/Поглед.инфо/ Въоръженият конфликт в Югоизточна Украйна ни показа, че героизмът има много лица. Герои са онези мирни жители, които отказаха да станат бежанци, които всеки ден понасят несгодите и лишенията, наложени им от военните действия, и които твърдо вярват, че един ден ще могат да поправят разрушените си домове, че отново ще видят приятелите и роднините си, които са емигрирали. Героизъм е да се бориш срещу неправдата, под каквато и да е форма, осъзнавайки, че рискуваш живота си. Такъв беше и случаят с журналиста на ВГТРК, Игор Корнелюк, и звукооператора на същата, Антон Волошин, които бяха убити в резултат на минометния обстрел срещу Металлист, близо до Луганск на 17 юни. И двамата загинаха, изпълнявайки дълга си – дълг на първо място към обществото и демокрацията, защото, за да бъде едно общество демократично, то трябва да бъде осведомено за онова, което се случва, трябва да знае истината. Само така може да взима информирани решения и да не бъде манипулирано с официални заявления и идеологически постулати. Игор Корнелюк и Антон Волошин бяха убити от снарядите на онези, чиито зверства изобличаваха. Те загинаха като герои.

Но има и много други лица на героизма. Може би най-очевидното е това на прякото противопоставяне. В този смисъл безспорно опълченците са герои – хора, защитаващи земята и народа си от враг, който е дошъл да превзема и убива; хора, осъзнаващи, че вероятно това ще им коства живота; хора, които въпреки това стоят на пътя на опасността и не трепват. В тази статия смятам да пиша именно за тях или по-точно за едно опълченско формирование в Луганската народна република (ЛНР), което, от една страна, е показателно и за другите сходни нему в ЛНР и Донецката народна република (ДНР), а, от друга страна, е уникално, както всяка човешка група, защото такива са и нейните участници.

Въпреки изявлението на Петро Порошенко, че военните действия ще бъдат прекратени, това така и не се случи. Едва ли подобно стечение на обстоятелствата буди изненада след като същият този господин беше обещал организиране на хуманитарни коридори, както и доставки на вода, храна и лекарства за мирното население на ДНР и ЛНР преди повече от седмица. Разбира се, обещанията си останаха, а изпълнението им така и не се случи. Днес боевете продължават и в Славянск, и в село Малиновка, където бомбардировките повредиха храм от 18-ти век и убиха пазача му, а също така повредиха централния газопровод. Боевете не спират и в Красный Лиман. Но нека се върна на Луганск...

Споразумението за временно прекратяване на огъня беше нарушено още снощи, когато при размяната на телата на загиналите, преданите на Киев бойци откриват огън по опълченците с миномети и артилерия. Опълченците до тогава са позволили на врага си да изнесе телата на над сто войници, загинали в района на Металлист. По посока на град Счастье (Щастие) продължават да се придвижват бронетехника и системи „Град”.

Развоят на бойните действия не само че не обезкуражава защитниците, но води до точно обратния резултат. Редиците на опълчението постоянно се попълват с нови сили. Доброволците са много. Едни заемат предните постове, други копаят окопи, а трети работят в тила, гарантирайки сигурността на другарите си. Вече никой не помни кой е предложил името „Заря”, но кратката, звучна и най-важното символична дума бързо влиза в употребаi. Това е най-големият отряд за самоотбрана, макар че точният брой на бойците му се пази в тайна. Всеки ден в него постъпват средно по около 50 доброволци: от 18 до 60-годишни. Във формуляра за встъпване в редиците на „Заря” въпросите са стандартни: местожителство, възраст, професия. Повечето от доброволците са местни жители, но има и дошли от други градове. Младеж от Киев споделя, че роднините му не знаят, че е тук. Казал им, че отива на почивка. По думите му в отряда има бойци, дошли от Днепропетровск и даже от Львов.

„Просто бяхме и от едната страна, и от другата и видяхме цялата истина, а не това, което показват украинските СМИ. По-нататък роля изигра одеското клане и убийството на мой приятел. Вероятно вече ми беше кипнало и писнало да гледам как мирните хора загиват от ръцете на бандити, защото как иначе да ги наречеш.” – казва той.

В батальона „Заря“ има и много жени, което не учудва никого. Тяхното присъствие се приема за нещо съвсем естествено, а и в кухнята и лазарета винаги има нужда от още един чифт ръце. Отдавна е известно, че жените често са не по-малко издръжливи от гледна точка на психика, от мъжете, та понякога и повече от тях. В батальона всички негови членове делят съвместно несгодите и страданията без оглед но пол, възраст, професия и произход. Това е чудесен пример за една истинска народна армия.

Преди да облекат униформа и да получат оръжие всички доброволци преминават психологически тестове. Отпадат само около 5%, а главното изискване не е свързано нито с професията, нито с военната подготовка. Най-важна е мотивацията на човека – дали ясно осъзнава защо е дошъл и за какво воюва, както и какво го очаква, ако се присъедини. След преминаването на психологическите тестове следва преглед от медицинска комисия, а после и седмица на обучение. Доброволците получават познания по тактика на водене на боя, как да използват правилно оръжието, както и елементарни навици за самоотбрана. Подготовката на бойците е изключително ускорена, като акцентът пада най-вече върху практическите занимания, защото време за теория просто няма. Много от опълченците дори не са служили в армията. За пръв път в живота си държат оръжие хора с най-различни професии. Александър Зубов, например, е пекар и иска да бъде в разузнавателен отряд.

„Не искам в кухнята, не съм дошъл за това. Искам да защитавам родния си град и семейството си“ – казва той.

Батальонът „Заря” е част от така наречената Армия на Югоизтока. Той е нейна ударна бойна единица, чиито задачи са разузнаване, диверсия и настъпателни операции. Разбира се, загубите са неизбежни, но всеки доброволец осъзнава риска.

„Прадядо ми е воювал и реших, че щом той е преживял войната, защо пък и аз да не оживея. Не се боя от това, защитавам племенника си, сина си, майка си. Искам те да останат живи! А какво ще се случи с мен... това тепърва ще видим” – казва Сергей Капшин.

През последните няколко дни ситуацията около Луганск чувствително се влошава. Украинската армия е вече на 20 километра от града и основната задача е да бъде спряно настъплението на противника. Това е целта и на „Заря”. Батальонът показа вече своята боеспособност, когато снощи разби „наказателния” батальон „Айдар”, сформиран предимно от активисти на Майдана (да се разбира основно нацгврадейци, които, за припомняне на читателя, са паравоенни фашизирани формирования, подпомагащи редовната армия, но най-вече занимаващи се с изтребление на мирни граждани в ДНР и ЛНР). „Айдар” решава да нападне Луганск без да съгласува това свое намерение с командването. Попада в засада и е напълно разбит от бойците на „Заря”. Боевете се водят около три часа, в резултат на което опълченците успяват да отнемат от противника седем бронетранспортьора, два танка, брониран автомобил и взимат осем пленници. След поражението украинските армейски части искат временно примирие, за което вече казахме, че самите те го нарушават веднага след като нацгвардията вече е прибрала телата на своите загинали. Бойните действия продължават да се водят и в този момент.

И така, кланетата, масовото избиване на мирни граждани, бомбардировките, лишаването на населението от вода, електричество, храна и лекарства не постигна желания от киевската хунта резултат. Вместо духът на населението в ДНР и ЛНР да бъде смазан, той укрепна. Над тях (жителите на ДНР и ЛНР, както и всички доброволци, присъединили се към тях) изгря надежда, че могат със своите сили да спасят това, което е истински важно. Вместо да се уплашат и да се предадат, гражданите излязоха на улиците, взеха оръжие и от мирно население се превърнаха в армия. Довчерашните пекари, студенти, обущари, днес са войници. Това са не просто хора, които държат оръжие, а воини, готови да загинат за родината си, за семействата си, за близките и за приятелите си. Техният борчески плам, идеалите, които ги мотивират, са неща, които не могат да се измерят количествено. Но точно тези неща ги правят не просто бойци, а победители!

i „Заря” е точно времето преди изгрев слънце, когато небето е много светло, но слънцето още не се е показало. В този смисъл това название на батальона може да се разглежда като надежда, че усилията на доброволците ще доведат до така дълго чаканото „слънце” – спасението на земята и народа на ЛНР.