/Поглед.инфо/ Във вечерта преди планираното откриване паметника на цар Самуил, в дванайсет без пет, с подземно бучене, с ропот и гняв, някакви неведоми сили - не всъщност ведоми! ...
Защото съвсем неотдавна същите, пак така сепнати и пак така панически, не бяха ли се разкрещели против паметника на 1300 годишнината на Старчев пред НДК: - това не може! – това в никой случай! – това само през труповете ни!
И му видяха сметката. Осъдиха го на разрушение.
И защо?
Бил им грозен.
Сега, когато с едногодишно закъснение трябваше да се открие паметника на цар Самуил, същият, който губи битката при Ключ точно преди 1000 години – една за човешката история почти космическа годишнина и когато с една почти междузвездна жестокост, несрещана нито преди, нито после във всечовешката история, ослепяват цялата му пленена армия ... и пак в дванайсет без пет, и пак така панически, със същия апокалиптичен врясък – същите викове: – не! – това не може! - това в никакъв случай!
И защо?
Не бил съвременен, не бил модерен – грозеел им!
Прекрасно! Но що е красиво?
Ако красивото е синоним на модерно, защото съответства на една нова чувствителност,паметникът пред НДК не може да е грозен, още по-малко пък за това че по нечия анонимна, но престъпна небрежност е неподдържан.
Като всичко при социализма, той настоява за оптимизъм – той символизира крило, устремено в неведоми простори...
Разбираемо – комунистическа символика - анахронично, грамаданско, пропагандско!
Но паметникът на Старчев в завършващата си част не представлява криле, а закърняло, пресечено крило – зачатък на крило, което не е станало крило. Въпреки грамаданщината си ( а и чрез нея), той може да бъде тълкуван доста свободно, той действа на въображението, той не изобразява, а въобразява, каквито са големите паметници на големите модерни художници.
Паметникът на Хайтов не действа на въображението, той е пластичен и конкретен, той възсъздава образ – исторически образ.
На царя, който при вида на безкрайните вериги на чудовищно ослепените си войници му се пръсва сърцето.
Паметник на един трагичен цар, който действа не на въображението, а на окото.
Да, но много детайлно, много примитивно и освен това, къде му е трагиката, той е дори яростен...
И отгоре на всичко в сумрака като на вещер очите му святкат...
Кой е постановил, че трагиката не може да бъде вещерска?
След 40 години рицарски битки, след променливи победи и нетрайни поражения и след тази немислима, извънчовешка подлост – да ослепиш цяла армия... пленници... на ангел ли да прилича Самуил?
Господа!
Да не би вам да не харесват събитията?
Веднъж 1300... втори път кръгли 1000!
На този такова... народец ...дето...