Забелязват се първите, макар и крехки, белези на успокоение в Египет, след като Хосни Мубарак подаде оставка. Изглежда, че колективният управленски орган - Върховният съвет на въоръжените сили (ВСВС), започна много бързо да налага волята си и практически не се усети никакъв вакуум във властта. През този кратък период двадесет и пет членният съвет, формиран от висши военни и ръководен от министъра на отбраната фелдмаршал Мохамед Тантауи, реализира паралелно външнополитическите функции на държавния глава и започна да възстановява сигурността по места.
На площад „Тахрир” все още има хора, които продължават да митингуват. Някои от тях превърнаха изминалата нощ в карнавал. Войниците ги подканваха настойчиво да се разотидат по домовете.
В същото време Тантуаи е провел телефонни разговори с премиера Ахмед Шафик и с вътрешния министър Хабиб ал Адли, чиято цел е да се очертаят незабавните мерки, които полицията трябва да предприеме за възстановяването на обществения ред и стабилността. Освен това военният министър е говорил и със суданския президент Омал ал Башир, с йеменския държавен глава Али Абдула Салех и е приел личния пратеник на полковник Кадафи. Последният е изразил мнението, че „принципите на управление на либийската джамахирия силно се доближават до исканията на египетския народ”. Само пред три дни поставеният пред същите изпитания на народното недоволство лидер на съседна Либия категорично защити своя приятел Хосни Мубарак.
На много места полевите армейски командири са заповядали на войниците си да се приберат в казармите извън градовете, без да поискат разрешение от висшестоящите органи за това. Те са подчертали необходимостта от бързото разполагане на полицейски сили на тяхно място.
Новите египетски управници са изпратили и втори контингент от 900 души в демилитаризирания по силата на Кемпдейвидското мирно споразумение Синайски полуостров. Това стана, след като местни бедуини и радикално настроени елементи дестабилизираха пограничния район между Египет и Израел. За кратко време бойци на „Хамас”, който управлява ивицата Газа, завзеха КПП „Рафах”, възползвайки се от размириците в Египет. Те изтласкаха египетските полиции и наложиха пълен контрол върху стратегическата позиция. В тази връзки военният министър на Израел Ехуд Барак е провел телефонен разговор с фелдмаршал Тантауи, за да му благодари за своевременната намеса. В Тел Авив са преценили, че тонът на настоящия силен човек в Кайро е бил рязък и лаконичен, а не дипломатичен и приветлив, както при контактите с Мубарак или с Омар Сюлейман.
За да се разсеят страховете, че едва ли не на следващия ден ще бъде анулиран Кемпдейвидския мирен договор, в комюнике № 4 говорителят на ВСВС потвърди ангажимента на Египет към всички нейни международни договори. От офиса на израелския премиер Нетаняху изразиха задоволство и благодарност към този акт на новите управляващи в Египет.
В Израел не се зарадваха на Мохамед Тантауи, който на практика пое управлението на Египет. За разлика от вицепрезидента Омар Сюлейман, министърът на отбраната никога не е обръщал сериозно внимание на стратегическото значение на Синайския полуостров. Според анализатори в Израел това ще помогне на „Хамас” да разшири своята зона на влияние извън ивицата Газа. Те предполагат, че ако Египет отслаби контрола върху Синай, то е възможно Израел да се окаже в ситуация, сходна с тази на САЩ в Афганистан ( по-специално по отношение на пограничната зона на Пакистан с Афганистан). Това означава да бъде бомбардиран неконтролиран от държавата район на чужда територия, тъй като от там се планират и реализират нападенията срещу цели, разположени в еврейската държава.
В западните експертни кръгове се налага мнението, че отстраняването на Мубарак от армията всъщност е израз на решимостта на нейното ръководство да запази своето присъствие във властта. Преценено било, че продължаващата подкрепа за бившия президент ще ерозира огромния й авторитет в обществото. Така се е стигнало до идеята за военен преврат, след като цели 18 дни генералите защитаваха Мубарак, преплитайки неговия образ в идеята за националното достойнство. Понастоящем не е ясно местоположението на Мубарак, дали той е пленник на армията или нейни елитни части го охраняват.
Не са малко и мненията, че нов, енергичен и харизматичен лидер, с военен произход, ще реализира преходния период в Египет. Гражданските лица, които изплуваха по време на революцията – Мохамед ел Барадей, Айман Нур или дори Амр Муса, нямат потенциала да се превърнат в лидери в такъв сложен етап от развитието на страната. В същото време старите генерали – Омар Сюлейман, Мохамед Тантауи или началникът на генералния щаб Сами Анан също не са сред тези, които имат шансовете да станат политик № 1 на най-населената арабска държава. Налага се становището, че девоенизирането на египетския политически живот няма да е така бързо, както искат гражданите, отделни политически партии или дори такива авторитетни институции като „Ал Азхар” (най-големия сунитски богословски университет в света).