Без тук да разисквам проблемите във връзка с ал. 2 на чл. 67 и ал. 2 на чл. 76 от Конституцията, по повод данданията от страна на някои партийни групи относно измененията в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС: https://www.parliament.bg/bg/rulesoftheorganisations), доколкото тя е израз и потвърждение на застъпената в цитираната предишна публикация теза за произтичаща от загуба на доверие криза на представителната демокрация, намирам за уместно да споделя като допълнение изложеното в настоящата бележка. Мотивите за това са, че гюрултията за изневяра сред представящи се за опозиция, все едно като бъдещ жених или булка в т. нар. парламент, не е повече от лицемерие. Което не е излишно да бъде изяснено и стане достояние на гражданите.
В различни публикации из медиите позицията на напусналите, отделили се от една или друга партийно организирана парламентарна група се определя вкл. деликатно като покупко-продажба с цел формиране на кворум в интерес на парламентарно представената управляваща коалиция. А това, видиш ли, вреди на тактиката на ония парламентарно представени партийни групи, която ако не друго се свежда до шикалкавене в тяхната дейност из коридорите на парламента, надничайки като клоуни в мизансцен чрез пречки за сформиране на въпросния кворум за поредното представление. От където се извежда, че искането от т. нар. независими депутати, придружено от проект за решение, мотиви и предварителна оценка за въздействието (https://www.parliament.bg/bills/44/054-02-84.pdf) за изменения на ПОДНС, с каквито да им се предостави възможност да изпълняват функциите си не на второстепенни партийни, а като главни роли на народни представители по см. на чл. 67, ал. 1, изр. първо от Конституцията, било не само неморално, а и противоречащо на ПОДНС и дори на Конституцията. Интересно освен възприемането на парламента като говорилня всички ония, които се упражняват в тоя занаят дали са чели, и ако са чели как иначе тълкуват тия актове освен през сценария на партийната си принадлежност и обвързаност. И не само, а ако се касае за пазарене от кого, между кои и на какъв принцип става дума. Защото партиите, макар според ал. 3 на чл. 11 от Конституцията призвани да съдействат за изразяване на политическата воля на гражданите, все пак като организации не на всички, а на част от тях имат свой живот, какъвто като на актьорски трупи не е публично достояние. Кой какво, как и защо играе в тях и посредством тях си е работа на партийната трупа, а не обществена. Съответно и тая или оная централна, регионална, местна и пр. партийна структура дали и какво била казала за един или друг народен представител в парламента. Понеже като такъв той не представлява партията или която е да е нейна структура, а целия народ. Затова е народен, а не партиен представител. Впрочем, това се елементарни неща и не бих могъл по такъв повод да кажа нищо повече, освен че би било срамота за който и да е захванал се с политика, при това като народен представител, макар и като артист, статист или какъвто е, да се двоуми по въпроса. Или да имитира такова двоумене, заблуждавайки публиката, че отстоява някакви, макар партийни позиции. Отделна тема е от гледна точка на споменатото по-горе кой как, дали и доколко изпълнява в съответствие с цитираните ал. 2 на чл. 67 и ал. 2 на чл. 76 от Конституцията възложените му от избирателите функции на техен, а не партиен представител. А за това несъмнено поисканите от независимите такива и извършени промени в чл. 54, ал. 6 и чл. 58, ал. 1 от ПОДНС са напълно в съответствие с Конституцията. Те не касаят т. нар. парламентарни трупи по см. на Глава четвърта от ПОДНС, поради което всякакви спекулации по темата от едни или други партийни представители на такива, ако не злоупотреба не са нищо повече от проява на неразбиране същността и смисъла на онова, за което по силата на избор са призвани от суверена. Така или иначе, въпреки принципно основателната промяна в ПОДНС, предмет на настоящата бележка, с тия или ония т. нар. народни представители настоящото формирование като театрално представление за парламент, за суверена е нелегитимно. Поради което единствено меродавен изход от все по-задълбочаващата се не само политическа криза е неговото разпускане, да не кажа разгонване, и възможно по-скоро произвеждане на избори за ново – действително Народно събрание.
* Много шум за нищо
** https://pogled.info/bulgarski/kogo-predstavlyavat-narodnite-predstaviteli.121057
