/Поглед.инфо/ Интервю на Десислава Пътева с писателката Силвия Томова.
Изтеглянето на кандидатурата на България за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН предизвика остро недоволство срещу министъра на външните работи в оставка Даниел Митов, особено заради факта, че това се е случило тихомълком. Как гледате на неговия аргумент, че това е било ангажимент към Полша заради подкрепата ѝ към Ирина Бокова? Поведението му не поставя ли под сериозно съмнение това чии национални интереси защитава той?
Честно казано, не повярвах на версията на външния министър Даниел Митов. Освен това бяха изнесени документи, които я опровергават. И в този смисъл аз смятам, че това е второто голямо външнополитическо крушение на България, след провала с оттеглянето на подкрепата за Ирина Бокова и номинирането на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН. В моите очи това доказва абсолютната несъстоятелност на Митов като външен министър. Склонна съм да вярвам и на версията, че той си урежда пост в ООН. Това означава, че цялата българска държава, уви, е впрегната да работи за кариерното развитие на Кристалина Георгиева и на външния министър Даниел Митов. За мен това е срамно, това е осъдително. Трябва да има разследване за предавателството на българските интереси. Не знам дали това е възможно и кой би могъл да предизвика такова разследване, но Даниел Митов е министър, който не работи за България и позори името на държавата ни. А още по-жестоко е, че в случая е намесена Полша – нейното име се свързва с някакви негативи, което е изцяло наша вина.
Не е ли нелепо да се смята, че България не може едновременно да се справи с това да бъде непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН и да поеме председателството на ЕС през 2018 г.? Това е друг аргумент, който изтъква Митов във връзка с този казус.
Естествено, че е нелепо. Доколкото разбрах кандидатурата ни за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН е обсъждана още 2003 г. Изглеждаме като единствената държава в Европа, която видимо се управлява отвън. Освен това смятам, че ако дипломацията ни е такава, ще провалим и председателството на ЕС. Това е единственото нещо, което още не сме провалили заради некадърност. Не може външно министерство да се управлява като зарзаватчийница.
Журналистът Георги Готев, който разкри, че България и Полша са си разменили ноти за взаимна подкрепа посочи, че истинската причина за изтеглянето е, че американците са помолили Полша да бъде член, защото тя е техен по-твърд съюзник и Даниел Митов им прави услуга. Как гледате на неговото твърдение?
Това е хипотеза, има някаква логика в нея. Но това означава, че и в ООН ще се разгори антируската реторика. Разбира се, ако тя е актуална, след като Доналд Тръмп заеме поста на президент на САЩ. Мисля, че това вече е отживелица. Както Ви казах, аз смятам, че Даниел Митов е управляван отвън. Така че на него гледам дори не като на чиновник на САЩ, а като на някакъв посредствен изпълнител. Истински позор! Не си спомням през последните 27 години, освен по случая в Либия, да сме се проваляли толкова зрелищно.
Смятате ли, че премиерът Борисов е бил наясно с изтеглянето на нашата кандидатура за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН? Според документите, с които разполага информационният портал EurActiv, той не е положил подписа си под нотата за взаимна подкрепа с Полша.
Естествено, че е бил наясно. Не мога да си представя, че външният министър може да действа зад гърба на премиера. Премиерът е абсолютно наясно, че външният министър се управлява от САЩ. Така че премиерът действа както му кажат отвън, за съжаление. Затова предполагам, че ще загубим уважението на нашите партньори. Ние загубихме толкова сделки – за „Южен поток”, за „Бургас-Александруполис”, за АЕЦ „Белене”. Всичко това беше направено под външен натиск. Така че за мен е ясно, че няма как Даниел Митов да действа зад гърба на премиера.
Споменахте, че всичко се прави, за да се осигури пост на Кристалина Георгиева. Тази теза прокараха и от БСП, които смятат, че тя ще бъде излъчена за ръководител на Програмата на ООН за развитие (ПРООН)...
Недоумявам защо цялата държавна машина трябва да бъде впрегната в кариерното развитие на Кристалина Георгиева. С какво тя е важна за българските граждани, че цялата държава, в лицето на нейната изпълнителна власт, да застава зад тази госпожа? По никакъв начин не мога да си го обясня. Кога Кристалина Георгиева е защитавала българските интереси, че да бъде издигната чак до такива висоти? И целият дипломатически апарат да работи в нейна полза. Така че няма значение на кой точно пост ще бъде качена Кристалина Георгиева. Срамно е въобще, че цялата държава работи в името на един човек, който трябва да се изкачи по административна стълбица в някаква световна институция, и всичко това да се случва без никакво обяснение пред българските граждани. А за външните ни министри – през годините на прехода всички видимо изпълняваха и изпълняват чужди интереси.
Вие самата как си обяснявате, че плащаме толкова висока цена за подобни единични назначения в световни институции? Не виждат ли управниците ни, че дори и с представители на високи постове, международната общност не се интересува от позицията на България, или умишлено поставят на тези постове „удобни отличници”?
Просто ни използват като пешки, нас ни използват като разменна монета. Не проявяваме никакъв характер и затова могат да си правят с нас каквото си поискат. За съжаление, други обяснения нямам. Ако ние бяхме проявили характер, ако можехме да защитаваме националните си интереси, вероятно нямаше да ни се подиграват по този начин. Но ние сме безгръбначни – не само по отношение на САЩ, но и на Брюксел, където са под влиянието на САЩ. Третират ни като колония. Държим се като безгласна буква. Това е недостойно. Честно казано, аз се срамувам от този елит.
Каква беше реалната причина за предприемането на хазартния ход с кандидатурата за генерален секретар на ООН, който доведе до първия външнополитически провал, за който споменахте? Това опит да бъде саботирана Ирина Бокова ли беше?
Ирина Бокова не беше кандидат на САЩ. Не я харесват, защото тя се държи като един истински дипломат. Имаше заявки, че Русия би я подкрепила. И доколкото си спомням, издигането на Кристалина Георгиева беше отново под натиска на Иван Кръстев и други лица, свързани с вече бившия елит на САЩ. Ние имахме абсолютно всички шансове да получим креслото на генерален секретар на ООН, на което да седне Ирина Бокова. И ги проиграхме, защото не можем да преценим кое е важно. За нас е по-важно да ни похвали господарят, вместо да отстояваме интересите си.
Даниел Митов непрекъснато вкарва страната ни в дипломатическа война заради своята патологична антируска реторика. Не би ли трябвало един дипломат да поддържа добри отношения с всички страни, а не целенасочено да провокира сила като Русия?
Не бих подценила руснаците, те много добре знаят какъв е Даниел Митов. Неговите думи обаче влияят на хората и ги насъскват. Ефектът, който гони Митов, е да повлияе на общественото мнение, да преобърне мнението на хора, които не се вълнуват толкова от политика, да ни раздели отново на „ваши” и „наши”. Това е част от информационната война, която се води на всички фронтове. Лошото е, че външен министър става редник в тази война. Ако си спомняте, преди втория тур на президентските избори, той беше почти в нервна криза и тичаше от телевизия на телевизия, за да ни обяснява колко би било лошо ген. Румен Радев да стане президент. После отиде да се оплаква на Виктория Нюланд. Той се държи като третостепенна актриса от водевил. Просто няма абсолютно никакъв характер и за мен е срамно, както казах, той да е наш външен министър.
Освен, че обвиниха управляващите в задкулисни игри с Полша и в предаване на националния интерес, от БСП поискаха ревизия на дипломатическите назначения у нас, което възмути Митов. Той отвърна на удара като заяви, че Кристиан Вигенин е правил какви ли не смени и повишения, включително и в последния момент. Имат ли основание от левицата да твърдят, че назначенията на посланици у нас не се правят прозрачно и целят обслужването на конкретни интереси?
Един дипломат не би трябвало да се изказва остро в полза на една или друга държава. Ако нашите дипломати или консули, както беше случаят с Едвин Сугарев в Ниш, който си позволи да коментира избора на ген. Румен Радев, се държат като последни политикани и привърженици на „Левски” и ЦСКА от квартал „Люлин”, естествено, че те трябва да бъдат санкционирани по някакъв начин. Дипломатът трябва да защитава българския национален интерес и, ако е възможно, да не насъсква хората срещу други, да не участва в измислени хибридни войни, да не се превръща в пешка за чужди интереси, да не спекулира.
Ако БСП имат доказателства, че дипломати действат в ущърб на българската държава, те са в правото си да поискат ревизия и преразглеждане на всички дипломатически назначения. Освен това, доколкото си спомням от последните седмици на президентския мандат на Плевнелиев, той направи няколко назначения на хора от своя екип, като не всички от тях имат дипломатически опит. Мартин Иванов има ли дипломатически опит? Няма, той е архивар. Не може чиновник от президентската администрация веднага да стане посланик във Финландия или където и да било, защото е бил послушко на президента Плевнелиев.
Според Митов в политическата ситуация в момента няма ресурс за излъчването на български кандидат за еврокомисар и това ще лежи на плещите на един бъдещ кабинет. Но от известно време се спряга името именно на Росен Плевнелиев. Смятате ли, че ще бъде излъчен за поста, макар че и той, и премиерът отричат тази възможност?
Според мен Плевнелиев си подготвя кариера навън, иначе не би бил толкова яростен в антируската реторика. Така че видимо той се бори за някакво постче. Не смятам, че е редно човек, който не си мери думите, да бъде назначен или да бъде излъчен от нас за какъвто и да било пост. Изредените хора – Даниел Митов, Росен Плевнелиев и Кристалина Георгиева, трябва да бъдат оттеглени от сцената, за да не ни посрамват.