Едва ли е необходимо да се припомня христоматийната позиция на Франция, която два пъти наложи вето за влизането на Великобритания в тогавашната Европейска икономическа общност – през 1963 и през 1967 г. Много по-близка до нас и до македонските ни съседи е процедурата на Сърбия за започване на преговори за присъединяване към Съюза.
В началото Белград има да преодолява резервите на отделните страни-членки от ЕС. Водещи са възраженията на Холандия срещу неефективното сътрудничество между сръбските власти и трибунала на ООН за военни престъпления в Бивша Югославия, базиран в Хага. Натискът дава резултат и властите в Белград залавят всички сърби, обвинени във военни престъпления. През лятото на 2011 г. холандското вето е оттеглено. Европейската Комисия дава положителна препоръка за членството на Сърбия пред Съвета на ЕС През декември 2011 г. държавните и правителствените лидери от ЕС приемат заключението, че Сърбия е постигнала значителен напредък. Решението за даване на кандидатски статут обаче е отложено поради напрежението в Северно Косово. Този път възражението идва Германия, която ръководи военната мисия ЕУЛЕКС в Косово. От Сърбия се иска да предприеме мерки, за да свали напрежението между косовските сърби и албанци. На Белград е даден срок до първата среща на ЕС за 2012 г. Тя започва като Съвет на външните министри на 28 февруари и продължава на 1 и 2 март със Съвет на държавните и правителствените лидери.
Споразумението между Белград и Прищина, което съдържа взаимно приемлива формула за участието на Косово в регионални политически форуми и за съвместното управление на границите е постигнато в средата на февруари 2012 г. Германският външен министър Гидо Вестервеле обявява, че се лично се ангажира да подкрепи началото на преговори със Сърбия. Създава се впечатление, че е извървяна последната крачка на Сърбия към кандидат-членския статут.
В този момент Румъния поставя ново препятствие. Румънците искат допълнителни гаранции за спазването на правата на малцинствата в Сърбия, за да не провалят общото решение. Външните министри на ЕС предлагат на Белград да предприеме спешни мерки в следващите 48 часа, за да получи румънското одобрение на срещата на върха на ЕС на 1 март.
Сърбия трябва да направи отстъпки в двустранния спор за т.нар. „влашко малцинство“. Букурещ обвинява сръбските власти, че нарушават правата на етнически румънци от Тимочка Крайна. Районът обхваща няколко общини близо до границата и е населен с представители на т. нар. „влашката общност“, наброяваща около 40 000 души. В Белград твърдят, че румънското национално малцинство се намира основно във Войводина (Банат), и не приемат, че власите в Източна Сърбия имат румънска идентичност. От Букурещ искат Сърбия да подпише двустранен протокол за „ненамеса на държавата в правото на самоопределение на румънците“.
Румънската позиция е определена като „изненадваща” за останалите делегации в Брюксел, защото Румъния не е поставяла въпроса за власите при предишни обсъждания на сръбската кандидатура. Ултиматумът изглежда още по-неочакван, защото страната се приема като традиционен приятел на Сърбия и не признава едностранно обявената независимост на Косово.
Букурещ и Белград имат Споразумение за сътрудничество в областта на защитата на националните малцинства, в сила от 2004 г. То уреджа създаване на смесена междуправителствена комисия, която заседава най-малко веднъж годишно. Първата сесия на комисията трябва да се проведе през януари 2005 г., но се отлага до ноември 2009 г. Румъния обвинява за забавянето сръбската страна, която е насрочила първото заседание едва след получаване на поредица от повтарящи се настойчиви демарши. Двете страни спорят дали споразумението се отнася и за влашката общност от долината на река Тимок. Според Румъния, то е с румънска идентичност, а според Сърбия, то е автохтонно население. Без съответното признание, населението не би могло да получи образование на румънски език и да изразява своите религиозни чувство в рамките на румънските православни институции. Спорът отразява реалното разделение вътре във влашката общност. Някои власи се самоопределят като румънци, а други власи - като сърби. През 2009 г. в Сърбия се провеждат избори за национални съвети на малцинствата. Начело на влашкото малцинство са избрани политици, които не споделят румънската теза и принадлежат към управляващите в момента сръбски партии. Румъния обвинява сръбските власти, че са позволили и насърчили невласи да участват за тези избори, за да подменят реалната воля на общността.
След пореден румънски натиск втората сесия на Смесената междуправителствена комисия по малцинствата започва работа през 2011 г. По същото време Румъния продължава да се противопоставя на независимостта на Косово. Въпреки общото възходящо развитие в двустранните отношения, Смесената комисия не успява да постигне съгласие за подписване на протокол до вечерта от 29 февруари 2012 г. Междувременно, властите в Сърбия работят за утвърждаване на т.нар. „влашки език”. Езикът получава и своя азбука. Стандартизираната версия на азбуката е представена броени дни преди срещата на ЕС в Брюксел. Румъния твърди, че всъщност става дума за диалект на румънския език, изписван на кирилица.
Всичко това дава основание за включване на ултимативните елементи при представянето на румънската позиция в Брюксел. Съвсем очаквано водещи европейски политици изразяват опасения от дестабилизиращ ефект в региона. Германският външен министър публично критикува Румъния. Интересна е реакцията на румънските медии. Те обвиняват Германия, че приема за законно и нормално да поставя условия на Сърбия, но не приема същото да се прави от други членове на ЕС.
Едва сутринта на 1 март 2012 г. в Брюксел е подписан протокола от втората сесия на Смесената междуправителствена комисия за националните малцинства. Той съдържа гаранции за влашкото малцинство в Сърбия, които Букурещ преценява като достатъчни, за да оттегли ветото си към Белград.
В протокола е включен текст, че сръбската държава не може да се намесва в правото на румънското малцинство да се самоопределя. Препоръките на Съвместната комисия за подобряване на положението на румънското малцинство се разпространяват върху цялата територия на Сърбия. Това позволява в района на Тимочка Крайна румънският език да се изучава в училищата и да се ползва в местната администрация, а също да се улесни разпространението на румънски медии. Сръбската страна е принудена да се разграничи от създаването на „влашки език”.
След подписването на протокола, Румъния одобрява започването на присъединителни преговори между ЕС и Сърбия. Няколко часа по-късно лидерите на ЕС предоставят на Сърбия статут на кандидат-членка.
Разглежданият случай съдържа пълната гама от двустранен договор, смесена комисия, протоколи и условия за вдигане на вето. Всичко това е прекрасен пример за механизмите при решаване на спорове между страни-членки и страни кандидат-членки на ЕС. Разбира се, румънската позиция при даването на кандидат – членски статут в ЕС на Сърбия не се харесва на всички в Европа. Дискусия се води и в самата Румъния без да достигне до окончателно решение. Дискусията обаче не е престанала и има потенциал да бъде възродена по други поводи. Защото е част от по-общите дебати как една държава трябва да отстоява своите интереси в рамките на ЕС.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
