищна яма. Според лабораторните анализи, Новгородската почва притежава специфичен хидрогеоложки режим. Високата подпочвена влажност напълно капсулира органиката, блокира достъпа на атмосферния кислород и спира развитието на аеробните гнилостни бактерии. Резултатът е идеален анаеробен термостат, запазил вековни зеленчуци, брезови грамоти, кожа и биологични отпадъци в почти непроменено състояние.
Ударът с лопатата на дълбочина, съответстваща на началото на XI век, пречупва трите липови дъски (цери). При нанасянето на механичния натиск втвърденият восъков слой, дебел едва няколко милиметра, се разпада на стотици фрагменти. Когато материалът е доставен в теренната лаборатория, ситуацията изглежда катастрофална. Восъчната матрица съдържа вдлъбнатини, гравирани със стоманен или костен стилус (писало). Първичният оглед на оцелелия фрагмент разкрива текста на Псалм 75: "Ти, Боже Яковов, задряма, когато яздеше на конете си".
Пред изследователите лежи четиристранична дървена книга. Страничните плочи са вдлъбнати за восък само от вътрешната страна, докато средната е обработена двустранно. Това е т.нар. Новгородски кодекс.
Оперативна реставрация: Физическите лимити на Поветкин
Спасяването на находката разкрива дълбока методологична дилема. Обичайните химически съединения, които консервират и овлажняват дехидратираното дърво, директно разтварят или разрушават структурно восъка. И обратното – разтворителите и запечатващите вакси за восък унищожават влажната дървесна основа. Взаимноизключващите се методи на консервация принуждават Новгородския реставратор Владимир Поветкин да предприеме радикална операция: пълно физическо отделяне на восъчната кора от липовите дъски.
Процесът продължава две години. Съветът на специалисти от лабораториите в Париж да се използва мед като естествен свързващ пластификатор се проваля при опитите на терен, тъй като медът реагира отрицателно с органиката на восъка и привлича микроскопични плесени. Поветкин ръчно сглобява хилядите микроскопични парчета като пъзел под увеличение, компрометирайки трайно собственото си зрение, докато намира химически неутрално лепило, което да запечата напуканите сегменти, без да размие микроскопичните следи от стилуса.
Радиовъглеродни данни и стратиграфски маркер
До откриването на Новгородския кодекс за най-стара датирана книга от източнославянски произход се смяташе Остромировото евангелие, написано през 1056–1057 г. от дякон Григорий за новгородския посадник Остромир. Данните от Новгородския псалтир обаче изместват тази граница с половин век назад.
Стратиграфското датиране на почвения хоризонт заковава попадането на книгата в торището в периода между 1010 и 1020 година. Това съвпада с дендрохронологичните анализи на съседните дървени настилки на древната Черницина улица. За да се избегне субективният фактор, е извършено радиовъглеродно датиране на дървения субстрат, което дава резултат 1015 г. ± 35 години.
Най-необичайното доказателство обаче е откритият "скрит" надпис върху самия дървен гръб под отстранения восъков слой. Там академиците откриват спретнато надраскан текст: "В 6507 година (т.е. 999 г.) аз, монахът Исаак, бях ръкоположен за свещеник в Суздал в църквата „Свети Александър Арменец“". Това фиксира абсолютната долна граница на създаване на артефакта – точно 11 години след официалното покръстване на Киевска Рус през 988 г.
