/Поглед.инфо/ „Безусловно Иран е важен и нужен партньор за Русия, както и Москва за Техеран, но отношенията между двете страни трябва да се разглеждат само като партньорски - за никаква дружба или братски отношения не може да става въпрос. Близкият Изток не прощава сантиментите и уважава само силата, решителността и непоколебимостта в защита на собствените интереси. Тоест качествата, които Русия демонстрира в Сирия“.
До това заключение стига журналистът Геворг Мирзаян в анализ на двустранните отношения след изборите в Иран, публикуван в „Експерт онлайн“.
След изборите в Иран пред двете страни се разкриват изкусителни перспективи в областта на военното, икономическото и политическото сътрудничество, но много от тях са илюзорни, предупреждава авторът. Единствената реалност засега е прословутата сделка за доставка на руски комплекси С-300 за Техеран, която трябва да бъде реализирана в първата половина на 2016 г., макар че договорът е стар, още от 2007 г., но беше замразен заради санкциите срещу Иран. Анализаторът отбелязва, че във военната сфера Кремъл се явява оптималният партньор за Техеран. Не така, обаче, стоят нещата в икономическата област, където за иранския пазар ще се конкурират много повече играчи, особено след отмяната на санкциите.
Съвсем не е сигурно, че след изборната победа на „блока на реформаторите“, в Иран ще бъдат извършени радикални реформи, смята авторът. Реформаторите спечелиха всичките 30 мандата в столицата Техеран, но Иран не се състои само от градската средна класа, селата и нискообразованите избиратели гласуват предимно за консерваторите, които спечелиха половината места в Меджлиса, се казва в анализа. А след втория тур се очаква те да спечелят още места, така че за реформаторите е възможно да останат само една трета от местата. Но дори и Иран да проведе реформи и да отвори пазара си за чуждестранни компании, сред тях няма да са много руските. Докато с Москва се водят само разговори за колосални договори, иранският президент Рухани отлетя в Париж и Рим за сключването им, а ръководителят на Китай пристигна в Техеран за подписването на конкретни сделки. Русия ще трябва да осъзнае факта, че освобождаването на Иран от санкциите значително ще усложни достъпа й до иранския пазар, отбелязва Мирзаян.
Колкото до политическото сътрудничество – в тази област се отваря широк простор за общи действия и дори фантазии. Основният общ проект на двете страни в момента е спасяването на Сирия от ислямисти, радикали, Турция и Саудитска Арабия и Иран не възнамерява да се отказва от този проект. За разлика от своите побратими в Русия, иранските „либерали“ не възнамеряват да погребат националните интереси на страната заради смяната на режима, така че за Хасан Рухани режимът на Асад си остава съюзник, както и за Али Хаменей. И в това отношение съвместните действия на Москва и Техеран ще продължат, прогнозира анализаторът.
Друга пресечна точка на общите им интереси се явява Турция. Отношенията на Кремъл с Анкара са крайно усложнени, Иран също не храни топли чувства към турците. Не толкова поради цивилизационни различия, колкото заради политиката на Ердоган, който е най-яростният противник на подкрепяния от Иран режим на Башар Асад. Освен това опитите на турския президент да разбърка картите в Кавказ не може да не безпокои иранците – те имат свои интереси в Армения, а Техеран и така е твърде зает с разрешаването на кризата по източните си граници, за да отделя ресурси и на север.
Москва и Техеран имат сходство и в позициите си по отношение на Саудитска Арабия. Русия се дразни от постоянните опити на Рияд да я обвини за нарушаване на примирието в Сирия. Иранците не просто се дразнят от саудитците – те са екзистенциални врагове. Рияд буквално води война с Техеран по периферията на Йемен, Ирак и Сирия. И това ще продължи, независимо дали в Иран на власт са реформатори или консерватори, смята авторът.
Нужно ли е обаче Русия да участва в тези ирански проекти? Да, на пръв поглед съвместните действия срещу Турция имат определен смисъл, но работата е там, че в плановете на Кремъл не влиза конфликт с Анкара. Въпреки проблемите с Ердоган, Русия все пак се надява да нормализира отношенията си с Турция в интерес и на двете страни. Колкото до Саудитска Арабия – то нейните проблеми с Иран не са руски проблеми. Кремъл не бива да повтаря грешките на САЩ и да нагазва дълбоко в конфликтите между близкоизточните държави, а само да ги използва в свой собствен интерес, съветва анализаторът.