/Поглед.инфо/ Най-драматичният удар по кабинета и Борисов дойде обаче от пожара на Бистрица и причината не е просто в това, че един пожарникар не може да изгаси един пожар. В рамките на няколко дни на едно място бе онагледена колективната им неспособност, глуповата управленска и медийна самоувереност, хаос и неприязън към хората (в случая доброволците), които не са под прекия контрол на властта. Неизбежно пристигна и тежкия шамар от Европа, която отне най-голямото политическо алиби на ГЕРБ и го запрати в изходна позиция.
Противно на много очаквания обаче атентатът в Бургас може да се окаже с най-тежки последствия за Борисов и компания. И този ефект няма да дойде толкова от несвършеното или подцененото, а от драматичния контраст между тежестта и сериозността на света, в който се намираме и карикатурните фигурки, които сме поставили като общество да ни преведат през неговите предизвикателства.Коментар на:
Владимир Шопов от Grama.bg
Провали през лятото обикновено не се калкулират в българската политика. Това е отрязъка от време, в който на теория нацията си взима колективен таймаут и се освобождава от бремето на ежедневното.
Социалните психолози препоръчват избирателите да бъдат освободени поне за няколко седмици от информационната тежест на политиката и нейните познати до болка лица. Много от хората не са и по местата си, някои почиват за няколко седмици, други не са толкова мобилни, но просто „изключват" от рутината. Ако приемем всичко това за вярно успешната политика през лятото трябва да бъде неполитическа. По този начин лятото става сезон, в който почиващи политици най-много да отскочат до някое село покрай морето, за да видят как се справя народа, да пробват новата реколта на местния пазар, да навестят някой панаир или надсвирване. Като цяло българските политици уважават това желание за взаимна почивка, но все повече този неписан пакт се нарушава. ПР-изацията на политиката все повече обхваща и лятото, а предишния премиер, Сергей Станишев, използваше летните месеци да си понагледа партията и да гради образ на нов тип политик. Това лято също е различно. С провалите на правителството по никое време.
Изминалите няколко месеца са най-тежките за кабинета Борисов по една основна причина. В тях той губи политическата битка на своя собствен терен, сигурността и престъпността. Доскоро правителството изглеждаше странно имунизирано от проблемите в страната и сякаш нищо не му се „лепеше". На приказките за кризата като буря, дошла отвън и сваляща от отговорност местното правителство и Парламент се хванаха доста хора. После дойде момента, в който липсата на случки на фона на европейската криза звучеше като добра новина. Успоредно с това вървеше лентата за властта, която създава (малко, но от сърце) като контрапункт на разрухата на прехода. Заедно с това имаше толкова много думи и образи, че нещата и техния образ и смисъл просто изчезнаха, а новата медийна среда осигури терена за това. Но, както знаем от британския премиер Джеймс Калахан, това, което най-често изменя курса на политиката са непредвидимите събития. За ГЕРБ те внезапно заваляха и едно по едно започнаха да падат точно там, където най-много боли.
Наводнението в село Бисер сякаш отключи канонадата и там политическото „овладяване" на ситуацията мина най-безболезнено за управляващите. Хаосът с язовирите бе обявен за наследен, разходката на премиер и президент с БТР-и „извади" държавата на улицата, а набързо разхвърляните помощи горе-долу замазаха очите на публиката. Вярно е, че случайните репортажи за сегашната ситуация подсещат за неадекватната реакция, но дотук. Градацията на провалите драматично засили ход след заметресението в Пернишко. Липсата на адекватна система за реагиране бе на показ дни наред, а паническото раздаване на пари на ръка, вместо да бъде жест на помощ заприлича на операция по туширане на напрежението, докато спре да се клати земята. Медийните десанти на властта бяха комични, а отсъствието на президента първи по-тежък негов гаф. Измислената „мегафонна" система за информиране пък влезе в най-новия управленски фолклор, а Борисов и Цветанов съвсем видимо започнаха да приличат на управленски карикатури точно в областите, за които имат експертни претенции.
Тежките удари по властта продължиха с взривовете на Петолъчката. Там отчетливо се видя степента на липса на контрол в ключови елементи на сигурността, а медийното суетене на правителството бе натрапчиво. Разигра се един неприличен институционален пинг-понг между Цветан Цветанов и Аню Ангелов, който илюстрира приказката за връзката между действията на лявата и дясната ръка. Между медийните капки изтече доста информация за съмнително и потенциално корупционно поведение при контрола на така наречената „утилизация". Някакъв местен политически батак си показа лицето, но бързо бе скрит. Изчезването на братя Галеви също влезе в гамата на трагикомичното и не бе успешно прикрито от медийната агресия на вътрешния министър спрямо съда.
Най-драматичният удар по кабинета и Борисов дойде обаче от пожара на Бистрица и причината не е просто в това, че един пожарникар не може да изгаси един пожар. В рамките на няколко дни на едно място бе онагледена колективната им неспособност, глуповата управленска и медийна самоувереност, хаос и неприязън към хората (в случая доброволците), които не са под прекия контрол на властта. Неизбежно пристигна и тежкия шамар от Европа, която отне най-голямото политическо алиби на ГЕРБ и го запрати в изходна позиция. Противно на много очаквания обаче атентатът в Бургас може да се окаже с най-тежки последствия за Борисов и компания. И този ефект няма да дойде толкова от несвършеното или подцененото, а от драматичния контраст между тежестта и сериозността на света, в който се намираме и карикатурните фигурки, които сме поставили като общество да ни преведат през неговите предизвикателства.