/Поглед.инфо/ Прилича на обикновено предизборно позициониране. Когато остават два месеца до изборите, всяка по-напрегната ситуация, ако не бъде отиграна умело, може да промени тенденцията и да обърне колата.
Кафето на Борисов и Местан, разбирателството между тях за ЦИК, общото им гласуване за заместник-председател естествено породиха множество коментари и слухове. Всички заговориха, че има проблем в отношенията между БСП и ДПС. Припомниха си, че по повод агитацията на майчин език Местан включи БСП в "антиевропейското мнозинство". Че сякаш в отговор пленумът на социалистите осъди и ДПС в декларация срещу езика на омразата. Сметната палата, частните здравни каси - поводите за разминаване не са един или два. Всъщност линията на редица наблюдатели от затихването на протестите насам е една и съща: постоянно внушаване, че БСП и ДПС са пред развод, че конфликтът между тях е неминуем, че правителството се клати и ще го събори не уличният натиск, а скандалите в лагера на управляващите. Донякъде има логика. Когато врагът те е обсадил от всички страни, се сплотяваш и забравяш противоречията с партньора. Щом обаче хватката отслабне, противоречията излизат отново напред.
И все пак не се виждат индикации за драматични трусове във властта. БСП и ДПС си партнират уверено и в различните ресори, и в кабинета като цяло, и по места, въпреки недоволството на част от червените структури срещу някои прекомерни претенции на по-малката партия. Семинарът в Боровец е друг ключов пример за наличие на сглобка. ДПС на практика е лоялен партньор на социалистите. То не смята, че печели, ако тръгне да ги сваля от власт. Напротив, опитът на тройната коалиция показа, че то по-скоро им помага сами да се свалят от власт. Така че навярно е пресилено да виждаме в последните събития знак за настъпваща голяма политическа промяна.
Тогава какво се случва покрай скандала с ЦИК? И най-важното, какъв е скандалът? Него нямаше да го има, ако президентът се беше съобразил с волята на народните представители за разпределение на членовете на комисията и не беше издал указ в разрез с тази воля. След като указът е налице, какво могат да направят замесените партии?! Ами ясно какво, да се опитат да се възползват от случая, за да заработи в тяхна полза.
Ако никой не беше предприел никакви действия след президентския указ, в очите на общественото мнение вероятно ГЕРБ щяха да бъдат виновни, защото президентът открито ги обслужва, дори с цената на закононарушения, и ДПС също щяха да бъдат виновни, защото искат да преяждат с власт, а президентът с мъка ги е спрял, и едва ли някой би ги подкрепил в желанието да преядат с още едно място в ЦИК.
И ГЕРБ, и ДПС не приеха така нарисуваната картина. ГЕРБ се изкараха жертва (цитатът е на Борисов). Макар указът да им даваше повече места, отколкото им даваше парламентът, заявиха, че са получили по-малко, отколкото трябва, после в пристъп на щедрост предложиха всичките си места на ДПС, и накрая, когато с гласовете на ДПС получиха заместник-председател на ЦИК, отново обясниха, че са пострадали от цялата история. ДПС прецениха, че са ощетени (цитатът е на Местан). Продължавайки да оспорват указа, те в прилив на благородство оповестиха, че се отказват от мястото си и също влязоха в ролята на жертва, едновременно подкрепяща предложението на ГЕРБ и отхвърляща това на държавния глава. Имаше и такива, които не съумяха да се възползват. БСП. Те избраха институционалния път на търсене на решение, който рядко бива оценен от публиката. Намерението да сезираш Конституционния съд, призван да решава спорове за компетентност между парламент и президент, е правилното от юридическа гледна точка. Съмнително е обаче то да донесе на този етап друг тип точки. Самата процедура го отнася напред в бъдещето, а и опозицията се постара достатъчно да компрометира съда като арбитър, приемлив за всички.
Съставът на ЦИК е важен не с оглед на някакви манипулации, както смятат мнозина. Специалистите са единодушни, че на това равнище те не са възможни. По-съществена е възможността чрез ЦИК да бъдат отправяни послания към избирателя, а и да се блокира при необходимост дейността . Изискването за мнозинство от две трети за вземане на решения е многозначително и сигурно ще бъде поставено на изпитание в следващите два месеца. ГЕРБ получиха своя шанс. БСП трябва да измислят друг сюжет, нещо съвършено различно, ако искат да се реваншират политически, защото в така очертаната схема на тях не им се откриват кой знае колко печеливши варианти. Казусът с ЦИК май не се оказа техният казус. Но има и други.