2 123 224 са семействата В България

Намалява броят на семействата с две, три и повече деца.

Според данни на Националния статистически институт (НСИ) преброяванията на населението и жилищния фонд са единственият източник за осигуряване на надеждна, изчерпателна и детайлна информация за броя и структурата на семействата и промените, които настъпват в тях. Към месец февруари 2011 г. семействата у нас са 2 123 224, от които 1 537 777 (72.4%) живеят в градовете, а 585 447 (27.6%) - в селата. До средата на миналия век семействата са отъждествявани с домакинствата и не са наблюдавани отделно. Промени в начина на изучаване на семействата настъпват от 1965 г., когато те се обособяват като отделна единица за наблюдение в програмата на преброяванията.През периода 1965 - 1985 г. броят на семействата в страната се увеличава с 289 807 (12.0%), а на лицата, живеещи в тях - с 658 843 (9.1%). При следващите преброявания се отчита общо намаляване на броя на семействата с 576 731 и на лицата в тях - с 2 139 542. Най-голямо намаление в броя на семействата е регистрирано между последните две преброявания. Към 1.02.2011 г. семействата в България са по-малко с 245 876 (10.4%) в сравнение с 2001 година. За 45-годишния период, през който се изучават семействата у нас, се установява слабо намаляване в средния размер на семействата - от 3.0 лица през 1965 г. на 2.7 лица през 2011 година.

Започналото в средата на миналия век намаление на селското население за сметка на градското се отразява върху промените в структурата на семействата по местоживеене (град/ село). През 1965 г. семействата в селата са 56.2% от всички семейства в страната, а към 1.02.2011 г. делът на тези семейства е 26.7%.

Известни различия има в динамиката на броя на семействата по области. Те се дължат на специфичните особености на отделните области, свързани предимно с интензитета на процесите на раждаемост и смъртност, с различното икономическо развитие, както и с размера и направлението на миграционните потоци - вътрешни и външни. През периода 2001 - 2011 г. броят на семействата намалява в 26 от областите, като най-чувствително е намалението в областите Видин (27.3%), Враца (26.1), Монтана (22.3%) и Разград (20.4%). Увеличение в броя на семействата има само в две от областите в страната. В област София (столица) семействата нарастват с 14 511 (4.3%), а в област Варна - със 116 (0.1%). Между последните две преброявания средният размер на семействата намалява в 22 области. По-значително е намалението в областите Благоевград - от средно 3.0 лица в едно семейство през 2001 г. на 2.8 лица през 2011 г., Смолян - от 2.9 на 2.7 лица, и Кюстендил - от 2.8 на 2.6 лица. В 6 от областите средният размер на семействата не се променя през този период.

От 1965 г. до днес при всички преброявания се наблюдава нуклеарното семейство, включващо две и повече лица, които са свързани помежду си с определена степен на родство както по кръвна линия, така и в резултат на брак/съжителство без брак или осиновяване. За разлика от биологичното семейство, обхващащо цялото потомство на съпрузите, към нуклеарното семейство се отнасят само никога невстъпвали в брак деца, които живеят заедно с родителите си, независимо от възрастта им. Семействата са три основни вида: семейство от двама съпрузи (в юридически брак или съжителство без брак) без деца; семейство от двама съпрузи (в юридически брак или съжителство без брак) с никога невстъпвали в брак деца и семейство от един родител с никога невстъпвали в брак деца.

Към 1.02.2011 г. най-голям е броят на семействата, съставени от двама съпрузи с никога невстъпвали в брак деца, които са 996 446 от всички семейства в страната.

Семействата от двама съпрузи без деца са 813 995, а семействата, съставени от един родител с никога невстъпвали в брак деца - 312 783.

В периода 1985 - 2011 г. значително намаляват пълните нуклеарни семейства (двама съпрузи с никога невстъпвали в брак деца). Относителният им дял от 54.7% през 1985 г. намалява на 50.8% през 2001 г. и достига 46.9% през 2011 година. За същия период делът на семействата, съставени от двама съпрузи без деца, остава почти непроменен.

В много от европейските страни е широко разпространена формата на съжителство между двама души на семейни начала без юридически оформен брак. В България този вид съжителство придобива разпространение през последните 20 - 25 години. Между последните две преброявания броят на тези семейства се увеличава близо два пъти и към 1.02.2011 г. в съжителство без брак са 289 893 (13.7%) от всички семейства в страната. В тези семейства живеят 888 818 лица, или 15.3% от всички лица в семействата.

Съжителството на семейни начала без сключен юридически брак е най-популярно сред никога невстъпвалите в брак лица. От всички живеещи в съжителство без брак лица над три четвърти (76.4%) са неженените/ неомъжените, 16.7% са разведените, 3.2% - вдовците, и 3.7% женените. В 18.8% от всички семейства от двама съпрузи с никога невстъпвали в брак деца в страната съпрузите съжителстват без юридически брак. В градовете относителният дял на тези семейства е 16.8%, а в селата - 24.8%.

Делът на семействата, образувани от един родител с никога невстъпвали в брак деца, нараства от 7.7% през 1985 г. на 13.7% през 2001 г. и през 2011 г. достига 14.7% от всички семейства в страната. Майките с никога невстъпвали в брак деца са 80.4% от всички семейства от един родител с деца, а в 19.6% от семействата бащата сам отглежда децата си. С най-голям относителен дял на семействата от един родител с никога невстъпвали в брак деца е област София (столица), в която този вид семейства са 18.5% от всички семейства в областта. Най-малък е делът на семействата, съставени от един родител с неженени (неомъжени) деца, в областите Смолян (10.4%) и Кърджали (10.1%).

При анализиране на семействата от един родител с никога невстъпвали в брак деца според юридическото семейно положение на главата на семейството се установява, че през периода 1985 - 2011 г. непрекъснато се увеличава броят на неженените родители (самотни майки и бащи) - от 4 762 през 1985 г. на 56 963 през 2011 година. С 15.9 процентни пункта нараства относителният дял на тези семейства и при последното преброяване те са 18.2% от всички семейства, съставени от един родител с неженени деца. Семействата на овдовелите родители с никога невстъпвали в брак деца също се увеличават и през 2011 г. те са 35.5% от всички непълни нуклеарни семейства. Броят на семействата, съставени от един родител, който юридически се води в брак, но фактически сам отглежда децата си, се увеличава през периода 1985 - 2001 г. и намалява между последните две преброявания с около 7 хил. семейства. Към 1.02.2011 г. относителният дял на тези семейства е 14.9% от всички непълни нуклеарни семейства.

През периода 2001 - 2011 г. намалява и броят на семействата, съставени от разведени родители с никога невстъпвали в брак деца. Техният относителен дял обаче продължава да бъде висок и към 1.02.2011 г. те са 31.4% от всички семейства, съставени от един родител с неженени деца.

Измененията в броя и вида на семействата са съпроводени с промени в структурата им по брой на членовете. В нашата страна преобладават двучленните семейства. Техният брой и относителен дял нараства от 937 841 (38.9%) през 1965 г. на 1 053 471 (54.8% ) през 2011 година. Броят и относителният дял на тричленните семейства варира между преброяванията и към 1.02.2011 г. тричленни са 653 207 (24.5%) от всички семейства в страната.

Към 2011 г. четиричленни са 367 788 (17.0%) от всички семейства. За периода 1965 - 2001 г. относителният им дял намалява със 7.4 процентни пункта. Многочленни, съставени от пет и повече лица, са 48 758 (3.7%) от семействата в страната. През разглеждания период броят им намалява близо три пъти.

Данните от последните преброявания показват, че като типична форма на семейството в България е утвърден еднодетният модел. Броят на семействата с едно дете нараства между преброяванията и към 1.02.2011 г. те са 829 161 - 63.3.0% от всички семейства с деца. През същия период абсолютно и относително намалява броят на семействата с две, три и повече деца. При последното преброяване многодетни (с три и повече деца) са 56 017 семейства, или едва 4.3% от всички семейства с деца.

Особеностите на отделните области определят и различията между тях по

показателя „брой на децата в семейството”. С най-голям дял на семействата с три и повече деца са областите Сливен (8.8%), Пазарджик (7.2%) и Кърджали (6.9%), а с най-малък - София (столица) (2.9%), Перник (3.0%) и Габрово (3.1%).

Средната възраст на главата на семейството е 51 години (50 години в градовете и 53 години в селата). Това донякъде е предпоставка за големия брой семейства, в които не е имало или вече няма никога невстъпвали в брак деца. Към 1.02.2011 г. без деца са 813 995 (38.3%) от семействата в страната (35.5% в градовете и 45.9% в селата).

С най-голям относителен дял на семействата без деца са областите Видин (47.6%), Монтана (45.3%), Ловеч (43.4%), Плевен (42.8%) и Ямбол (42.5%), а с най-малък – областите София (столица) (29.9%), Благоевград (32.1%) и Варна (33.8%).

Интерес представляват семействата, в които се отглеждат и възпитават децата до навършване на пълнолетие, т.е. семействата с деца под 18 години.

Към 1.02.2011 г. семействата с деца под 18 години са 755 946, или 57.7% от всички семейства с никога невстъпвали в брак деца в страната. В тези семейства се отглеждат 1 087 503 деца на възраст до 18 години. В градовете живеят 570 945 (75.5%) от семействата с деца под 18 години, а в селата - 185 001 (24.5%).

В пълни нуклеарни семейства (двама съпрузи с никога невстъпвали в брак деца) се отглеждат 907 683 (87.6%) деца на възраст до 18 години, като 293 709 от тези деца живеят в семейства, в които двамата съпрузи са в съжителство без брак.

През 2011 г. в семействата, съставени от един родител с никога невстъпвали в брак деца, има 179 820 деца на възраст до 18 години. Следователно в тези семейства се отглежда и възпитава всяко осмо дете в страната.

Анализът на семействата с деца по области показва, че най-голям е относителният дял на семействата, в които има деца под 18 години, в област Сливен - 63.7% от всички семейства с деца в областта, а най-малък - в област Перник (53.1%).