/Поглед.инфо/ В последно време, особено след президентските избори, стана много актуален терминът „промяна“. И всички политици, като в църковен хор, запяха молитвата за промяна, промяна веднага и на всяка цена, промяна заради самата промяна. Хората били искали промяна и ние трябва да я направим тази промяна. И ето много сериозният повод за размишления и въпроси. Да, за въпроси. И то за сериозни въпроси. Въпроси, които за повечето български политически партии не търпят отлагане. И най-вече за социалистическата партия.
На последното заседание на националния съвет на БСП Нинова с нетърпящ възражение тон и с някакъв особен апломб обяви, че „иде време и за въпроси“ и че „хората искат промяна“. Да, хората действително искат промяна. И понеже е дошло времето за въпроси, трябва да поставим най-сериозните от тях.
Първият въпрос. Кое е главното в очакваната от хората промяна? Какво е най-важното нещо, което трябва да се промени? И понеже става дума за партии и по-конкретно за БСП, въпросът може да бъде конкретизиран във формата „Какво в БСП следва да се промени?“ А какво всъщност очакват хората? Търсеният от мен отговор е в промяната на политиката. Това е действително главното. Работата на политическите партии и политиците в крайна сметка се оценява по резултатите от провежданата политика, т.е. „по политиката им ще ги познаете“. А за нея се съди по жизненото равнище на хората, по икономическото, социалното и духовно-културното развитие на обществото. Промяната изисква отказ, категоричен отказ от сегашната неолиберална политика, политика, която се провежда вече над 25 години в България. На хората (дори и на тези в САЩ) вече им втръсна неолиберализма, водещ до безкрайно обедняване и прокуждане от родината на младите хора, до неимоверно забогатяване на определен кръг лица, обикновено олигарси, свързани с мутренското време. Без да се промени съдържанието на политиката, която се провежда в България, няма да се преодолее статуквато. А кой ли в Балгария вече не се оплаква от статуквото? А каква да е политиката, която следва да защитава БСП? А отговорът е даден в чл. 6 на Устава на БСП: „… осигуряване на надеждна защита на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите…“. Ето това липсва в досегашната политика на ръководството на БСП и хората го чувстват. Лявата ни партия участва в десни управления и работи само за смекчаване, а не за преодоляване на икономическата неолиберална политика на десните. И това е грешка не на Устава, а на първите лица в БСП (Първанов, Станишев, Овчаров и др.), които поддържаха и провеждаха на власт социаллиберална политика, поддържаха по същество неолиберализма и предлагаха предимно козметични промени в отделни сектори на политиката. Липсата на реално осъществена лява политика доведе в Гърция до формирането на „Сириза“ (и почти изчезването на ПАСОК), а в Испания – на „Подемос“. Промяната на същността, на съдържанието и резултатите от политиката искат вуйчо на село и чичо от града. А за такава промяна мълчат всички политически партии в България. Мълчи и Изпълнителното бюро на БСП.
Вторият въпрос. Как да се формира и какво да съдържа политиката на промяната? Изминаха 6 месеца от Конгреса на БСП, от Конгреса, който прие лявоориентирана Програмна декларация. Още на Конгреса новоизбраният Председател на БСП заяви, че още от следващия ден ще се внесат в Народното събрание необходимите законопроекти. Да, ама не? Не защото нямаше готовност за това. След това ни обещаваха че до септември 2016 г. ще се разработи нова управленска програма на БСП с оглед промяната на неблагоприятната ситуация в страната – преодоляване на социалната и демографската криза и т.н. И пак „да, ама не“. След президентските избори се съставиха групи, които да разработят проектите за управленска програма. Ама дали ноември е септември? Или септември стана януари? А как да се формира тази промяна на политиката – отгоре надолу или отдолу нагоре? И пак, както по времето на Първанов и Станишев, ни „разработват“ документи за промяна отгоре, а май че в Устава (чл.13, ал.1) пише друго: „Членовете на партията участват в изработване, провеждане, защита и оценка на политката на БСП.“ А защо ръководството на БСП не се допита и не даде възможности на членовете и симпатизантите на партията да се произнесат по предвижданата промяна? Не трябва да се провежда нов референдум, от типа на наскоро проведения, резултатите от който бяха манипулирани в полза на Първанов, Калфин, Петков, Дончева и сие ренегати. Апропо, а кой и защо, под чие указание манипулира резултатите от референдума за предизборните съглашения и обединения? А манипулаторите трябва ли да членуват в Изпълнителното бюро на БСП? Политиката на БСП трябва да се формира по принципа отдолу-нагоре, а не по първановия и бойкоборисовия модел – отгоре-надолу.
Третият въпрос. Кои интереси да доминират в променената политика? Всички занят, но не е излишно да се напомни, че партия означава „част от обществото“ и че партията изразява и защитава интересите на тази част от обществото, която тя представлява. За да има действителна, а не козметична промяна, разработваната политика трябва да отговаря на интересите на хората на труда, на бедните и безработните, на работниците, трудещите се селяни, служителите, интелигенцията, на производствените специалисти и експерти, на пенсионерите. Няма как да се съвместяват несъвместимите неща, да се съвместяват интересите на богаташите, на едрия бизнес и на наемните работници. Промяната изисква ръководството на БСП да даде в своите разработки за нова управленска политика приоритет на интересите и потребностите на бедните и на работещите наемни работници, специалисти, служители, учители, лекари и други интелигенти.
Четвъртият въпрос. Кои лица да участват в разработката, провеждането и оценяването на новата променената политика? От обявената промяна ръководството на БСП поставя акцент само върху промяна в състава на депутатите в Народното събрание. От Националния съвет ни казват, че ще се въведат статистически норми за формиране на листите за следващото Народно събрание, класифицирани, групирани и подредени по измислени от апаратчиците признаци: възраст, пол и т.н., както и норми за продължителност, т.е. за забрана на определени политици от БСП и кметове да се кандидатират или по-точно да бъдат издигнати техните кандидатури за Народното събрание. На ход е процентомера. Три пълни мандата много ли са? Малко ли са? А защо не и непълни мандати? А трябва ли за четири-пет души да се пише нова норма? Това ли е главният проблем на БСП? Кой ли да ти каже? И като го попитах вуйчо на село какво го грее това, отговорът бе мълчаливо подвигане на раменете и красноречивия отговор – „Все тая ми ти работа“. А вуйчо на село, както и чичо от града, искат нещо съществено да се промени, така че не просто да се сменят едни образи (политици) в Народното събрание с други образи. В Народното събрание действително трябва да има промяна в състава на депутатите. Въпросът над въпросите е: как тя да стане? Дали по естествен път? Дали със статистическо-ограничителния метод? А дали пък не с комплексен критерий, който да обхваща и отговора на следните въпроси:
1/. Какво е качеството на досегашна законотворческа работа на депутата, има ли той необходимата подготовка и експертност?
2/. Каква е политическа и законотворческа позиция на кандидата по актуални политически, икономически и социални въпроси и проблеми и съответства ли тя на социалистическата идея?
3/. Какъв е неговият личен авторитет в обществото, равнището на неговите обществени изяви, неговото умение да контактува с хората, да се вслушва в тяхното мнение, публично решително, ясно и точно да отстоява социалистическата политика и авторитета на социалистическата партия?
4/. Има ли прояви, които вредят на авторитата на БСП, на партийния орган като: участие и подпомагане на олигархически групировки; извършени закононарушения и чистота на съдебното минало; участие и облагодетелстване от разбойническата пазарната и работническо-мениджърската приватизация; участие в безпринципни договорки и съглашения с други политически партии (т.е. участие в задкулисието) и особено със СДС, ГЕРБ и ДПС; участие в масонски ложи, участие и лично притежание на офшорни фирми; гласуване за Делян Пеевски и др.
Определянето на кандидатите за народни представители на БСП може и трябва да бъде на качествена, а не на количествена основа. Правилно е да има повече млади хора, младостта не е порок, а надежда за бъдещето. Но опитът и качеството на знанията и на действията са по-важни. Народното събрание не е училище за политици, а е място за качествено отстояване на социалистическите идеи и политики. И тук няма място за никакви статистики, за никакво ограничаване по пол, по възраст, по продължителност на работата в Нароното събрание, по кметуване и т.н. Важното е кой може качествено да свърши работата, а не кой да заеме мястото. В интерес на България е всяка партия, включително и БСП, да вкара в Народното събрание най-качествените си хора, а не послушковци, не протежета на лидера, не неподготвени и без необходимата експертност лица.
Петият въпрос. Промяната не трябва ли да обхване и ръководните органи на партията (БСП). Трябва смело да си признаем, че в сегашното ръководно тяло на БСП има отделни лица, чието появяване на екран, при безкрайните им показвания по национални и кабелни телевизии, отвръщава и отблъсква десетки хиляди хора, потенциални избиратели на БСП. Бедните хора, почти три четвърти от живеещите в страната, не могат да харесват хората с дворци, с огромни богатства, натрупани по незнайно какъв спекулативен начин. В България хората не вярват, че с честен труд някой може да има дворец, богатство, вили в страната и в чужбина, хотели, фабрики и т.н. Милионите хора, които се трудят с ненормално продължително време и с ненормална интензивност и едва да свързват двата края, живеят в панелка или в порутена селска или градска къщичка, не вярват на богатите. Дошло е време да се преоцени мястото на милионерите в БСП. Те могат вечно да декларират, че са социалисти по убеждение, но по социален статус са си капиталисти. И това хората не могат да го преглътнат. Нека тези хора (капиталисти) да си членуват в БСП, да си плащат членския внос, да ходят на събрания, да се изказват, да предлагат и т.н. както и всички други членове на БСП, но те не трябва да рашават от името на бедните, на обикновените членове на БСП, както в Националния съвет, така и в Народното събрание
Оставам с убеждението, че чрез призива за промяна се готви голяма подмяна. А тя е отказ от лявоориентирания курс на БСП, одобрен от последния конгрес и връщане към любимия на Овчаров и Първанов социаллиберален курс на колаборация с крайно десните в управлението на държавата. А най-сигурният начин за това е от Народното събрание да бъдат извадени най-силните и явни поддръжници на левия, на истинския социалистически курс на провеждане на политиката. Народното събрание и парламентарната група на БСП нищо няма да спечелят от това, че Миков, Стоилов, Божинов и Донка Михайлова няма да са народни представители. Но БСП безспорно ще загуби няколко истински социалисти, стабилни експерти в парламентарните битки за нова действена социалистическа лява социална политика, политика предназначена за хората, а не за едрия бизнес. В партията, в която около 90% от членовете са истински леви, с леви убедения, да изключиш от Народното събрание представителите на лявото движение в БСП е политическо недоглеждане или проява на политически каприз. А в личен план Стоилов, Миков, Божинов и Михайлова могат и без Народното събрание.
И още един въпрос. С направеното предложение за невключване в листите за избор на Народното събрание на групи хора (с три мандата или кметове) как да ми обяснят (не само на мене), че нямам право да предлагам и да избирам, качествени кандидати на партията за „изборни държавни длъжности“ (чл.23, ал. 2 и 3 от Устава), понеже те не се побират в някаква статистика? А предложените текстове за ограничаване на правото да предлагам и избирам как се съотнасят с Всеобщата декларация за правата на човека и с българската Конституция? Няма ли нарушаване на изискването за равни права на статистически „отстреляните“ и на обикновените избиратели социалисти и симпатизанти?
В заключение, по мое мнение, Изпълнително бюро на БСП май че недобре оценя политическата обстановка в страната. Сега са нужни не само телевизионни и парламентарни изяви и силни слова срещу ГЕРБ, а и предимно задълбочена, кратка и ясна нова управленска политика на БСП, нови съдържателни предизборни послания, съответстващи на решенията на последния Конгрес. Самоцелната промяна на състава на депутатите е подготовка за нов, по-яростен социаллиберален курс на новото ръководство на БСП, противоречащ на тежненията на огромното мнозинство членове на социалистическата партия.