/Поглед.инфо/ В това напрегнато време, когато страданието се разстила над Украйна, искам да припомня за Великата Русь през 18 век, времето на Екатерина II -Велика, 1762-1796, когато се гради Нова Русия, земя горда и приказна, земя, където ревността, омразата и насилието са вездесъщи и днес, където земите в тези южни провинции от диви степи на казаците се облагородяват и превръщат в живи градове и села на таврите, днешните украинци...
Защото тогава Украйна се нарича Таврия или Таврика, а жителите й – таври. Нова Русия приобщава освен таври, казаците от степите и население от Балканите. Таврийски българи се заселват в Запорожка област, а бесарабски българи в южната й част...
Много е трудно да се разплете общата многонационална съдба на руснаци и таври/украинци, защото всички заедно изграждат Украйна. И в народо-психологията им има много общи черти – работливи, талантливи, горди, смели, високомерни, умни, но и лукави, отмъстителни, коварни, често безжалостни убийци и страстни фанатици, повлияни от грешни екстремни движения и политики... Често в големите многонационални държави по-малките народности са с наранено самочувствие, че по-големите са властващите управници, а по-малките остават на втора линия. Така ревността и съперничеството довеждат до братоубийствени войни. Така е и във Великата Русь.
Бях 15-годишна колежанка от Френския колеж във Варна, когато посетих за първи път Одеса. Пътувахме с кораб по маршрута Варна-Одеса и обратно. Нощувки и храна – на кораба. Разгледах морския град като по учебник с голям интерес. Посетих с предимство Одеския държавен университет, бивш Императорски новоруски университет, най-старият, създаден 1865г., който заема водещо академично място в образователната система. Присъствах на една лекция на френски език във факултета “Философия и хуманитарни науки“, където се запознах с професори – езиковеди и юристи, както и с амбициозни студенти. С гордост разбрах, че в този университет много българи са следвали, в това число и писателят Алеко Константинов, създал незабравимия образ на Бай Ганьо. Посетих и Голямата художествената галерия, където останах най-дълго. В малкото си тефтерче съм записала възхвалата си от Айвазовски и огромните му платна, художникът на Черноморския флот, маринист. Иван Константинович Авазовски /1817-1900/, е приятел на Глинка и Гогол. Стоях с възторг пред платното на гения “Прощаването на Пушкин с Черно море”, 1877г., запленена от неговия “син маринизъм” и романтичен градски пейзаж. Тогава разбрах защо е любим художник на А.П.Чехов, възпят в пиесата му “Вуйчо Ваньо” с крилатата фраза “достойно за четката на Айвазовски”…
Когато отидете в перлата на Черно море, Одеса, не пропускайте да се изкачите по така известната “Потёмкинская лестница“, “Стълбата на Потьомкин” и помислете с обич за времето на Веаликата Русь... “Потьомкинското стълбище“ е парадният вход на града към Черно море, едно от най-знаменитите булевардни стълбища в света, състоящо се от 200 стъпала, днес останали 192, дълго 142м. и високо 27м. Проектира се през 1835г. от италиански конструктор и е открито през 1841г. За изграждането му са събирани средства от населението, а граф-губернаторът тогава Воронцов дарява 800 хиляди златни рубли за изграждането му. Не случайно стълбището получава името на княз Григорий Александрович Потьомкин -Таврический/1739-1791/.
Ще се възползвам от обилният исторически материал, който потърсих и намерих, за да представя този строител, отдал живота си на Русия и на Украйна. С един подтекст да стигна по повечето хора, които да се замислят, защото без да знаят подробности, застават на едната или другата страна в руско-украйнския конфликт.
Княз Григорий Александрович Потьомкин-Таврийски е руски държавник, граф, генерал-фелдмаршал, любимец на императрица Екатерина II и нейн моргантичен съпруг няколко години. За него императрицата изгражда Таврическия дворец в Петербург, един от най-красивите дворци в Русия.
Най-важната задача на външната политика през втората половина на ХVIII в., по времето на управлението на Екатерина II Велика (1762-1796), е борбата за излаз на южните морета - Черно и Азовско. Към активни действия на юг руското правителство е подтиквано и от интересите на сигурността, и от нуждите на дворянството, стремящо се да получи изключително богатите южни земи, и на развиващите се промишленост и търговия, диктуваща необходимостта от излаз на Черноморското крайбрежие.
Турция през този период, подстрекавана от Франция и Англия, обявява война на Русия през есента на 1768 г. и военните действия се водят на територията на Молдова и Влашко, както и по Азовското крайбрежие. Следват забележителни победи на руската армия през 1770 г. при реките Ларга и Кагул (притоци на Прут), както и на руския флот, който край бреговете на Мала Азия унищожава турската ескадра и целият турски флот е блокиран в Черно море. През 1771 г. руските войски завладяват Крим, което означава край на войната.
Но Турция не желае да се примири, че Русия получава излаз на Черно море. В отговор на опита на Турция да си върне Крим руските войски през 1783 г. завземат Кримския полуостров и тази територия влиза в състава на Руската империя. За успехите си по присъединяването на Крим (със старо име Таврида) Григорий Потьомкин получава титлата "Светейши княз Таврически".
Потьомкин е основният строител и управител в Нова Русия на юг. С много дипломация и умелото използване на военна сила той съумява да „претопи“ Кримското ханство и да го включи в пределите на Русия. Негово дело е и създаването на руския Черноморския флот и негов първи началник. Ръководи присъединяването на Таврия и Крим към Руската империя и притежава много земи. Потьомкин се проявява като талантлив администратор. Екатерина II му възлага трудната задача да засели южните райони на Русия, извоювани от Османската империя. Той се справя много добре, като привлича с привилегии бежанци от Балканите, включително и българи. Основател е на много градове по северното крайбрежие на Черно море, включително Новорусийск, Екатеринослав /1776г./, Херсон /1778/, Севастопол /1783/, Николаев /1789/... Потьомкин е главният управител на Молдовското княжество/1790-1791/.
В историческите анали за императрица Екатерина II, Велика, остава пътуването й до Крим през 1787г., организирано и водено от княз Потьомкин, преминаващо през прочутите и незаличими “Потёмкинские дере́вни“/"Потьомкински села"/.
През ранната пролет на 1787 г. Потьомкин повежда 57-годишната императрица Екатерина II към Крим. Това събитие е невероятно по мащабите си. С Екатерина пътува целият двор – близо три хиляди души! Съпровожда я също полският крал и няколко европейски дипломати. Императорският кортеж е от 14 карети, 124 покрити шейни и 40 резервни шейни. Екатерина пътува в карета за 12 души, теглена от 40 коня, в която я съпровождат придворните, прислугата, а също и представители на дипломатически мисии. Пътуването на императрицата почти по целия маршрут се осветява от факли и горящи бъчви. На всички големи спирки я посрещат генерал-губернатори, а в Херсон към императрица Екатерина се присъединява императорът на свещената римска империя Йосиф II. В самия Крим императрицата остава 12 дни.
Пътуването има за цел запознаване с богатствата на Нова Русия и с успехите на княз Григорий Потьомкин, който управлява целия руския юг. Гостите трябва да се убедят, че Русия твърдо е стъпила на Черно море. Княз Григорий Потьомкин е главен организатор на пътуването. В стремежа си да се представи по-добре пред императрицата си князът си служи с импровизации и манипулации, дори с измама. Потьомкин нарежда да се изградят покрай пътя дървени и картонени декори с изрисувани красиви селски къщи (т.нар.Потьомкински села)пред които поставя стада с добитък, добре облечени селяни и селянки, чували с пясък, които отгоре са покрити с жито за доказателство за изобилие, та дори и цветя на прозорците-декори, от които надзъртат с поздрав жени и мъже, които посрещат радостно императрицата. Той нарежда в селата и градовете, където ще спира императрицата, да бъдат построени тези “нови пътни станции, дворци, триумфални арки“, а селяните са задължени да излизат и да посрещат Екатерина II и придружаващите я придворни и високопоставени чужденци, облечени в празнични дрехи. Целта на тази “бутафория“ е била да демонстрира мощта, стабилността и икономическото процъфтяване на Руската империя, въпреки нищетата и бедността в региона.
Коментари остават и до днес за “фалшивите села, торби "пшеница", пълни с пясък, огромни стада добитък, които всъщност са едно и също стадо, показвано на императрицата многократно и т.н.“ Има и участници, които отричат измамата на Потьомкин като принц Шарл-Жозеф дьо Лин (1735-1814), който присъства по време на пътешествието на Екатерина и определя слуховете за фалшивите села като абсурдни. Граф Луи-Филип дьо Сегюр (1753-1830), който също присъства на пътешествието до Крим, пише: "Градове, села, имения, а понякога и прости колиби бяха така украсени с цветя, с боядисани декори и триумфални порти, че изглеждаха като някакви чудотворни градове, замъци, създадени с вълшебство, невероятни градини..."
Това пътуване на Екатерина повдига аспирациите на Истанбул. Турция поисква Крим да им бъде върнат, а при отказа, тя обявява война на Русия. Войната (1787-1791 г.) преминава много лошо за Османската империя - войските ѝ не се радват на нито една победа над руснаците. През 1791 г. Русия и Турция подписват Яшкият мирен договор, който потвърждава Крим като част от Руската империя.
Оказва се, че митът или измамата за "Потьомкинските села" всъщност е полезен за основния житейски проект на Григорий Потьомкин - анексиране на Крим от Руската империя. Потьомкин умира по време на разискванията по Яшкия мирен договор, окончателният документ за формализиране на неговия подвиг.
Княз Потьомкин, известен като “тайния господар на Русия“ успява да завладее сърцето на най-суровата и властолюбива руска императрица – Екатерина Велика и остава велик княз в съграждането на Украйна.
Потьомкин присъединява Крим към руската империя. Като губернатор на Новорусия, той разработва план за овладяване Крим, който граничи с поверената му губерния. След победата над Османската империя през 1774г., в която Потьомкин пряко участва, според мирния договор Кримското ханство е обявено за свободно. Турците обаче не бързат да изтеглят войските си от ханството. Под ръководството на Потьомкин в продължение на много години руснаците успяват без да проливат кръв да се споразумеят с турците и с населението на Крим за присъединяването му към Русия. През 1783 г. Григорий Потьомкин на плоския връх на планината Ак Кая (Бялата скала) лично приема от кримските велможи и обикновените хора клетва за вярност към руската корона. За присъединяването на Крим Потьомкин е повишен в ранг фелдмаршал.
Потьомкин умира като истински воин – на голото поле
През 1791 г. 52-годишният Потьомкин води мирни преговори с Турция, приключвайки поредната война между Русия и Османската империя. По пътя от Яса към Николаев на Потьомкин неочаквано му прилошава. Заповядва да го изнесат от каретата и умира на полето. Последните му думи са: “Това бе всичко, аз умирам! Изнесете ме от каляската. Искам да умра на полето!“ Императрицата Екатерина била съкрушена от смъртта на Потьомкин. "Моят ученик, моят приятел, може да се каже, моят идол, княз Потьомкин-Таврически почина!", пише тя. Прахът на Потьомкин е погребан в Свето-Екатерининския събор в Херсон.
Ще има ли Украйна нов Потьомкин, се питам днес? Нов водач, който освободен от властолюбие и военни постъпи ще стигне до дипломацията, за да гради нови отношения на Украйна с Русия и света с отдаденост, креативност и любов към народите.
