/Поглед.инфо/ Прагът на бедност за 2015 г. в България е бил 326 лв. През 2016 г. е паднал на 308 лв. В същото време делът на хората, живеещи с доходи под този праг, се е увеличил с 0,9% ̶ до 22,9%. За мен това означава, че
броят на бедните у нас нараства
През миналата година те са станали повече в сравнение с 2015 г.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) обаче нарича такъв извод „прибързан“. И защо? Защото през тази година Националният статистически институт (НСИ) променил начина на събиране на информация, „което прави сравнението с предходни периоди непрепоръчително“ (1). И по какво толкова се различават подходите на НСИ? Оказва се ̶ по броя на анкетираните. През миналата година изчисления са се правили върху 7300 анкетирани лица, а през тази година ̶ върху 8600 лица. Единственият възможен извод от промяната на подхода обаче е, че вероятно сметките са станали по-точни. Колкото повече хора се включват в изследването, толкова то е по-достоверно. И от никъде не следва, че не е коректно да съпоставяме данни и да формулираме тенденции.
Тук се налага да обясним как се изчислява „прагът на бедността“, защото неразбирането е масово. Този праг е 60% от медианния доход на населението в дадена страна.
Медианният доход не бива да се бърка със средния
Един човек разполага с медианен доход тогава, когато половината от населението получава повече от него, а другата половина – по-малко. В нашия случай, ако 308 лв. е прагът на бедността и този доход е 60% от медианния, то медианният доход е 513 лв. И ако аз получавам 513 лв. месечно, то половината от българите получават повече, а другата половина ̶ по-малко. Колкото до средната брутна заплата, в края на миналата година тя стана 1000 лева, но 70% от работещите получаваха по-малко от нея.
Трябва да отбележим, че прагът на бедност не говори за възможност (или невъзможност) да се удовлетворяват потребности. Той говори за това къде се намира в йерархията на доходите човек, който е на този праг. Навсякъде прагът е различен и съпоставка между хора, които се намират на този праг в различните страни, е некоректна. Например прагът на бедност в Австрия е от порядъка на 600 евро, а в Дания – от порядъка на 1200 евро.
Директна съпоставка на сумите обаче също не трябва да се прави. Ако българският праг на бедност е 180 щ.д., това не означава, че с тях можеш да си купиш 7 пъти по-малко неща, отколкото в Дания, където този праг е 1340 щ.д. Тук за по-вярна преценка ни идва на помощ понятието „паритет на покупателна способност“. Ако включим това понятие в анализа, можем да твърдим, че с 1 долар, спечелен у нас, могат да се купят толкова неща, колкото в САЩ с почти 3 долара. С един долар, спечелен в Дания, могат да се купят толкова неща, колкото в САЩ за 86 цента. Така с малко смятане ще установим, че
с доход на прага на бедността
в Дания могат да се купят 2,3 пъти повече стоки и услуги, отколкото с „праговия“ доход в България. На практика това 2,5 пъти сигурно е 4-5 пъти, като свием „кошницата“ от стоки и услуги, които ползват бедните. Така че, ако един българин и един датчанин се намират на прага на бедността в своите страни, те ще потребяват различно. Може да се твърди, че българинът, особено ако е болен, с тази сума не може да оцелее биологически, а датчанинът може да оцелява нормално, макар и много скромно в сравнение с тези, които го заобикалят.
Сега се връщам към въпроса, който зададох в началото. Според данните на НСИ българските бедни повече ли са станали през 2016 г. в сравнение с 2015 г.?
Представете си в редичка девет еднакви по брой групи хора. Във всяка група доходите са еднакви: 100 – 200 – 300 – 400 – 500 – 600 – 700 – 800 – 900 лева. Медианният доход е 500 лева (тук той съвпада със средния, но ако в последните две групи сумите са 1000 и 2000 например, средният доход ще стане по-голям, а медианният ще се запази.) Прагът на бедността ще бъде 300 лв. (60% от медианния). Ако той намалее, то това означава, че е намалял медианният доход. А медианният доход ще намалее, ако намалеят доходите в групите в дясно и в ляво. С други думи, ако в йерархията на доходите си по средата, и тези доходи намалеят, то явно са намели доходите по цялата верига. Ако доходите са намалели, това означава, че масовият българин е станал по-беден. Това означава, че бедните в България са станали повече.
Аз обаче не правя тези изчисления и не предлагам тези абстракции, просто за да твърдя, че българинът е обеднял с 10-20 лева на месец, без да броим инфлацията.
Нека да усложним задачката, за да се придвижим към това, което ме вълнува. През 2016 г. в сравнение с 2015 г. отчитаме ръст на икономиката и спад на безработицата. Това означава, че българинът трябва да е станал по-богат, а не по-беден. С малко, но по-богат.
Когато икономика дърпа напред,
би трябвало и доходите да се увеличават
Когато безработните намаляват, медианният доход също трябва да се вдига, защото хора от група с по-ниски доходи се придвижват в групи с по-високи доходи (през последните три години безработните са намалели с 189 хил. души, до 247 хил. – това не е малко!)
Да, ама ние отчитаме точно обратното – доходите на масовия българин намаляват! И ако знаете какви усукани изречения по този повод артикулират от ИПИ, за да признаят фактите, но не и извода – че бедността се увеличава! Ето коментара на Явор Алексиев от ИПИ: „От новите данни на НСИ разбираме, че бедните може би са повече, отколкото сме предполагали, но няма как със сигурност да знаем дали техният дял се увеличава или намалява“ (1). Нещо да разбрахте? Ако не, изключете си логиката и включете мистичните си способности. Понякога у нас статистиката е поезия.
Според мен възможните изводи са в две посоки. Първата е, че приказките за ръст на икономиката не са верни. Възможно е такъв ръст да се докара например от намаление на цените на вносни енергоносители и така да се подобрява външнотърговският баланс. Което счетоводно води до увеличаване на вътрешния брутен продукт, но не и до производство на повече стоки и услуги, нито до по-високо потребление, нито до по-голям износ. Счетоводно увеличаване, което по никакъв начин не се отразява положително на доходите на хората.
Втората посока – има някакъв загадъчен ръст на икономиката, за който знаят само специалистите от ИПИ, но доходите на редовия българин намаляват и бедните се увеличават. Защото
подоходното разслоение се увеличава с по-големи темпове от ръста на икономиката
Къде е истината? Като гражданин на тази държава искам някой да ми я обясни. Логично е това да бъдат партиите в опозиция. За съжаление обаче на тях като че ли дори не им прави впечатление противоречието, че икономиката имала ръст, но линията на бедността пада от 326 лв. на 308 лв.
Зад това противоречие се крие някаква истина за нас самите. А ако не се интересуваме от истините за нас самите, нямаме никакъв шанс да прогресираме в която и да било посока. Връзка между лъжа и прогрес няма, поне като трайна тенденция.
Точно в този момент се сещам за 2010 година – Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване. През тази година Министерството на труда и социалната политика организира и проведе 100 инициативи, мероприятия и дейности, с над 4500 преки участници: изследване по въпросите на бедността и социалното изключване; анализ на законодателството, свързано с борбата с бедността; 2 национални конкурса за детско есе и за детска рисунка и издаване на книга с най-добрите творби; 26 информационни дни в областни градове на страната; 8 дебата, 6 кръгли маси, 6 местни срещи на хора, живеещи в бедност; 3 беседи с ученици и студенти; семинари с НПО, разработване и издаване на брошури за политиките за борба с бедността; фестивал на спорта, музиката и танците за деца, живеещи в специални институции… (2).
На борба срещу бедността – с музика, танци и статистика! Вече и с малко мистика.
Бележки:
1. „Линията на бедността пада до 308 лв. през 2016 г.“ в „Капитал дейли“ от 26.06.2017 г.
2. Вж. в. „Дума“ от 29.03.2011 г.
