/Поглед.инфо/ Преди дни бе проведено 76-тото заседание на Общото събрание на ООН, но за първи път то протече в смесен формат. Почти 2/3-ти от държавите - членки участваха физически и то на равнище държавни глави, премиери, министри. Някои предпочетоха, като нашия президент г-н Румен Радев, да участват on-line. On-line бяха и част от събитията по време на този висок форум. Например, по въпросите за хранителните системи или за диалог по въпросите на енергетиката. За света изказванията по време на тази среща на Общото събрание на ООН са важни не само за ориентация в геополитиката, но и за изясняване позициите на водещите сили по отношение на последните събития, които се случват на международното поле. Следи се под лупа всеки жест, всяка дума или по-точно сигнал, който подават лидерите на участващите във форума държави. Особено на тези, които имат решаваща дума за настоящето и бъдещето на всички. За България е от значение, разбира се,,какво казва президентът на САЩ, министър Лавров като представител на Русия на форума или на някои от водещите политици на ЕС. Защото те са глобалните играчи в нашия регион и са тези, които на практика налагат конфронтационната си политическа роля на Балканите. Приобщаването ни към този или онзи геополитически играч по поставените от него стратегически цели си е стара практика на претендиращите за влияние върху нашия полуостров. А той определено е важен, защото е от основните подстъпи към Русия, Черноморския регион, Егейско и Средиземно море. Да не говорим за Кавказ или още по-далеч на Изток. Но за нас е от значение и какви позиции отстоява, например, турският президент Ердоган. Най-малкото защото Турция е нашия най-голям съсед и се определя за сериозен регионален играч.

Нормално е Ердоган да има разширена програма в Ню Йорк и тя да не се ограничава само с откриването на нова турска сграда в този мегаполис, но и със срещи извън форума като тези с турско-американски търговски и мюсюлмански общностти в САЩ.Както казва Ердоган „прегърнахме и нашите съграждани, които живеят в САЩ, както и нашите мюсюлмански братя и сестри като подчертахче желанието си за един по-справедлив свят”. Галещи ушите слова, които са следствие почти 20 години опит на най-високите нива в турската политика. Основните си тези Ердоган разви не само на трибуната в ООН, но и в интервю пред CBS, с което се похвали пред турските журналисти след завръщане в Анкара. И за него отношенията със САЩ са от първостепенно значение, но откровеното му признание, че „не започнахме добре с г-н Байдън” подкрепя извода му за „ отношенията ни с Америка за съжаление не са добри”. Подчертава в интервютата пред турски журналисти, че е работил добре с Буш-син, с Обама, с Тръмп, на не и с Байдън. Личи разочарование, което не му пречи да посочи, че „няма я стара Турция, това е друга Турция” и „има и други врати”. В отговор на въпрос на водещата в CBS News Маргарет Бренан „защо продължава да купува руските системи С- 400”, Ердоган подробно обяснява,че след като Турция е превела 1.4 млрд дол за американските самолети F-35, 5 на брой, е получила отказ за доставка.Не приема посочената причина като покупката на С-400, защото според него едното е следствие на другото. Не може една страна да се намесва в отбранителните политики на друга страна смята Ердоган. И допълва, че „не можете да се намесвате в защитната система, която ще получа от друга държава”. Доставките на С-400 са „свършен въпрос”. Но не забравя да се похвали, че „ще започнем да произвеждаме всичко, което ни е необходимо за нашата сигурност”. На първо място дронове. Да, Турция, казва Ердоган, ще купува руските С-400, но коментарите в американските медии са „Турция се обърна към Путин след разочароваща среща с Байдън”. Асошиейтед Прес съобщава, че „след последните разочароващи разговори с Байдън Ердоган сигнализира, че иска да установи по-тесни връзки с Русия”. Според Анкара среща на Ердоган с Путин ще се състои в Сочи в края на месеца. Предполага се на 29 септември и то за два дни. Сигурно и неотдавнашната среща в Москва на Путин със сирийския президент Башар Асад, която предшества тази с Ердоган, е сигнал, че Русия остава вярна на диалогичната си политика във всички посоки. Като не забравя своите интереси в Сирия. Но за Ердоган Сирия е ключов въпрос във външната политика на Анкара, което има пряка връзка и с вътрешни проблеми и политики, включително бежанци и военно присъствие при този съсед. Именно затова и Ердоган в Ню Йорк обръща специално внимение на отношенията Анкара//Москва. В Сочи срещата ще е тет, а тет, но главна тема явно ще е Идлиб, Сирия т.е. ситуацията в страната на Асад. Ердоган казва, че „ще кажем откъде идваме в Сирия и откъде ще дойдем в бъдеще”, каквото и да означава това. Факт е, че Русия и Турция са важни играчи в региона, но да се каже, че „досега не сме имали никакви правонарушения в отношенията с Русия” си е нещо като надскачане. Известни са редица разминавания в позициите на двате страни и това не е само за Крим. Дори ако въпросът с непризнаването на Крим като руска територия,,както и резултатите от гласуването там на последните парламентарни избори, да се използва от Ердоган повече във вътрешен план. Не толкова в подкрепа на позиции на Украйна, например. В Ню Йорк Ердоган обръща повече внимание на въпроса, че „не трябва да има нова нестабилност в Сирия” и сочи престрелките и бомбардировките , които са случиха преди дни в Идлиб. Загинаха и турски войници. В това отношение Лавров, външен министър на Русия, дава руския отговор по темата на въпрос на журналисти в Ню Йорк. Заявява, че „има споразумение между Путин и Ердоган за Идлиб и Турция пое ангажимент за отделяне на нормалните дисиденти от терористите.Трябваше да се случи отдавна, но не се сдучи”. Обаче Ердоган се надява, че след срещата с Путин „надяваме се да навлезем в много по-силен и много различен период в отношенията между Русия и Турция”. Надява се да получи разбиране и по въпроси относящи се до инвестиии в Азербайджан, включително за ж.п. линия и магистрала. Без да пропусне да заяви, че по отношение на конфликта в Нагорни Карабах е имало разминавания в позициите на двете страни. Турция е била принудена да се оттегли от разговорите между Русия, Армения и Азербайджан. „Но имахме възможност да се измъкнем от Азербайджан по много положителен начин, защото Путин го постави чрез правилни решения”. Някои биха припомнили поговорката „не вярвай на данайците дори да ти носят дарове”. Но това е грижа на Москва.

Любопитното е, че Ердоган споделя тези становища открито с журналисти и отговаря на всеки техен въпрос с необичайна откровеност. Вътрешната ситуация в страната, свързана с недоволството от увеличения брой бежанци, проблемите в икономиката, намаляващото влияние на управляващата негова партия, ПСР, атаките на опозицията са все въпроси, които дават основание за демонстриране на активна външна политика и подчертаване на влияние на Турция на международната сцена. Ердоган припомня, че в речта си пред Общото събрание на ООН е говорил и за роля на Турция в Афганистан, за участието й в стратегиите за тази страна. Твърди, че САЩ трябва да платят цената за изтеглянето си от Афганистан и че Турция не е в състояние „да отвори врата за приемане на афганистански бежанци”. „Няма да позволим такова нещо” категоричеи е Ердоган. Независимо, че „афганистанският народ е братски и имаме обща история, като в Сирия и Ирак”. Но „има цена, има цена” казва Ердоган и според него тя трбява да се плати от САЩ. Нещо като ЕС, за да спре потоците мигранти идващи от територията на Турция към Европа? Иначе Турция има сили да инвестира в Афганистан, както го е правила, но обстановката на този етап явно не предполага бързо развитие на такива процеси.. Усилия ще се насочатг към Глазгоу, където Анкара ще търси водещо място на срещата за климата. За целта ще ратифицира Парижкото споразумение за климата. Защото Глазгоу ще е нов терен за среща на водещите лидери от цял свят и ще даде възможност за нови контакти и споразумения. Отново външна политика, която похлупва вътрешни проблеми. Още повече, че темите са важни за бъдещето на човечеството.

Ако с нещо Ердоган се открои сред останалите изказващи се на срещата на Общото събрание на ООН, това е често поставяния от него въпрос за реформа в СС на ООН. Според него правото на вето там трябва да се отхвърли, а самият състав на СС на ООН да се увеличи с нови членове. Разбира се с участието на Турция като голяма държава. Ердоган определено счита, че тази идея ще намери подкрепа сред държавите-членки на ООН и трябва де се подложи на дебат. Ако някой разсъждава в дух „всичката Мара втасала, че и това”, защото светът е затънал в достатъчно други проблеми, явно не познава навиците и амбициите на Ердоган. А дали някой друг стои зад такива сценарии е въпрос за размишления. Както се налага и София да поразсъждава над позициите, които представя големият ни съсед. Защото често чужди позиции са все за наша сметка.