/Поглед.инфо/ България ще е един от новите маршрути на мигрантите след затваряне на Балканския път. Прогнозите за броя на бежанците, които ще се насочат към България, са драстично подценени. Ще дойдат много повече бежанци, отколкото ще бъдат регистрирани и отчетени.
Това заяви в интервю за БГНЕС Даниел Кадик, директор на проект Югоизточна Европа на Фондация за свободата „Фридрих Науман” .
Публикуваме пълния текст на интервюто с Даниел Кадик.
БГНЕС: През последните дни германският печат изобилства от коментари, че след затварянето на Балканския маршрут България може да се превърне в нов маршрут за преминаване на мигрантите. В тази връзка доколко адекватна е позицията на българските власти пред лицето на тази заплаха?
Даниел Кадик: Смятам за основателни коментарите, че България ще е един от новите маршрути на мигрантите след затваряне на Балканския път. Също така смятам, че прогнозите за броя на бежанците, които ще се насочат към България, са драстично подценени. Ще дойдат много повече бежанци, отколкото ще бъдат регистрирани и отчетени.
Пътищата, които преминават през България поради различни фактори са по-добре изградени, ако ме разбирате какво имам предвид. Но България не е адекватно подготвена, ако мигрантският поток се насочи към нея. Да, погледнем дупките по оградата, която беше изградена, да погледнем хората, въоръжени с пистолети, които самостоятелно залавят бежанци и биват отразявани като герои, защитаващи границата или пък мобилизацията на армията за подсигуряването й. Липсват и добре изградени приемни центрове за бежанци. Смятам, че това не е израз на добра подготовка. Ние се движим към криза на комуникацията: знаем, че тя (кризата – бел. ред.) идва, но виждаме, че правителството не прави необходимото, за да я възпрепятства. Липсва както български, така и европейски подход и мерки за решаване на този въпрос. И неприемането, че България е фронтова държава и страната като пълноправен член на ЕС до известна степен има като такава задължения, то наблюдаваме отлагане на решенията и прилагането им. В тази връзка вместо да се признае, че сме външна граница, да изградим големи регистрационни центрове и организираме разпределението на мигрантите, се проиграва време и това гарантира, че рано или късно ще се сблъскаме с много голям проблем.
БГНЕС: Европейският съюз и Турция постигнаха тази седмица договореност за мигрантската криза. Според Вас кои са силните и слабите моменти в него?
Даниел Кадик: Най-слабата страна на постигнатото споразумение между ЕС и Турция за мигрантската криза е това, че то е стъпка не по-напред, а по-назад за нейното разрешаване. Ако погледнете това споразумение, ще видите, че страната, която най-много печели от него, е Турция. Както можем да забележим, Турция постигна това, което искаше – съгласие за падане на визовия режим, постигна една стъпка напред в процеса на преговори за присъединяване към Европейския съюз, получи още няколко милиарда евро. Докато за Европейския съюз това е стъпка назад, той позволи да бъде притиснат. Най-големият въпрос е, че един автократичен режим си позволи да диктува на демократична Европа какво да прави. Както виждате, в Турция има още по-масирано ограничавана на свободата на медиите през последните седмици, усеща се намаляване на свободата на движение на хора, ограничено е и гражданското общество, Турция също е част от проблема във войната в Сирия.
Едно истинско решение би изглеждало страната-членка на НАТО Турция да започне да подсигурява границите си, да ограничава действията на трафикантите и каналджиите и да продължи с подобни мерки.
БГНЕС: Нямате ли впечатлението, че Турция се опитва да рекетира политически Евросъюза?
Даниел Кадик: Абсолютно съм съгласен с мнението, че Турция рекетира ЕС. Турция получи това, което искаше, докато ЕС продължава да стои пред проблема си. Искам да подчертая още веднъж съображението, че Турция е член на НАТО, но в това си качество дестабилизира съюзниците си от съседните държави и с това нарушава статута на НАТО.
Трябва да погледнем към един основополагащ въпрос – има Шенген, но външните граници не функционират. По принцип Ангела Меркел има право да се търси общоевропейско решение с прилагането на квоти и това е възможно само чрез подсигуряване на външните граници. И това, което от години виждаме на остров Лампедуза, в Италия, на гръцките острови в последно време, всъщност е невъзможността тези държави да се опазят външните граници. А без защита на външните граници Шенген просто не работи.
И тук е веселата страна от т. нар. компромис с Турция – пътят от Балканския маршрут остава свободен, но де факто той е затворен, защото по него не трябва да идват повече бежанци. В крайна сметка, ние можем да приемем бежанската вълна само и единствено чрез общоевропейско решение. Решаването на въпроса може да се постигне единствено чрез подсигуряване на общите външните граници, налагане на тези граници, чрез ясно разграничаване между бежанци и имигранти, прилагане на квотния принцип и задължаване на страните, намиращи се на външните граници да изпълнят задълженията си, свързани с регистрацията и разпределението на бежанците и имигрантите.
БГНЕС: Тази неделя в Германия предстоят важни регионални избори, върху които ще рефлектира мигрантската криза? Вашата прогноза?
Даниел Кадик: В сравнение с много журналисти, смятам, че моята прогноза е по-скоро реалистична. Миналата седмица не бях изненадан от резултатите от изборите в провинция Хесен, където партията „Алтернатива за Германия“ получи 13,2 процента. Това е една тенденция от месеци, при която хората не се чувстват представени от старите, традиционните партии в Германия и те се чувстват сами и изоставени по отношение на проблемите, възникнали от бежанската криза. И опитите на традиционните партии да омаловажават значението и ролята на партии като „Алтернатива за Германия“, да ги натикат в ъгъла, очевидно се провалиха. „Алтернатива за Германия“ използва пропуските на традиционните партии, като успоредно с това се заиграха със страховете и опасенията на населението. Затова предвиждам, че на следващите избори резултатите за нея ще достигнат между 10 и 20 процента. За провинция Баден-Вюртемберг по-скоро 7 процента, а за провинция Саксония-Анхалт около 20 процента. В момента за съжаление източните германски провинции са много податливи на популизъм от дясно и ляво. Затова и в провинции като Саксония-Анхалт намират почва радикални идеи – не че хората живеят лошо, но тяхното възприемане за живота там е такова.
Но като контрапункт на крайните партии като „Алтернатива за Германия“ или Лявата партия, които се заиграват със страхове на хората и подходът им е насочен натам, налице е настъпление на либералния подход - в Хесен резултатите за либералните сили бяха доста по-високи от очакванията, дори спрямо резултатите от 2009 година, когато те имаха най-висок резултат. Имам предвид Партията на свободните демократи на Германия, която постигна много добри резултати в Хесен на изборите миналата неделя. Очаквам най-ниският резултат за нея да бъде 7 процента, а най-високият да достигне 12 процента на изборите за местен парламент тази неделя.
При нормални обстоятелства не бих имал опасения за присъединяването на Турция към ЕС. Разбира се, има културни разлики между християнски и мюсюлмански определените страни. Но смятам, че цивилизационно сме стигнали да такова ниво, че да може да се справим с подобни различия. И ако погледнем в исторически план процесите в турското общество през 20-те и 30-те години на 20 век, ако обърнем внимание на правото на жените да гласуват, разделението на религията от държавата, задължителното училищно образование и за момичетата, забелязваме, че Турция е била много напреднала в своето развитие.
Това, което много повече ме притеснява, е налагащият се неоосманизъм в последно време, президентът, който се генерира в султан и радикалните проповедници, които идват от Саудитска Арабия в Турция и са връзката между Анкара и Рияд.
И за мен като един нов българин намирам за забавен факта, когато българите говорят за турската или мюсюлманската заплаха. Когато тук говоря с моите български турски приятели, виждам как интеграцията работи. От друга страна виждам при срещите си в Мюнхен с моите немски турски приятели как може да функционира интеграцията.
Това изисква както от европейска страна, така и от българска и от германска страна да сме наясно, че сме континент на имигранти и да реагираме в съответствие с този факт. Това изисква България да признае, че е държава, чиято граница е външна за съюза и да не се отдръпва, заставайки на позицията, че не иска бежанци или че не желае да се занимава с този въпрос. България като гранична страна е задължена да участва в решението на бежанския проблем.