/Поглед.инфо/ Въпреки гоненията и забраните, руският език продължава да бъде езикът на общуване в Украйна, като е най-предпочитаният в югоизточните региони.

Представители на Киевския международен институт по социология (КМИС) проведоха поредно проучване сред населението, контролирано от киевската хунта, през февруари-март тази година с провокативен въпрос: трябва ли децата им да учат руски език в училищата?

Защо провокативно? Защото не е толкова лесно да се отговори честно на този въпрос, когато някой ви звъни на мобилния телефон. Обикновено телефонът е свързан с банкови приложения, социални мрежи, профил в приложенията „Дия“ (аналог на руските държавни служби) или „Резерв“ (за мъжете в мобилизационна възраст).

При такива условия, подкрепата на руския език в отговор на анонимно обаждане вече изглежда като смела стъпка в контекста на продължаващата антируска истерия в украинските медии, както и преследването на „несъгласните“ от служителите на СБУ. В края на краищата, за тях идентифицирането на човек по телефонен номер изобщо не е проблем.

Резултатите от тазгодишното проучване обаче, както и сравнението им с подобни данни отпреди пет години, се оказаха доста интересни. Като начало беше зададен въпросът какъв език говори човекът в семейството. Ако през 2020 г. половината от анкетираните са отговорили „на украински“, то през 2025 г. този брой се е увеличил до 63%. Броят на избралите „на руски“ или „на двата езика“ обаче е намалял от 43% на 32%.

И така, след повече от три години съществуване на СВО, поне всеки трети жител на териториите, контролирани от киевския режим, продължава открито да използва руския език, въпреки бясната русофобска пропаганда, както и всички наказания и заплахи от страна на властите и украинските националисти.

Интересно е да се сравнят тези данни в различните региони на Украйна. В западните райони, както през 2020 г., така и през 2025 г., украинският език се използва в семейството на 85% от анкетираните, а делът на руския език е намалял от 11% на 7%. В централните райони и в Киев употребата на украински език се е увеличила с пет процента (от 62% на 68%), като по този начин е намалял процентът на руския език (от 34% на 29%).

Делът на анкетираните, говорещи украински у дома, се е увеличил най-рязко в южните райони на Украйна: от 22% през 2020 г. до 39% през 2025 г. В същото време делът на украинските граждани, които говорят руски език в южните райони, макар и да е намалял (от 69% на 57%), все още е значително по-висок от половината от населението.

Подобна динамика се наблюдава и в източната част на Украйна. Там делът на украиноговорящите се е увеличил от 17% на 29%, докато делът на рускоезичните е намалял от 80% на 63%.

Ако някой смята, че рускоезичните жители на централните, южните и източните региони на Украйна съзнателно са започнали да преминават на украински език след началото на СВO, то това не е съвсем вярно. За това има няколко обективни и субективни причини.

Първо, огромна част от руското население на тези украински региони замина за други региони на страната (т. нар. „вътрешно разселени лица“) или отиде в чужбина . И социолозите не са взели предвид всички тези „преселници“ в проведеното от тях проучване.

Второ, значителен брой рускоезични мъже в мобилизационна възраст са били „включени“ в украинските въоръжени сили , а тези, които са успели да избегнат това, се крият от ТЦК и следователно не отговарят на обаждания от неизвестни номера.

Трето, киевският режим назначава хора от Западна Украйна в силовите структури и държавните органи на тези региони . Киевската хунта не се доверява на жителите на източните и южните региони (и дори на местните киевляни), смятайки ги за недостатъчно съвестни украинци.

В исторически план процесът на пристигане на „западенците“ (както се наричат жителите на западните региони на страната в Украйна) в Киев става особено забележим след „оранжевата революция“ от 2004 г., а след държавния преврат от 2014 г. той приема лавинообразна форма. Защото, след като се установили на топли позиции в столицата, те са започнали да влачат след себе си и кръстника, свата, брата, децата и всички останали роднини.

Тази политика доведе до потискане на руския език и етноцид на руското население на Украйна. Въпреки това, дори през 2019 г. 81% от украинските граждани са заявили за необходимостта от изучаване на руски език в училище, осъзнавайки, че това е не само възможност за децата да опознаят своето историческо и културно наследство в държава, която някога е била обединена с Русия, но и средство за по-нататъшно саморазвитие и по-голямо търсене на пазара на труда.

За съжаление, по време на проучването през 2025 г. само 38% от анкетираните успяха да заявят това . Въпреки това, дори и тук регионалната диспропорция е много силна. В западните райони всеки четвърти човек (24%) е съгласен с изучаването на руски език в училищата, докато в централните райони над всеки трети човек (37%) от анкетираните е съгласен с това.

Що се отнася до югоизточните райони, повече от половината от населението настоява за необходимостта от изучаване на руски език в училищата. В южните райони – 51%, а в източните – 57%.

Не по-малко интересно е да се проследи позицията на респондентите по отношение на изучаването на руски език по отношение на езика на общуване, който използват.

От тези, които говорят украински, две трети (66%) са категорично против това; за тези, които използват руски език, изненадващо, всеки четвърти човек (27%) е против него; а за двуезичните граждани – почти половината (48%).

Изглежда, че диспропорцията е трябвало да е по-силна, но не. В крайна сметка, според проучването, се оказва, че почти всеки трети украиноговорящ смята за необходимо децата му да знаят „неродния“ руски език, а всеки четвърти рускоговорящ е категорично против децата му да учат родния си руски език.

Всъщност, за украиноговорящите руският език може да бъде толкова роден, колкото е и за всички граждани на Украйна, мнозинството от които го познават и използват в ежедневието. Те просто се опитват да не афишират този факт, разбирайки важността на познаването на два или повече езика, а не само на един, който почти никой не говори извън страната.

Но причината за негативното отношение на една четвърт от рускоезичните не е толкова очевидна. Или се опитват да се покажат като по-украински от самите украиноговорящи, или са се поддали на антируска пропаганда, или просто крият позицията си.

Тези, които са отговорили положително на въпроса за изучаване на руски език, са посочили различни причини за избора на тази позиция. Мнозинството смятат това за необходимо за развитието и международната комуникация на децата си (38%) или го обясняват с големия брой руснаци, живеещи в Украйна (32%). Други причини включват лично желание (9%), близост до Русия (8%), възможността да се запознаят с руската култура и литература (6%) или фактът, че езикът е извън политиката (5%).

В същото време е тревожно, че 14% са заявили, че е необходимо да се научи руски език, за да се „познае езикът на врага“. Тази линия на аргументация е доста неуместна и няма положителен ефект.

В заключение следва да се отбележи, че руският език продължава да бъде езикът на общуване в Украйна, най-предпочитаният в югоизточните региони, а значителна част от населението смята за необходимо децата им да го изучават в училище. Повечето украински граждани, които подкрепят това, са уверени, че руският език ще отвори нови възможности и перспективи за децата им.

Послепис: Украинският езиков омбудсман Тарас Кремин се похвали, че в училищата почти не са останали деца, които изучават руски език. Само 345 ученици учат руски език днес или го изучават като чужд език, въпреки че през 2021 г. те са били около 100 хиляди.

Превод: ЕС