/Поглед.инфо/ На 18 юни 2024 г. във връзка със 142-та годишнина от рождението на великия българин Георги Димитров в София бе проведена научно-практическа конференция под надслов „Г. Димитров и концепцията, и практиката на Единните и Народни фронтове – минало, настояще и бъдеще“. В заключение на конференцията бяха приети две декларации – едната Декларация-призив публикуваме по-долу. Втората бе „Програмна декларация на гражданско сдружение „Народен фронт“.

Тази година се навършват 35 години от повратната дата 10 ноември 1989 г. Измина достатъчно време, което дава възможност за равносметка. Но и за сравнение на текущия период на „т.нар. демокрация и пазарна икономика“ с предходната епоха на 45 години социализъм. Ала също и за съпоставка с първата половина на ХХ век до 9.09.1944 г. - ера на жестоки десетилетия на войни, национални катастрофи, въстания и установяване на терористични режими.

Ще припомним, че започналата след 10 ноември 1989 г. т.нар. „промяна“ бе посрещната с масов ентусиазъм от най-широки кръгове на българския народ. Макар че този ентусиазъм при различните професионални групи, социални слоеве и класи бе породен от нееднакви мотиви. При една, първоначално най-многочислена и разнообразна по своя състав група, съществува надеждата, че ще бъдат преодолени натрупалите се през годините бюрократически изкривявания. И ще се премине към обновен социализъм. Сред друга, също многобройна, съществуват наивни илюзии относно „розово“ капиталистическо бъдеще за България, изхождайки от лековерни представи за страните на Запада.

Имаше и разнообразни други – някои се надяваха да си върнат, нещо които техните бащи и дядовци са притежавали. Имаше и такива, които усетили, че нещата се „разбъркват“, решиха в „мътна вода риба да ловят“. По-просто казано, да отмъкнат каквото могат от онова „общото“... Следва да кажем, че почти нищо, за което първите две групи мислеха и метаеха не се сбъдна. Докато за последните две групи много от желаното се случи.

В цялата тази поредица от събития, пълни с мечти, надежди, илюзии, ала и умножаващи се разочарования, се осъществи важно събитие. То някак неусетно, но стана бразда, която беляза началото на нов период в това време на промени. На 26 април 2000 г. XXXVIII народно събрание прие «Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен“. /по-нататък ще бъде споменаван като „Закона“/.

Тук ще припомним, че горният „Закон“ се състои от 4-ри члена. Член първи заявява, че БКП е „дошла на власт с помощта на външна сила, обявила война на България, /и/довежда страната до национална катастрофа“. В член втори се изброяват десет обвинения към ръководствата на БКП и шест срещу установената социалистическа власт. В частност БКП и социалистическата власт са заклеймявани, че са отговорни за „унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация“, за „моралния и икономическия упадък на държавата“, за нарушаване на човешките права и свободи, за подчиняване интересите на страната на чужда държава-СССР „до степен на практическа загуба на държавен суверенитет“.Член трети обявява БКП за престъпна организация въз основа на обвиненията от член втори, а член четвърти обявява всички действия, извършени с цел съпротива и отхвърляне на режима, за „справедливи, морално оправдани и достойни за почит“. Интересен е фактът, че е обявено, че „Законът“ няма правни последици.

Днес, след 35 години от началото на промяната и 24 години след приемането на „Закона“ на базата на натрупания вече опит може да се направи значително по-достоверна преценка на същия на основата на сравнението на различните периоди - този до 9.09.1944, следващия до 10.11.1989 и днешния след последната дата:

  • „Законът“ отрича труда и живота на най-малко две поколения трудови българи – Същите тези, които превърнаха селска и мизерстваща България в средноразвито индустриално-аграрно общество. Което заемаше 26-то място по стандарт на живота в света съгласно статистиката на ООН. По същата тази статистика днес страната ни е на 73 място. Тук няма да споменаваме социо-демографската катастрофа, в резултат на която от 6 млн през 1944 г. Народна република България достигна 9 млн. Сега тя е вече под 6 млн. със затихваща раждаемост и увеличаваща се смъртност. Реално съществува заплахата от това до няколко десетилетия Родината ни да изчезне по демографски причини;

  • „Законът“ се явява пример за некадърността на управляващата през по-голямата част от времето след 10 ноември 1989 политическа десница. Но също и демонстрация на провала на избрания от различните по своя характер политически сили – десни, центристки и даже леви, текущ неолиберален модел на международна и вътрешна политика на нашата държава. В резултат както на този модел, така и на проявената управленска немощ Отечеството ни едва крета в условията на ограничен и все по-ограничаван суверенитет. При което то се характеризира с архаизирана икономика, западащо образование, геноцидна здравна система и вулгаризирана култура. Това става в условията на насаждани отвън ценности. Последните нямат нищо общо нито с традиционните български, нито с общочовешките ценности и морален код;

  • „Законът“ с унижаващите неправомерни твърдения за престъпленията на социализма послужи като димна завеса за грабежа и разпиляването на общонародното богатство. По своята същност това означаваше отричане на ценността на създадените производствени и всякакъв друг активи. Така се отвори напълно шлюза и законно се укрепи започналия вече процес на кражби и разрушаване на създадената от трудовите хора на България материална база, която бе гарант за оптимистично бъдеще на Отечеството ни през XXI век;

  • „Законът“ представлява опит за неофашизоиден реванш – Прохитлеристкия и фашизоиден режим на България в първата половина на 40-те години на ХХ век обяви война на две от основните антифашистки сили - САЩ и Великобритания. Той служеше като верен стражар на нацистка Германия на Балканите, като по този начин освободи 10 германски дивизии да бъдат изпратени на Източния фронт. Така предизвика към себе си „обратен огън“ – влизането на Червената армия в България и падането си от власт. Но присъствието на СССР в България изигра спасителна роля за нашата Татковина предвид надвисналата опасност от възможна окупация на Родината ни от турски войски, за което настояваше Великобритания. А също така и при подписването на мирния договор в Париж през 1947 г., когато по настояване на съветския представител искането на Гърция южната ни граница да бъде преместена на 30 км от Пловдив и 90 км от София, не бе прието. Ето защо даденият „Закон“ определено представлява опит за неофашизоиден реванш с късна дата чрез фалшификация на историческата истина;

  • „Законът“ представлява удар по човешките права – Въпреки твърденията, че „Законът“ няма правни последици, той се превърна в юридическа база за нанасяне на удар по човешките права и за унижаване на различни категории български граждани. Например, тези работили и отдали сили за укрепване на сигурността на Родината ни. Последствията, освен унижението на толяма група професионалисти, са срив по отношение на авторитета на системата за национална сигурност и значителен скок в престъпността;

  • И накрая трябва да отбележим най-важното, че «Законът за обявяване комунистическия режим в България за престъпен“ стартира „Студената гражданска война в България – С кървавия разстрел на Войнишко въстание през 1918 г. в Родината ни бе започната „Гореща гражданска война“. Тя с една колебателна динамика продължи до края на 50-те години на ХХ век. Тогава бяха загасени последните пламъчета на този конфликт. Но със „Закона“ на практика се раздухаха все още тлеещи въгленчета, които днес крият потенциал за огромен пожар, който може да изпепели нашето Отечество.

Ето защо ние излизаме с тази декларация-призив за отмяна на заблуждаващия, унизителен, унищожителен и разделящ българския народ на враждуващи групи „Закон“, като условие за начало на процес за ново възраждане на милата ни Татковина.

Сдружение „Народен фронт“

Дружество за защита правата на човека-България

Сдружение „Справедлива България“

Антифашистки форум – България