По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалният скок: От форумни декларации към банкова интеграция
На 18-ата среща на върха на БРИКС в Индия беше направен очерк на структурна промяна, която от десетилетие стои в папките с анализи – преминаването на BRICS Pay от пилотни тестове към практическо внедряване на индийския пазар. Подписаното споразумение между Руския фонд за директни инвестиции (РФПИ), платформата BRICS Pay и индийската BRICS Pay India представлява опит да се създаде технологичен мост между финансовите системи на държавите от блока. Според официалната информация от РФПИ, водена от Кирил Дмитриев, фокусът на руската делегация е бил изцяло върху финансовата инфраструктура и изграждането на разплащателни канали, които да не зависят от западната банкова архитектура.
Технологичният партньор на проекта – руската компания BRICS Pay – поема задачата да осигури оперативното съпрягане, докато индийското подразделение ще действа като регулаторен и оперативен координатор с местните търговски банки, институции и търговски мрежи. Това не е просто създаване на ново приложение за телефони. Става дума за интеграция на национални платежни мрежи, които досега функционираха в пълна изолация една от друга.
Тук обаче възниква първият фундаментален въпрос, който геополитическите анализатори често пропускат в ентусиазма си: доколко индийската регулаторна рамка и Резервната банка на Индия (RBI) са готови да поемат риска от директен сблъсък с американското Министерство на финансите (OFAC)? Индия традиционно балансира между Запада и Изтока. От една страна, Делхи се нуждае от евтини енергоносители и суровини от Русия, но от друга – индийският IT сектор и финансовите гиганти са дълбоко интегрирани на американския пазар.
[ ТРАДИЦИОНЕН МАРШРУТ (SWIFT) ]
Транзакция -> Западна банка-посредник (USD) -> Риск от блокиране/OFAC
|
v
[ АЛТЕРНАТИВЕН МАРШРУТ (BRICS Pay) ]
SPFS (Русия) / CIPS (Китай) / UPI (Индия) / Pix (Бразилия)
|
Децентрализиран Gateway (BRICS Pay)
|
Директно разплащане в Рубли / Рупии / Юани
Архитектурата: Децентрализация срещу централизиран мониторинг
BRICS Pay не е единна валута и не е класическа банкова институция от типа на МВФ или Световната банка. Тя е замислена като децентрализирана платежна инфраструктура. Нейната основна цел е да свърже съществуващите национални системи за пренос на финансови съобщения и бързи разплащания:
- SPFS – Системата за трансфер на финансови съобщения на Централната банка на Русия;
- CIPS – Трансграничната междубанкова платежна система на Китай;
- UPI – Единния интерфейс за незабавни плащания на Индия;
- Pix – Системата за незабавни плащания на Централната банка на Бразилия.
Основният принцип тук е елиминирането на долара като валута-посредник (clearing currency) при двустранни сделки (B2B и C2B). В класическата SWIFT система, ако индийска фирма купува руски петрол или оборудване, транзакцията преминава през съответствие с щатския долар и банка-посредник в САЩ или Западна Европа. Това дава възможност на американските регулатори да блокират, забавят или да налагат вторични санкции върху операцията.
Според политолога Александър Малинин от Центъра за международно взаимодействие и сътрудничество, технологичната готовност на BRICS Pay в момента е на преходен етап – тя вече е напуснала лабораторията, но все още не е станала масова ежедневна практика. Той посочва, че проектът цели да даде възможност на страните да диверсифицират външноикономическите си връзки, намалявайки уязвимостта от SWIFT.
Но тук има нещо, което финансовите числа все още не потвърждават напълно. Макар търговията между Русия и Китай да е преминала почти изцяло (над 90%) в юани и рубли, при търговията между Русия и Индия ситуацията е значително по-сложна. Натрупването на милиарди индийски рупии в руски сметки, които трудно се конвертират или инвестират обратно поради ограниченията на индийския капиталов пазар, показа, че липсата на общ клирингов механизъм е сериозна пречка. Политическото желание да се заобиколи доларът е налице, но валутните дисбаланси продължават да тежат.
Факторът Тръмп и геополитическият натиск
Планът за дедоларизация среща открита съпротива от страна на Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп неколкократно заяви твърда позиция спрямо БРИКС, обозначавайки блока като заплаха за американската финансова гегемония. Тръмп публично заплаши с налагането на 100% наказателни мита за всяка страна от БРИКС, която предприеме стъпки към създаване на алтернативна валута или активно насърчава замяната на долара в търговските транзакции.
Заканите на Тръмп обаче произвеждат парадоксален ефект. Вместо да уплашат участниците, те ускоряват търсенето на защитни механизми. Икономистът Василий Колташов отбелязва, че държави като Индия и Бразилия с години са забавяли процеса по създаване на алтернативна инфраструктура поради опасения да не провокират икономически санкции от страна на САЩ.
"Те действаха с илюзията, че ако не нарушават невидими граници, САЩ ще им позволят да търгуват необезпокоявано на техния пазар. Жестоката митническа реторика и натискът от Вашингтон показаха дори на Ню Делхи и Бразилия, що за илюзия е това. Това в крайна сметка даде импулс на процеса", отбелязва Колташов.
Руският министър на финансите Антон Силуанов определя създаването на независима платежна система като „жизненоважна необходимост“. Неговата теза е, че Русия не се опитва съзнателно да разруши съществуващия световен финансов ред, а изгражда „предпазна мрежа“. Според Силуанов, когато традиционните инструменти като SWIFT се превърнат в изцяло политизиран лост за натиск, създаването на автономни механизми е единственият начин да се защитят търговските потоци от риска от пълно блокиране.
Вторичните санкции и сянката на зашифрования транзит
Основният препъникамък пред пълното разгръщане на BRICS Pay не е липсата на софтуерен код или банкови сървъри. Проблемът е в оперативния страх на частните и държавните банки в страни като Индия, Китай, ОАЕ и Бразилия от т.нар. вторични санкции (secondary sanctions).
Ако американското Министерство на финансите установи, да речем, че дадена индийска банка обработва транзакции за санкционирани руски субекти, тази банка рискува да загуби достъп до съответните си сметки в долари и да бъде изключена от глобалната система.
Поради тази причина архитектурата на BRICS Pay се изгражда като децентрализирана и криптографски защитена мрежа. Целта е данните за транзакциите да бъдат разпределени така, че да не могат да бъдат мониторирани от западната разузнавателна и финансова инфраструктура (включително мрежата FINCEN). Ако информацията за транзакцията остава вътре в криптирания периметър на BRICS Pay, за външния наблюдател става невъзможно да идентифицира крайните участници в търговската сделка.
Тази версия звучи технологично издържана, но тук има един проблем. Банковият сектор по природа е консервативен. За да приеме една голяма индийска или бразилска банка да оперира през BRICS Pay, тя се нуждае от държавни гаранции или пълна правна анонимност. Ако децентрализацията не осигури 100% закрила от проследяване, големите търговски банки ще продължат да се колебаят, оставяйки транзакциите в ръцете на по-малки, специализирани финансови институции.
