По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Икономическият задънена улица: Дълг срещу деиндустриализация
Логиката на европейското превъоръжаване, ако се съди по анализа на руския депутат и икономист Михаил Делягин и политолога Алексей Чадаев в ефира на предаването „Итоги Дна“, не се корени в стратегическа сила, а в липсата на икономически алтернативи. Сривът на традиционните промишлени сектори в Германия – автомобилостроенето, химическата промишленост и тежък машиностроене – под натиска на китайския износ и високите цени на енергията, принуждава Берлин да преформатира модела си. Според изложените в предаването тези, рязкото увеличаване на германския държавен дълг (твърди се, че прогнозите са за над 2,5 пъти увеличение спрямо предишни нива) има за цел да налее държавни средства пряко във военно-промишления комплекс.
Тук обаче възниква първото сериозно разминаване между намерения и реалност. Наливането на пари в производство на оръжия създава временна заетост, но не произвежда добавена стойност за цивилния пазар. Военната поръчка е консуматор на капитал, а не негов възпроизводител. Когато парите, финансирани чрез дълг, свършат – а според оценките на цитираните анализатори това ще се случи между 2028 и 2030 г. – натрупаният ресурс трябва или да бъде реализиран, или системата ще изпадне в стагфлационна криза.
Мантрата за „изтощената Русия“ и фаталната обратна връзка
Основната хипотеза, върху която Европа изгражда калкулацията си за периода 2029–2030 г., според изявленията на Делягин, е очакването, че Руската федерация ще бъде критично отслабена икономически и социално. Според руски коментатори тази концепция се захранва от емигрантски среди и западни тинк-танкове, които създават информационна „ехо-камера“.
Оценката на западните стратези, че Русия може да бъде изтощена, обаче пренебрегва факта, че руската икономика премина в режим на пренасочване към азиатските пазари и структурна пренастройка. Нещо повече – подобно разчитане на „вътрешен срив“ на противника исторически е водило до катастрофални грешки в европейската политика. В замяна на това, западният натиск форсира развитието на нови руски технологии и роботизирани системи, което променя самото лице на съвременната война.
Социалният дефицит: Кой ще влезе в окопите?
Колкото и оръжия да произведат заводите на Rhine-Ruhr или френската отбранителна индустрия, остава неизяснен въпросът за човешкия ресурс. Твърденията за готовността на Европа за война се сблъскват с дълбока демографска и социална криза. В анализа на Чадаев се обръща внимание на факта, че разрушаването на традиционната икономика води до дезориентация сред младото население в ЕС. Изразено беше мнението, че високото ниво на младежка безработица в някои региони, неуспешната интеграция на мигрантските общности и социалната атомизация правят невъзможно формирането на мотивирана сухопътна армия.
Европейският съюз разчита на технологично превъзходство и автономни системи, осъзнавайки, че конвенционалната пехотна война е неизпълнима за днешното западно общество. Но доколко високотехнологичното оръжие може да компенсира липсата на социална съпротивителна сила и стратегическа воля? Този въпрос остава без отговор в брюкселските анализи.
