/Поглед.инфо/ "Нормално през гара Илиянци преминаваме транзитно със скорост 70 км/ч. Добре, че ни насочиха в отклонение и скоростта бе до 40 км/ч. Ако бяхме се движили по главния коловоз, бяха нужни поне 350-400 м спирачен път.

Наведнъж щяхме да пометем поне 200 човека, а по железничарските статистики годишно самоубийците на релсите са към 90."

Това разказаха пред "24 часа" машинистите от "отвлечения" ускорен бърз влак "Янтра" Ивайло Пенчев и Мартин Николов.

Във вторник привечер те се върнаха в локомотивното депо в Горна Оряховица след поредното си пътуване до Русе. Това беше третата им смяна след инцидента от 5 септември, когато разгневени пътници от повредена мотриса спряха влака от София до Горна Оряховица със стена от тела.

35-годишните мъже са навъртели по 15-ина години стаж в железницата, но подобен екшън не им се е случвал, споделят те.

"Ситуацията бе странна и куриозна. Аз като видях хората, бях подготвен да спра. Първото, което си помислих, е, че има препятствие някакво, което трябва да бъде избегнато. На релсите имаше над 20 човека и над 200 наоколо по перона, повечето жени и старци с бастуни.

Не знам как успяха да се организират толкова бързо хора, които не се и познават, и да застанат пред влака. Дори един колектив не можеш да го събереш, както те се бяха събрали. Това си беше спонтанен бунт. Много смело беше от тяхна страна. Чух да си подвикват "Пазете се", но аз вече почти бях спрял и нямаше как да се получи удар", разказва Ивайло.

Въпреки твърденията на БДЖ, че локомотивната бригада е била предупредена за хората на релсите, машинистите споделят, че първоначално не са знаели какво се случва.

"След като спряхме вече, бяхме уведомени от началника на гарата, че тези пътници настояват да се качат в нашия влак, и така се случи", допълва вторият машинист Мартин.

С колегата си отдават спонтанната жива верига на натрупан стрес от напрегнатия живот. Не смеят да търсят причините в окаяното състояние на жп парка.

От гневните клиенти на БДЖ обаче никой не се е опитвал да превзема електровоза или да се качва в машината, категорични са локомотивните машинисти.

Двамата железничари не са влизали и в пререкания с пътниците. Не дали ухо на псувните по адрес на БДЖ и заканите на дядо, че ще дръпне внезапната спирачка, за да слезе на своята спирка, където по принцип бързият влак не спира.

"Хората искаха да бъдат превозени до спирките си, затова ни беше връчена телеграма от диспечерите с изменено разписание и сме се движили като пътнически влак до гара Мездра. Тръгнахме след 20-ина минути, след като всички се качиха", продължава Мартин.

Ускореният бърз влак, който е със запазени места, е бил пълен още от София. С новите "попълнения" от пасажери се налага Ивайло да слиза на почти всяка спирка и да помага на началник-влака да набутат хората, за да затворят вратите на вагоните.

"Понеже бяха много в коридорите, не им стигаше въздухът и оставяха вратите отворени, но така ние не можем да тръгнем", уточнява машинистът.

По трасето между Илиянци и Мездра претъпканата композиция спира на около 25 спирки. Така натрупаното закъснение е 95 минути. Влакът стига до крайната гара Горна Оряховица в 23,16 ч вместо в 21,35 ч, както е по разписание.

Още на следващата вечер Ивайло и Мартин подкарват влака за Русе. Казват, че не са уплашени или стресирани от инцидента с "отвлечения" влак, но ще го запомнят завинаги. Смеят се на публикации, че имали нужда с тях да работят психолози. Не го приемат и за геройство, а просто за рутинно изпълнение на задължения.

"За тази работа се изисква сърце. Качваш се, обслужваш си влака, прибираш се - това е. На следващия ден пак. Това ни е работата.

Не можеш да си позволиш уплаха, защото, ако изгубиш контрол, нещата стават необратими. Това е мъжка професия", казва Мартин.

"Ще ги предложим за парична награда, все пак те не са допуснали никакво нарушение, реагирали са адекватно и са предотвратили опасна ситуация. Защото наистина инцидент е в железницата влак да бъде спрян по такъв начин. Квалифицирам го като гражданско неподчинение, и то не на шосе, а на железен път. Ти виждаш пътници в далечината и не можеш да предположиш, че те няма да се махнат от релсите. Нашите машинисти са си били на мястото, успели са да спрат на разстояние от хората, без никой да е бил застрашен", казва зам.-шефът на локомотивното депо в Горна Оряховица Савадор Ганчев.

"Решението как да реагираме го вземаме веднага, за по-малко от секунда, ние сме обучавани и готови за това", категоричен е Ивайло. Аварийни ситуации в пътуванията по релсите не липсват, признават машинистите.

Често се случвало заедно с пътници да местят паднали на железния път дървета или срутени камъни, за да продължат. Нямало как и при 40-ина годишните локомотиви да не настъпват повреди, но досега не са имали пожари във влака, или пък случаи със самоубийци.

Докато говорим с двамата машинисти на "отвлечения" влак, на коловоза до депото спира локомотивът от злополучното пътуване на 5 септември.

Локомотив номер 44-141 е антика, но се оказва, че е от последното попълнение на нова техника в "Пътнически превози", случило се през 1984-1985 година.

Покрай спрелия локомотив е пълно с бракувани вагони. Ръжда е превзела тотално противопожарен влак, който чака от ръководството в София да вземат решение да бъде продаден за скрап.

Покрай него са изрисуваните с графити няколко електрички. Те също са бракувани и вече не возят пътници. Вагоните са руски от 60-те години на миналия век.

"Не стават за ремонт, морално и материално са остарели, въпреки че са яки машини", разказва Савадор Ганчев.

Десетки са вагоните, блокирали релсите около локомотивното депо - всички са за скрап. Пари за нови няма.

Надяваме се да продадат "Товарни превози", за да се намерят пари за нови вагони и локомотиви, с които железничарите и пътниците да пътуваме по-бързо и комфортно и да не се случват такива инциденти като на гара Илиянци, коментират жепейците, пред "24 часа".